Огромните порти се отвориха... в светлата зала за съдебни процеси беше въведен висок мъж с не твърде дълга коса и черна роба... мъжът беше свел глава и се подпираше на дръжката на меча на кръстта си... Един също облечен в черна роба мъж се приближи и грубо дръпна колана с меча. Други двама поведоха мъжът напред. Наоколо имаше доста хора.
На трибуните се бяха събрали почти всички капитани, наметнати с капитанската си роба, на гърба на която пишеше номера на дивизията. Най-отпред стоеше висок възрастен мъж с огромна бяла брада захваната с малки каиши, за да не се размотава твърде много. Той се подпираше с две ръце на голяма гега, а по лицето и ръцете му, излизащи от широките ръкави и здраво подпрени на дървения жезъл имаше редица белези, най-вече от остриета.
Един шинигами излезе напред.
-Аминуре, Лави, 5-ти офицер в 7-ма дивизия, подсъдим в процес номер 416 за неизпълнение на задълженията и провал на мисия...
Шинигамито се отдръпна.
Възрастният мъж се прочисти.
-Е, пак ли я оплескахме, Лави-сан - подметна шеговито той.
Не последва отговор.
-Имаше отговорна мисия, Лави-сан. Трябваше да се погрижиш за... един човек, докато силите му изчезнат съвсем... всички в тази зала знаят за какво говоря.
-Така е, генерал Ямамото! обади се Лави
-Какво те накара да спреш да го правиш, Лави-сан, а дори и да си спрял по-рано, защо остана да живееш там? Нима нямаше да ти дам отпуска в света на хората ако не ме беше помолил, или ако не беше помолил капитана си... в случая вице-капитана поради смъртта на капитана?
-Не, генерале, много добре знаете каква е причината, досетил сте се, но нека я чуете и от мен. Аз прекратих мисията си, но останах поради чувства породили се у мен към въпросният човек... родителски или по-скоро братски чувства...
Последва шушукане.
-Знаеш колко е рисковано за шинигами да изпитва чувства към жив човек, живеещ на земята, нали така Лави-сан? попита бащински Ямамото
-Какво искате да кажете? Нима Драутран е жив човек живеещ на земята?! Практически Е, но само преди няколко години тя си беше една от нас! Високопоставена в Обществото на душите!
Ямамото въздъхна...
-Лави-сан, изпитвахте ли нещо към споменатото лице, когато тя беше шинигами?
-Не, нищо...
-Кога започнахте да изпитвате нещо към нея?
-Когато тя стана... отново като нормалните живи хора?
-Защо го позволихте...
-Защото се привързах към нея...
-... докато тя е била жив човек живеещ на земята...
-Да...
-Ето, Лави-сан, потвърди думите ми! Ямамото се усмихна и пак мина на "ти". Независимо от миналото на Драутран, обстоятелствата я причисляват към случая "обвързване към дух в материално тяло, живеещ като човек на земята". А и в крайна сметка, всеки се преражда, дори и след като духът му умре... при нея случая е сходен. Виж Лави-сан, на всеки може да се случи това, което и на теб. В случая никой не е умрял по вина на чувствата, което до някъде те оневинява. Това което стана по твоя вина е, че наказанието на Драутран бе преждевременно прекратено. В крайна сметка се надявам дори и така присъдата да е била ефективна! Ако ли не, по-късно пак ще се наложи да ти търся отговорност! А колкото до нея самата, не се натъжавай твърде много, много скоро тя отново ще ни навести в СС, когато преоткрие силите си, неуспешно запечатани. Има двама шинигами в облатта, където живее тя, които ше й помогнат със силата, така и така се е почнало, поне да стане както трябва... все пак присъдата й не е да умре убита от холоу! Ямамтото се ухили.
-Възразявам! чу се стоманен глас.
-Капитан Кучики?
-Вярно е, че присъдата й не е да умре преждевременно, което със сигурност ще стане ако я оставим с недоразвити способности, но тя не бе и осъдена след време да се върне при нас!
-Накъде клоните?
-Нека се развие колкото да се пази от холоу, но да не идва НИКОГА повече тук докато физическото и тяло не й даде билет за СС, когато умре. В крайна сметка това беше присъдата.... трябва да се спази независимо дали в нея в крайна сметка са останали сили, ако ще и на активен шинигами (шинигами, който има и физическо тяло, а не еднократен гигай, в случая на Драу физическото тяло е траен гигай
)!
-Мек сте този път, Кучики, мислех си, че ще поискате втори път да й направим процедурата с паметта, силите и надзорника... както и да е, решено е, тя ще остане със силите си под направлението на нашите шинигами долу, а в СС ще може да се върне, чак след като физическото й тяло умре! А колкото до теб - Лави-сан, този път ти се размина...
Съдът бе разпуснат, а Лави си получи обратно меча и се упъти към вкъщи... в Сейрейтей.