Помощ! Какво е това?!

Драутран се заизкачва по стълбите у дома си. Брат и го нямаше! Били го пратили на командировка от работата му.. поне той така твърдеше. Това означаваше, че за Драу нямаше никакво училище и никакви задължения в близките няколко дни.
Метна на шкафа перцето за китара.. репетицията мина както винаги весело. Чак до вечерта. След 2 часа отново компанията щеше да се събира у един от тях, за да отпразнуват добре миналта репетиция..
Драу си взе горещ душ, сложи удобните си дънки и тениска. Огледа чорапте си.. и ги хвърли в ъгъла на стаята. Взе други от чекмеджето. Пусна музика, загаси лампата и се метна на леглото. Започна да се унася сладко сладко. Обичаше състояния като полу-заспала.
Изведнъж Драутран почувства една позната несигурност и страх.. от нещо непознато. Отвори очи.. тъмнина. Огледа без да мърда тъмнината - нищо специално..
Стана и спря музиката.
Започна да чувства нещото още по-близо и по-близо. Погледна към прозореца. Нямаше смелост да отиде до него. Направи стъпка назад. Имаше чувството, че ще повърне.
Сякаш от земята се надигна някакво същество.. и показа мутрата на прозореца си. Драу се опули. Сърцето й затуптя по-бързо. Страхът бе оковал тялото й. Гледаха се със съществото, което явно имаше маска. Драутран чакаше то да направи нещо, защото определено тя не знаеше какво да направи.
- Вкусно.. - обади се нещото.
Отвори уста и изстреля езика си. Счупи стъклото и насочи езика към Драутран. Нещо сякаш я бутна и тя залегна на земята. Изправи се и изхвърча през вратата. Слезна по няколко стъпала и за да не губи време направо се метна от стълбището. Падна на крака. Обу на бързо маратонките си, но не успя да ги завърже. Излезе и се качи на колелото. Замина с него, но нещото се обърна и започна да тича след Драутран. Тя превключи на най-последната скорост и завъртя колкото се може по-бързо педалите (педалитеее, педалитееее )
Съществото я настигаше.
"Брат ми казваше, че ще си изпатя заради това, че съм непукист, но какво по дяволите е това?! Ако остана жива ще ходя редовно на даскало и ще си уча уроците! Ще стана прилежна ученичка и никога няма да портивореча на учителите! Моля, само да остана жива!! Хубаво да си тийнейджър, ама на всички ли им са се случвали подобни неща?! Това ли е да преминаваш през този период.."
Докато караше не забеляза стълбите. Опита се да премине както трябва, но заради страха изхвърча напреди и се изтърси по гръб. Съществото приближаваше и разтърсваше улиците, а приканващите викове разтърсваха Драу на емоционално ниво. Смачка колелото й. Драутран се изправи и забагя напред.. но беше прекалено късно ( ).. Нещото изстреля езика си. Драу се обърна само за да види.. от любопитство. Добре, че прикри главата си с ръце, защото в момента щеше да се търкаля надолу по улицата. Изхвърча назаде. При опита да спаси главата си с ръце се беше халосала заради скоростта на езика. От главата й потече топла кръв, която мина през едното й око. Езикът се уви около крака й, и я събори на земята. Започна да я дърпа към себе си, а Драутран крещеше..
Вдигна я нависоко..
- Итадакимасу!! - извика грозното същество.
В този момент Драутран осъзна, че сега сериозно я е фтасала..
Той я метна във въздуха и зачака да падне право в устата му..

Драу мигна за миг след което отново отново отвори очи и погледна към зинещата паст на смъртта, която впрочем вече беше маааалко променена. Маската на съществото бе на няколко метра встрани, огъната и изпотрошена. Лицето на чудовището под маската беше отвсякъде погледнато човешко. То бе разкривено в грозна гримаса и от главата по челото се стичаше кръв. Внезапно съществото почна да се разлага бързо и равномерно на кубове с горе долу еднаква форма, които отиваха в нищото. Драу летеше към земята, но когато стигна долу, съществото вече се беше разложило. Драу усети твърдата и безпощадна болка от срещата със земята. Строполи се от няколко метра височина и застина долу няколко секунди. После с усилие стана и усети остра болка в дясната китка, поела удара и краката си и по-точно капачките на коленете. Огледа се, но не видя следи нито от съществото нито от това, което евентуално й беше спасило ненатъртения задник. Нямаше желание сега да се впуска в разследване по последните въпроси.
Отиде с мъка до разбрицаното колело и го повдигна, Затътри се към вкъщи бавно бавно. Вече беше спокойна и сигурна, че е в безопастност, тъй като страхът и странното усещане от по-рано бяха изчезнали.