Karakura High School

Слънцето лека полека почваше да напича огрявайки в свежа утринна светлина сградата на единствената гимназия в Каракура Таун- един от малките квартали в покрайнините на Токио. Учениците вече влизаха в училището. Скоро утринната глъчка отмина тъй като първия час беше започнал.
В една от стаите смърдеше особено гадно. Вътре стоеше цял един клас. Внезапно вратата се отвори с трясък и вътре влезе една групичка от странно носещи униформите си ученици. Начело на отряда беше най-странната от всички.

-ЗДРАВЕЙТЕ МАЛОУМНИ СМОТАНЯЦИ ТАКИВА! ДОБРЕ ЛИ СПАХТЕ? ПРИЛЕЖНО ЛИ УЧИХТЕ! ПЕРФЕКТНО ДО ГРАНИЦАТА НА ЛУДОСТТА ЛИ СТЕ СЛОЖИЛИ ТЕЗИ ЖАЛКИ УНИФОРМИ? КАК СТЕЕЕЕ, ЗОМБИРАНИ, УМОПОМРАЧЕНИ ОВЦЕ?!
-Достатъчно, Драутран, моля заеми мястото си. Вече съм ти го и приготвил от последния път, онзи преваз ето там е по-удобен... в стаята влезе висок широкоплещ облечен в чист и пригладен сив костюм с черна вратовръзка мъж. Носеше тесни сиви очила, а опашката на дългата му коса висеше зад главата.
Драутран ухилено седна този път на нормалното си място на последния чин. Останалите от компанията й също се наместиха.
Урокът по биология скучен за представителите на последните чинове мина бавно и скучно, от време на време разведряван от някое и друго остроумие.
Звънецът най-сетне би. Драу тръгна д а се изнизва от стаята, коагто усети нечия здрава ръка да я сграбчва.
-Изчакай ме след часовете, трябва да ти покажа нещо...
-Какво по...
-Не си и мисли да бягаш... а и мисля, че това, което ще видиш ще ти е... интересно.
Сангуинис подмина Драутран и излезе от стаята с дневника в ръка, запътил се към учителската стая.


Няколко часа по-късно в същата стая, този път празна влезе странната ученичка.
-Е какво има?! попита досадно тя Сангуинис, който гледаше нещо през микроскопа.
-Ъ? А да, преди да започнем, нека ти призная нещо...
-???
-Някои учители са невероятни късметлии. Съдбата ги дарява с изключителни ученици, умни, прилежни и с отношение към предмета...
-Мда, Мазуми е много добра по биология и химия...
-Нямах предвид нея... имах предвид теб...
-ПХАХААХ! Ако ще ме осмивате така гадно, Сангуинис-сенсей, моля да ме пуснете да си тръгвам.
-Не толкова бързо. Първо ще си свършим проекта.
-П-п-проект?!
-Мда. Сангуинис влезе в хранилището на кабинета по химия и биология вдясно от дъската и след малко излезе, носейки една кутия върху чиито капак имаше разни неща.
-Вземи тази маска... Сан й подхървли маската.
-Супер... само дето няма няма да участвам...
-Драутран, Драутран, колко пъти те уча как се държи епруветка... Сан погледна към Драу, която разглеждаше някакво вещество в епруветката.
-Сега... Сан отиде до кутията и я отвори. Вътре имаше само едно малко шишенце пълно с някаква субстанция. Сан преля от нея в една колба и я сложи на статива върху катедрта си. После премести статива на първия чин.
-Сядай...
Драу с неохота си положи задника на стола зад чина. Сан и даде лист и химикал.
-Опиши на листа какво представлява веществото... имам предвид само видимите признаци... можеш и да помиришеш, но не прекалявай. И си сложи маската за очи.
Сан изчака Драу, която за около 5 минути беше готова.
Сан прибра колбата и сложи пред Драу малка кутийка с пет твърди и дълги парчета от някакъв метал.
-Докосни с показалец всяко парче и опиши видимите резултати. Докосвайки го всяко парче сменяше цвета си... Цветовете и начина на промяна бяха различни. Драу написа на листа си новите резултати.
Последната задача за нея беше разбърка с пръст някаква друга течност и пак да опише резултатите.
-Еее, всичко е готово! Сега какво? И защо въобще бяха тези тестове?! Драу изгледа подозрително Сангуинис.
-Трябваше ми някой да направи тези неща за мен... Сан вдигна глава от микроскопа - свободна си.
Драу се омете потънала в свои си мисли.
Сан погледна листа с писанията. Опули се...
-Съмненията ми се покриха. Това момиче, излъчващо такова Реятсу! И то от такъв тип! Чудя се как ли реагира на духовете, които вижда около себе си... и защо още не е развила свръхспособности от нянакъв тип.
Сан прибра нещата от кабинета в хранилището, скъта листите на Драу в чантата си и замина, заключвайки стаята.

Нещо малко, за да се покаже и Крас.

Часът по химия.... минаваше много добре за Драутран. Предишния час имаше биология и от началото до края на този час тя изобщо не внимаваше.
Звънеца би..
Драу мина покрай бюрото на Сангуине сенсей. Той я погледна.
- Пак си в настроение, Драутран..
- О, сам се уверихте, Сангуине сенсей..
- Чудесно.. значи следващия път ще мога да те изпитам и по двата предмета. Щом си позволяваш да се държиш така в час значи, че си знаеш материала..
Драу се изсмя.. "Сякаш ще се появя другите часове.."
Излезе.. и започна да се оплаква.
- Пф.. тоя.. Сангуине.. се опитва да ме плаши, не мислите ли, момчета?
- Абе да ти кажа всички останали преподаватели изперкаха заради нас, само той се държи.. - обади се един от компанията.
Драутран се закова на едно място. По коридора минаваше духът на ученичка, която се беше самоубила! Искаше и се да поговори с нея, но приятелите й я задърпаха.. все пак бяха свършили часовете и трябваше възможно най-бързо да се махнат от това място.
Както Драу си вървеше един ученик от по-горните класове я бутна и мина. То направо си мина през нея..
След като се изправи от земята Драутран се ядоса. Този човек винаги я дразнеше!
- Ей, тъпанар нещастен, кого буташ, бе?!
Момчето се обърна и я погледна злобно.
- Името ми е Кориалстраз. Да не би да имаш някакъв проблем с мен?
- Много ясно, че имам проблем, идиот такъв! Сляп ли си, или на такъв се правиш! Можеше да ме помолиш да се отместя!
- Както ти молиш останалите в стола ли?
- .. не ми се прави на голямата работа! Посмей да ме бутнеш така следвщия път!!!
- Яяя.. лапенцето ми се заканва. И какво ще ми направи момиченце като теб?
- Посме й ще разбереш! Тъпанар такъв..
Драутран мина покрай него, като го бутна също и продължи бясно напред. Останалите гледаха озадачени..
Метна се на колелото и потегли.
След малко чу зад себе си ревът на мотор. Обърна се и видя засилен пистов мотор. Според нея беше 650 кубиков. Имаше неприятното чувство, че нямаше да спре..
Така и стана. За да не я блъсне тя се отдръпна, но се изтърси от колелото. Моторът спря малко пред нея, а моториста стана.. приближи се до Драутран и свали каската си. Драу разпозна Кориалстраз..
"Е ся я фтасах.." помисли си.
Крас я вдигна за яката и я прасна в една стена, като в другата си ръка държеше каската.
- Сега ще ти знае ли толкова много устата, лапе?
- И още как, кретен..
Тя го прасна в слабото място. Той се наведе. Получи едно коляно в главата и след това удар с крак във слънчевия сплит.
"Тренировките ми се отразяват добре.." помисли си Драу, след като си вдигна колелото и се метна върху него.
Крас я проследи с поглед, съжалявайки за оная си работа..

650 кубиков?!?!?!?!?!?! ОМФГ

еми да , 650 куб.

Еми ние си мислехме с Крас за 1200куб., ама.. викам дай да е по-малкото..

Маняци... Крас аватара ти не мога да го гледам повече от 2 секудни... егаси... кой ги прай тия умопомрачяващи авчета...

... просто спри.. ще си изпатиш ваканцията !

Голямото междучасие свърши.
Учениците се събраха в кабинета по биология и химия. Часът, за учудване започна напълно нормално и то защото Драу я нямаше.
Сангуине започна да проверява отсъстващите. Всички бяха тук, освен Драутран. Миналите дни също отсъстваше.
- Ей, вие там на задните чинове. Събудете се и ме чуйте..
Един от приятелите на Драу отвори едва едва очи.
- Аааа?
- Драутран от доста време не се е появявала на училище. Изостава с материала, а и с оценките. А с отсъствията изобщо не изостава. Какво става, знаете ли нещо?
- Ъъъ.. еми - той се изправи и застана по-сериозно - честно да ти.. Ви кажа.. не знаем нищо. От няколко дни я търсим, но не можем да я намерим! Последно я видяхме на репетицията. След това щяхме да се събираме у нас, но тя не дойде. От тогава нищо не знаем.
- Не се ли опитахте да се свържете с нея?
- Опитахме се! Звъняхме у тях - никой не вдига! Звъняхме на телефона й - изключен е! Бяхме пред тях, почукахме на входната врата, но отново нищо. До колкото разбрахме и на тренировки не е ходила. Обадихме се на брат й, но той също звънял - никакъв успех! Това е нетипично за Драутран. В чата също я няма! Никъде!
- Странно.. както и да е. Нека започнем часа..
След тези думи приятелите на Драу отново се унесоха. Винаги избираха да спът когато имаха биология и химия. Не трябваше да се местят в друг кабинет, затова можеха спокойно да си спът до края на втория час.
Звънецът би.
Сангуине взе дневника и излезе замислен. По едно време видя Драу на дъската си със слушалките в ушите - както всички я знаеха. Забеляза и превързаната й китка.
Тя мина покрай него без да го отрази. По принцип никой учител не отразяваше. Тези дни не се чувстваше на сигурност, затова бе решила да не излиза, въпреки, че се страхуваше дори да стои у дома си, ала страхът бавно се променяше в любопитство. Реши да гледа от хубава страна, въпреки, че и беше доста трудно да я намери.. но я намери - остана жива, по някаква случайност. Чудеше се.. дали ще разбере кой всъщност е тази случайност.. Направи рязък завой и влезе в стаята. Приближи се до задните чинове, на които спяха приятелите й. Извади от раницата опаковката от чипс, наду я и я пръсна.
Канда, който се опираше само на двата крака на стола се изтърси. Всички забиха поглед в Драутран. Тя се ухили.
- Какво по дяволите стана с теб! - извика Канда - Ти се изгуби!!
- Хехе.. ако бяхте изкъртили вратата щяхте да ме намерите в стаята ми.
- Искаме обяснение! Не знаехме какво да мислим!!
- Че вие кога ли знаете.. както и да е. Хайде, измилих една простотия.
Драу подпря дъската на една от стените и отиде до пластмасовия скелет. Извади от чантата си нещо.. розово. Залепи го на черепа. Сега той заприлича на пънкар с прическа тип гребен. Драутран сви едната му ръка в тип хеви метъл ( \m/ ) и сложи гривна на шипове на нея. Другата сви в юмрук, като остави само средния пръст гордо изправен.
Звънеца би и Драу се закотви на един от задните чинове. Очакваше с нетърпение реакцията на Сангуине..
Той взле с обичайният си най-точно описан никакъв поглед, който запрати към скелета.
- Я.. Драутран се е върнала.. чудесно. Тъкмо се чудех кой да изпитам.
- Ааа, не, не!! - възрази тя - не съм учила!
- Защо?
- Еми.. имам си причина!
- И каква е тя?
- Пфф.. и да ви кажа - няма да ми повярвате. Ако вие видите такова нещо, каквото и аз вероятно щяхте да сте в лудница! Хехе.. през живота си не сте виждали такова нещо!
- Хм.. да не би полето за забележки в бележника ти да е празно? Да.. определено такова нещо ще ме накра сериозно да се зачудя..
- Ха-ха.. колко смешно. Не, аз вече нямам място за забележки..
- Е, значи всичко си е нормално. Добре.. правя последен компромис. Ако следващия път не си готова..
- О, да, знам! Това съм го чувала.
Сан отиде до дъската за да запише заглавието, след което се подпря на бюрото и скръсти ръце. Започна да говори по урока.
Драутран пък сложи слушалките на ушите си, пусна музика, извади тетрадката си, няколко цветни химикали и започна да рисува чудовището. Определено си струваше да го има..

<-- Т'ва ми прилича на един, дето ме заплашваше, че ще ме бие, щото съм му викала чалгар. Аз му казах, че ше го хвана за краката и ше изора земята с тея му зъби

Въпреки че беше усилила музиката до дупка, Драу все още чуваше слабо гласът на учителя. Внезапно обаче, тя престана да го чува... Вдигна глава само от любопитство и съзря Сангуине да гледа съсредоточено през прозореца. Драу също погледна натам и се втрещи. Съзря нещо познато... едно грамадно и грозно чудовише с маска и дупка в областта на сърцето.
-Всичко наред ли е Сангуине-сенгей? попита някаква ученичка.
Не последва отговор. Всички гледаха през прозореца, но очевидно само Драу и Сангуинис виждаха какво има на двора. Драу осъзнаваше това и веднага си помисли, че това което вижда е най-веротяно дух....
-Може ли да ида до тоалетната, сенсей... обади се едно момче с рошава черна коса.
-Отивай... Сан спря напрегнато погледа си върху един от учениците на име Сайфъс Ренджи. Драу видя как Сайфъс буквално излетя от стаята. Миг по-късно на двора изхвърча някакъв средновисок и облечен в черна роба и с меч в ръка войн. Драу веднага разпозна Ренджи и се опули още повече.
-И така, да продължим с урока... чу се спокойният глас на Сан
Драу видя за втори път как странното същество се разгражда, но този път узна тайната на процеса- посичане с меч. Тя погледна отново към Сангуине.
"Ако го виждаше за първи път едва ли щеше да бъде толкова спокоен" Вратата на стаята се отвори и вътре влезе Ренджи отнвоо в нормални дрехи.
"Спипах те!" ухили се Драу.

След часовете тя беше твърдо решена да хване Ренджи и да го поразпита. Тъкмо прибираше МП3-то в чантата си и вдигна глава към него, когато с ужас осъзна, че не го вижда... Изтича извън стаята, но и по коридора го нямаше. Бегом отиде до колелото си, отключи го и се метна. След малко го видя да върви спокойно по улицата заедно със Сангуинис.
"Как по дяволите го направиха?!" зачуди се Драу
Драу врътна педалите и се засили да отнесе и двамата с един удар, но за нейно съжаление те се обърнаха преди сблъсъка и Драу се принуди да забие спирачки (щеше ми се да кажа да забие контра )
-Здравей, Драутран, предполагам си дошла за отговори... Сан повдигна едната си вежда...
-Както винаги прав...
-Ами, чудесно, чакахме те.
-Мда, личи си...
Сан се изкашля.
-та преди да започнем с обясненията надълго и нашироко, нека се представим, аз съм Сангуинис, заемам 3-то офицерско място в трета шинигами дивизия... също така след смъртта на капитан Маюри Куротсучи станах третия президент на Изследователския Инститът на Обществото на душите...
Драу гледаше с неразбираща физиономия...
-А аз съм Сайфъс Ренджи! ухили се Ренджи - 4-то офицерско място в 3-та дивизия...А и понеже виждам, че малко недоумяваш, ние сме шинигамита- богове на смъртта, изкормвачи на души ( )
-Звучи гадно, но всъщност се грижим за духовете на умрелите след смъртта... Това правят шинигамитата като цяло де. Ние двам,ата заемаме високи длъжности и обикновено сме със специални мисии, както и сега... допълни Сан.
-???
-Та хубавщо ще е да обясня и за душите... когато човек умира, душата му се отделя и става дух... в началото е добър дух, после шинигами трябва да го изпрати в отвъдното, а ако процесът се забави духът може да стане зък дух, такива кавиото вече си виждала... това е в най-общи линии.
-И какво искат тези зли духове от мен.
-Те се хранят с реятсу. Обикновено нападат себеподобните си или добри духове, по-рядко хора. Ти обаче, очевдино имаш високо реятсу, тоест духовна енергия и представляваш апетитна закусдка за злите духове.
Драу се втрещи.
-Засега можем да ти предложим само едно решение... обади се отново ренджи и забърка в чантата си. Извади едно малко тачи и го подаде на Драу.
-Вземи този меч. По принцип злите духове се убиват със занпакутоу- soul cutter. Te изчистват герховете на злия дух и той отива в СС. Такива мечове могат да имат само шинигамита... принципно... твоето високо реятсу обаче ще ти позволи да ползвш това малко занпакутоу, то ще е достатъчно ефективно за момента, използвай го при нужда, докато видим какво ще те правим.
-Докато видите какво ще ме правите?!
-Мда. ухили се Ренджи, ако не намерим решение бързо, сигурно скоро ще умреш хяхя.
-Много смешно, РЕНДЖИ натърти Драу.
-Прибери се вкъщи и не излизай много много, не кани гости и не пускай меча... гледай и да не го вадиш от калъфа без нужда, порязването със занпакутоу боли. Този меч ще ти е временен, после може би ще измислил друго, а и относно това, което Рнеджи каза, най-веротяно ще посикаме друг шинигами да дойде да те пази, докато решим какво ще правим, може и да е самият Ренджи, но сега двамата с него имаме работа... до скоро.
Сан и Ренджи най-спокойно си се обърнаха и отпрашиха като оставиха Драу сама с меча и колелото си...

Драу прекрачи прага на даскалото. Пак бе закъсняла затова коридорите бяха пусти. Тръгна към стаята.. По пътя обаче видя директорката на даскалото. Определено щяха да си допаднат с дървото Бякуя Кучики. Тя би убила за свето училище, а видеше ли някой закъснал - би го изяла.
- Добро утро, Драутран - поздрави я директорката и я гледаше със съжаление.
- Ъъъ.. не ме яжте.
- o.O
- Така де.. добро утро..
- Идваш за втория час..а..?
- Амиии.. успах се.
- Да, няма проблеми. Как си?
Драутран се чудеше какво й става и по-точно с какво е пила кафето си.
- Ъъъъ.. добре?
- Няма нужда да се сдържаш, дете мое..
- O_____________________O
- Знам, че след загубата на брат си ти е тежко. Но нашето училище ще направи всичко възможно за да може учениците му да се чувстват добре. След училище се яви в кабинета на психолога, той ще ти помогне.
Драутран се опитваше да не се засмее.
- Мпф.. м.. мерси..
- Сега може да се връщаш в час. Не се тревожи, не си сама.
Тръгна.. звънецът би. Драу вече стоеше на най-задните чинове в кабинета по биология и химия. Първите, които влязоха бяха групата на момичетата. Събраха се около Драутран.
- Драу, добре ли си?
Тя се намуси. Сега ако трябваше да понася на всеки съчувствието..
- Да.
- Сигурна ли си? Искаш ли на голямото да дойдеш с нас?
- Не, няма нужда. Ще се моткам с мойта си компания.
- Но те не може да ти помогнат, а знаеш, че след като сме един клас трябва да сме единни и..
Изолира всичко, но едно нещо просто не беше възможно..
- ДРАУТРАААААААААААААААААААААААААААААН!!!!!
Канда мина като танк през момичетатат. Останалите насядаха на чиновете пкрай Драу - където им бяха местата.
- Тиииии.. ни изкара акъла!!!
- Хехее.. без майтап..
- ДА! След случилото се те нямаше никаква! Какво можехме да си помислим, дявол те взел!
- Има нещо вярно..
- Без да се обадиш, не идваш на репетиции, на училище, у вас те няма. Къде по дяволите беше!? Знаеш, че колкото и кофти да ти е може да ни се обадиш! Тук всеки ще зарежа задълженията си!
- О, да.. вие пък каквито задължения имате..
Докато се разправяха звънеца би. Драутран както винаги сложи крака на чина, скръсти ръце иии.. даскала влезе. Той също беше млад и красив, но нямаше дълга коса.
- Добрее.. дежурна е Драутран - каза той, докато гледаше дневника - кои са отсъстващите?
- От де да знам..
- Случайно си в този клас и би трябвало да знаеш, но си имаш причина, затова..
"Оффф.." помисли си Драу.
- Добреее - огледа класа - всички са тук освен Сайфъс Ренджи. Но той вече никога няма да идва на даскало..
Всички се обърнаха към нея. Тя заскляпа..
- Драутран, нямаме такъв ученик - каза й един от компанията. Тя го изгледа като луд.
- Ти к'во? Виж - посочи му чина на Сайфъс - там стоеше!
- Тоя чин винаги си е бил празен! Никой не е седял на него! Никакъв си Сайфъс. Такъв човек сме нямали в класа!
- Прав е - обади се учителят.
- Невъзможно! - Драу стана и отиде до даскала. Отмъкна дневника от ръцете му. Бяха прави.. нямаше никакъв Сайфъс, оценките му ги нямаше.. нищо свързано с него. После отиде до чина му и го отвори - никакви учебници..
- Ама.. ама.. - беше в нокаут - а Сангуине-сенсей?
- O__O <-- целия клас плюс учителя.
Драу си седа на мястото. Мда... определено хората бяха тъпаци.
Учителя започна да изпитва. На дъската излезе някой си.. чуваха се глухо приказките им, докато Драутран зяпаше чина на Сайфъс. Колко странно.. до преди няколко дни си стоеше там и слушаше внимателно Сангуине, а сега никой не го помнеше. Същото важеше и за Сан. Той си преподаваше и целия клас бе доволен от него, а сега дори не си го спомняха. По едно време вдигна ръка.
- Изпитайте мен!!
- Пхаха - бе единственото, което каза учителя й.
- Не, наистина искам!

*След часа*
- КАК ТАКА ИЗКАРА 6-ЦА, ДРАУТРАН?!?!?!? ТИ ОТГОВОРИ НА ВСИЧКО!!! - Канда бе в шок.
Тя се ухили.
- Вярваш ли в духове?
- Не..
- Е, тогава считай, че всичко това са мои знания.
- Но това е невъзможно! На къде биеш с това с духа?
- Хаха! Нали не вярваш, невернико! Въпреки това ще ти кажа.. един дух ми подсказваше.
- . . . :/
- Дам.. сега ще ги накарам да ме изпитат по всички предмети и след като имам достатъчно оценки - изчезвам!
- Къде?!
- В друг свят!
...

Голямо междучасие, звънецът би и всички излязоха.
Драу току що пристигна на училище. Огледа го. Same old stupid school.
Запали една цигара и влезе в двора на даскалото. Отвън на стълбите се бяха събрали учениците.
- ДРАУ-ЧАААААН!
Тя се обърна и видя Кън-Чо, пристигайки на блейдовете.
- Я, събудил си се.
- Защо не ме изчака?!
- Защото спеше.
- Защо не ме събуди?!
- ЗАЩОТО НЕ УСПЯХ!
- Е.. почти цяла вечер ми обясняваше за някакви чудовища и магьосници, а след това ми трябваше време да го осмисля и време за възстановяване.
- Кън-Чо-кун, ти заспа по средата на историята ми..
- Ъ.. аз го осмислях в съня си
Двамата веднага обърнаха глави към вратите на даскалото. От там излезе някаква нова ученичка. Тя имаше дълга черна, права коса и учуден вид. Оглежда хората, които бяха на двора. Метна по един поглед на Драу и Кън-Чо, след което сведе поглед и отиде на една пейка сама. Седна и извади книга. Времето беше наистина приятно. Не беше много студено, въпреки, че наоколо имаше сняг, но той бавно се топеше, защото имаше слънце.
Драу повдигна тъпо едната си вежда.
- Сигурно е скучно на голямото да стоиш сам и да четеш книга.
Тръсна цигарата си.
Нямаше отговор от страна на Кън-Чо, затова тя го погледна. Той се бе втренчил в новото момиче и не отделяше поглед от нея. Драу се почеса по главата неразбирателно и тръгна.

- Здрасти.
Момичето вдигна глава от книгата и се усмихна.
- Здравей.
- Май си нова тук, а? - Драу се настани най-нахално при нея.
- Да, днес ми е първия ден в това училище. Никой не познавам и съм малко изнервена, но това е нормално.
- Е, вече познаваш. Аз съм Драутран. ^^
- Драутран? Явно сме от един клас.
- Без майтап?
- Да. Днес ти писаха отсъствия първите три часа и учителите бяха спокойни, че ще си карат часа, без да трябва да си хабят нервите. Поне така казаха.. А аз съм Ники.
- Преувеличават, спокойно.
Драу забеляза гривничката й на ръката, на която имаше кръстче. Усмихна се леко.
- Хубава гривна.
- А.. о... - тя я скри под ръкава на ризата си - Благодаря..
- А е тоя там - Драу посочи там, където би трябвало да е Кън-Чо - ъ...
Ники-чан погледна на там, но нямаше никой.
- Ъъъъ... преди малко си стоеше на мястото - откърти Драу.
Кън-Чо прелетя над тях, явно решил да впечатли Ники, но за нещастие пред него застана директорката на училището и той се блъсна в нея. Двамата изпопадаха на земята, като круши.
Директорката извади главата си от снега и бясна завика.
- Това е БЕЗОБРАЗИЕ! Няма как да се учудя, че си приятел с Драутран. След часовете в кабинета ми!
Тръгна побесняла към входа на училището, докато всички вън и се смееха.
Ники стана и клекна до Кън-Чо.
- Добре ли си?
Той вдигна глава и я погледна. Ухили се.
- Вече да. Аз съм Кън-Чо и ми е изключително много приятно.
Тя се засмя.
- Аз съм Ники, и на мен ми е приятно.
Звънецът би.
- Сладури - обади се Драу - ае да чезваме от даскало.
- Аз съм ЗА - каза Кън-Чо.
Само Ники все още се чудеще.
- Ами.. аз не мога.
- Защо?! - Двамата в един глас.
- Първи ден ми е в училище..
- Спокойно - ухили се Драу - когато се записах тук първата една седмица не ходих.
- Ти притежаваш ли някакви способности, Ники-чан? - изръси Кън-Чо.
Драу скочи и му запуши устата.
- БАКА!
- Мммпф..!
На вратата на даскалото се показа Урюу ( Кън-Чо ми каза, че така се изговаря) Ишида.
- Какво правиш? - Попита той Ники.
- А.. влизам в час, ний-сама.
- Ний-сама?! Знаех си аз. - възкликна Драу.
Ишида я изгледа изпод очилата.
- До по-късно, хора.
И така примерната ученичка влезе в час.
- А ние какво ще правим?
Драу се зачуди.
- Ще отидем да караме на площадката.
- Добра идея..
...

И появяването на Ники.. се появи

Йеее, вече си имаме и куинши хехе, кефф

яхооооууу най-сетне се появих и аз... сега ме мързи да продължа нататък историята,а и имам лека липса на муза,но обещавам утре ще измисля нещо и веднага като се прибера ще го постна... * Don't kill me D-chan!!! *

Sanguinis написа:

Йеее, вече си имаме и куинши хехе, кефф

Първо трябва да се мине през много перипетии, докато стане "наша"
Щото нали куиншитата не обичат шинигамитата. А Кън-Чо е решил да става шинигами, та ще има и любовна драма явно яхяхяххяхя.
А вие с Бякуя Кучики, ако обичате, се явете, утре да не ви явя аз

Ммм може още днеска хахаха, а защо не още сега. Да ви развалим кефа ИЗВЪН училището.
А може и без Бякуя - той не напуска джакузито без основателна причина, а ти си червей в неговите очи, така че не се считай за основателна причина пред титаничния Бякуя-сама. С две думи без него.

ако не съм много нахален и мене може да включите в действието щото за ся сам си пиша иначе не ми пречи да продължа де както решите

ИСКАМ СИ БЯКУЯЯЯЯЯЯ! НЕ СЪМ ЧЕРВЕЙ, СААААААН

Драу и Кън-Чо се бяха отправили към метълския бар, което Драу наричаше „местенцето си” Тя беше ухилена и с цигара в устата разпалено обясняваше на ментора си по каране на блейдове как ще стане велика някой ден и ще кара като тия в Air Gear И кефа й голям ли беше, беше... да... ама не. Кън-Чо внезапно застина на мястото си, а Драу с недоумение го зазяпа с усмивка от едното ухо до другото, тип Алукард във fun mode. Тя най-сетне погледна в посока погледа на Кън-Чо и усмивката й бързо бързо угасна. Насреща й се бяха изпречили две фигури – едната средно висок, слаб мъж с неебателна физиономия и огледално плешив, с дървено бо на кръста и униформа като тия от нейното даскало. Другия беше доста висок, с дълго черно палто, дълга коса, вързана отзад на опашка и със строг поглед.
-Сс-сан?!
-Сангуинис-сенсей- отвърна ледено другия в стил Снейп.
-Ама, ама, ама, ти не беше ли в в в ...
-ДА, бях в отпуск, а ти – не беше ли в...
-ДАМ В МЕЖДУЧАСИЕ! Голямо... доста голямо.
Сан изгледа Кън-Чо от главата до петите и след като се увери, че и той е от същото училише по униформата му отсече:
-А сега и двамата – поворот към даскалото! С е г а.
-Ама, и съм ти казвал, че пушенето и вредно...
-Пффф- Драу въздъхна, а Кън-Чо бавно и многозначително повдигна едната си вежда
-Ще ти обяснявам по пътя... измънка Драутран.
Преди да тръгнат обаче Кън-Чо спря поглед върху Икаку Мадараме...
„Тоя да не е скинхед...”
„Дали тоя може да ползва меч... или поне шинай...”
Сан се обърна към Икаку
-Икаку-сан, може да придружиш дамата и господина до училището.
-Охохохо, ще се погрижа, че ще стигнат озъби се Икаку и с бавни стъпки тръгна към двамата.
Сан извади от джоба малко тефтерче, със снимка на яхта от Волво Оушън Рейс (умиление) на корицата и погледна нещо вътре, след което се отрправи нанякъде.
Тримата „униформени” останаха сами.

(предлагам понеже вече го бях написал кати ви видях постовете, който пише следващ да включи Блъд в действието, колкото до Бякуя, нереалистично е за него да ходи толкова често до реалния.

I don't give a shit!
Заради мен ще дойде. Все пак съм му по-мъничката сестричка :> За която се е затъжил изключително много :>
Хяхяхяхяхяхяххяхя!

Е ап аде ся, рукия ще ревнува Като стане тупаника скоро ( и идея си нямам какъв точно, ама ще стане) тогава може.

Тая Рукийка, мой човек, в наща игра НЕ съществува! БЯКУЯ КУЧИКИ Е САМО МОЙ!!!!!!! Ако не ми беше брат, щеше да ми е гадже Може и Урюу (така ли беше, Кън-Чо-кун? ) Ишида И той е сладур. Освен това и Сан е готин, поне в моето въображение, но не мога да го пресъздам на лист хартия. Скоро се опитах и стана нещо, което доста се доближава до това, което си представям. Ники-чан, ще влезнеш ли във въображението ми? Или поне да ми помогнеш да го нарисуваме.
Сега.. Кън-Чо, братле, нищо не измислихме вчера, а си говорехме само за кой щял да кацне на главата на един кой си. Зат'ва реших ся да попиша, без да те изчакам.

- .. а оня с дългата коса и черното палто?
- Това е Сангуинис-сан.
- Откъде се познавате?
- Беше даскал в даскалото. Спаси ми задника няколко пъти, като рискува собствения си живот и.. работата си в СС. Много съм му благодарна и.. не знам.. през вермето, прекарано с него сякаш се привързах. А и е най-близкия ми човек (душа ) в СС.
- Не изглеждаше така, когато го видя - ухили се той.
- Едно е да се видим след часовете, друго е по време на часовете да се засечем.. разкарвайки се към клуба.
- Забелязах, че не му противоричеше, а дори си забрави лафа
- Ъхъ.. не мога..
- Мда, изглежда строг.
- .. от части..
Драу вървеше намусена до Кън-Чо. Извади една цигара от кутията, тъкмо да запали обаче Икаку я взе от нея. Драу спря.
- Става лошо.. - прошепна Кън-Чо.
- Какво по дяволите правиш? - попита Драу.
- Не чу ли какво ти каза Сангуинис-сан? А сега тръгвайте към училището.
- Дай ми цигарата.
- Не ме ядосвай.
- Казах ДАЙ МИ ЦИГАРАТА!
Икаку я изгледа отгоре.
- Ще повторя последен път, а после ще си я взема сама.
Една злобна усмивка от страна на придружителя на Сангуинис..
- Предлагам ти да тръгвате към училището, Драутран-сан.
Кън-Чо отиде до Драу и я хвана здраво за рамото, неспокойно ухилен.
- Драаау-чан, часовете започнаха.
Тя направи крачка назад.
- Кън-Чо, предлагам ти да се отдръпнеш.
Той я послуша. Тя бръкна в джоба и извади същото хапче, което бе извадила и при битката с холоу. Икаку реши да направи същото.
Отдели се от тялото си и се нахвръли върху Икаку. Той се защитаваше с двата си меча и разбра, че Драу е доста сериозна и раздразнена. Беше му трудно да се пази, но малката не му оставаше възможност да нападне. Доста бързо размахваще меча, а ударите й бяха тежки. Точно когато му се отвори да нападне, той засили меча си, но Драу изчезна за миг от секундата. Появи се още преди да е успял да мигне зад него с острието си на шията му.
"Шунпо, по дяволите.. как бях забравил.."
Драу посегна към колана му и извади цигарата.
Улицата бе озвучена от рев..
Кън-Чо подскочи и погледна от там, откъдето идваше. Холоу.
Драу пусна Икаку и се подготви за холоу.
- Аз ще го поема.. - ухили се Кън-Чо.
- К'во?
- Тръгвам!
Кън-Чо се засили, но Драутран го спря.
- Извинявай, но с кое тяло си решил да го победиш?
- Ъ.. извинявай, нямам 100 тела като теб.
Драу помисли малко.
- Нямам повече бонбонки... хмм.. имаш ли марихуана?
- Точно сега ли реши да пушиш?!
- ИМАШ ЛИ?!
- Да! - Кън-Чо извади иззад ухото си един масур.
- Пали. - заповяда Драу.
Приятелят и я послуша.
- А сега? Да напуша чудовището?
- Не. Искам да си поемеш изключително много дим, ама много и да си мислиш как ще се отделиш от тялото си.
Кън-Чо си пое наистина доста и задържа в белите дробове. Очите му станаха червени, а зениците се уголемиха. Нищо не стана.
- Драу, вие ми се свят, много е приятно :>
- Давай отново!
Отново...
- Хайде, по дяволите! Трябва да стане, помисли го, по дяволите, желай го!
На третата дръпка Кън-Чо припадна. Драу се надвеси над него и се ухили.
- Ставай, бе
Изведнъж Кън-Чо стана и погледна тялото си.
- А, това съм аз!
Погледна към краката си и онемя.
Чисто нови, мощни блейдове със стърчащи остриета.
- Мамка му..
- Странно облекло имаш за шинигами.. - отсече Драу.
- Ъ.. и твоето е странно, в сравнение с това на приятелят ти.
- Той не ми е приятел. На всичкото отгоре ми взе цигарата.
Чуха се мотори. Драу и Икаку проследиха шума. На улицата се появиха бандата на Алукард и самия той най-отпред. Помаха им най-приятелски, но не реши да спре.
- Кън-Чо, захващай се с холоу.
- Ааа.. чудовището дето?
- Даааа.
- Няма проблеми.
Той се засили натам и сякаш използвал шунпо за 0 време се озова пред холоу. Скочи и му забърса един с блейда. На маската на чудовището се показаха белези..
- Икаку-сан?
- А?
- Аз си заплювам ей тоя мотор..
Драу посочи един от моторите, който за нея изглеждаше най-привлекателно.
Озова се точно зад собственика му, изправена. Повдигна меча и го забоде в главата му. След това се настани на мотора. Икаку току що бе омелил друг от бандата на Алукард.
Драу се приближи до Алукард.
- О, я се махни, мъник такъв - подигра и се той.
- Абе ще ти чупя цайсите!
- Не съм дошъл за теб, искам да посетя Сангуинис, благодаря за разбирането. Сбогом, лапьондер!
Той ритна мотора с крака си и Драу загуби контрол. Падна на земята.
- АААААА - Драу побесня - ЗАДНИИИИИК!!!!
- КАЖИИ, ДРАУ-ЧАААН? - Обади се Кън-Чо, който все още се биеше с чодовището. Драу погледна натам.
- НЕ ГОВОРЯ НА ТЕБ!
- ААА, ДОБРЕ!
Блъд, явно чул какво става пристигна изморен.
Драу се ухили. Изправи се.
- Качвай се на мотора и тръгвай след останалите!
- А ти?
- Аз имам малко работа! - Тя посочи Кън-Чо, който в момента се забавляваше с холоу.
Блъд кимна и отпраши с мотора.
- Кън-Чо!
- Ахаха, виж колко е забавно!
Чудовището махаше с ръцете си в опит да хване блейдъра, но неуспешно.
Драу поклати глава. След малко се огледа. Навсякъде около тях имаше холоу. Явно събрали се тук заради вкусните Сан, Икаку, Блъд, Драу и Кън-Чо. Много реятсу на едно място.
Изведнъж небето сякаш се разцепи. Отрони се... и се показа дупка, от която.. се появи глава.
- Какво по... какво ста..
Драутран не можеше да повярваш.
Бавно и страховито се показваше някаква бяла маска с дълъг нос.
Кън-Чо не го забелязваше, защото бе твърде зает да дразни по-малкото чудовище.
Драу направи една несигурна крачка назад.
- Т.. това.. ли е.. менос..
Тя потрепери. С трепереща ръка запали една цигара (да, душите пушат, ако не знаете ).
Кън-Чо тъкмо стовари крака си в маската на холоу, с което се биеше. Това беше решаващия удар, явно се бе повеселил достатъчно.
Обърна се към Драу.
- Направих го на МУ СА КА!!!
Тя не го отбеляза. Той се обърна, за да види какво бе привлякло вниманието й.. и сега не можеше да отдели очи от нещото.
И двмата стояха offline, докато то постепенно навлизаше на земята.
След малко Кън-Чо бутна Драу и тя се осъзна.
- Хайде.
- Какво хайде, Кън-Чо-кун?
- Нека разкажем играта на Пинокио!
- Та ние двамата с теб сме колкото стъпалото му..
- Голяма работа, нали си ши.. шиг.. ъъ.. гашинами..
- Аз.. да, шинигами, но от скоро.. искам да кажа скоро пак станах..
Блейдъра не разбра какво искаше да да каже. Той се засили към чудовището.
Драу стисна юмруци. Извади меча си и веднага той се преобрази в нейните гривни с вериги. Тя тръгна след Кън-Чо..

ъм нали преди се бъхтахме с тебе как така сега ми заповядваш и аз изпълнявам като кученце

Абе тръгвай там и т'ва е. Ееееей, да го еба.

Часовете най-сетне бяха свършили и Ники се прибираше със своята обичайна,флегматична походка...все пак имаше цялото време на света,а и от доста време не се беше случвало нищо по-интересно, заслужаващо вниманието й.Изведнъж усети някаква тежест,сякаш целия свят се стоварваше върху нея.Зачуди се дали отново не си въобразява,но определено не такъв беше случая.Направи още няколко крачки и чувството се засили,вече много по-ясно усещаше реятсуто разливащо [wtf?!] се навсякъде.
"О,да...най-сетне нещо интересно.."-си помисли Ники-чан, след което се затича в посока на невероятната енергия.
През това време Драу и Кън-Чо продължаваха да отблъскват идващите холоу и на всичкото отгоре се опитваха да задържат меноса.
-Нямат ли край по дяволите?!?-извика Драу,помитайки още един холоу.
Обикновените холоу не бяха проблем за тях,но този менос?!Какво щяха да правят с него....
-ДРАУ ЗАД ТЕБ!!!!-провикна се Кън-чо с всичка сила.
Драу успя да види с периферното си зрение част от един холоу готвещ се да я повали,но изведнъж всичко бе облято в зелена светлина.Драу не виждаше нищо...само невероятното зелено сияние,за което нямаше никаква представа откъде идва. Тогава всичко започна да й се изяснява и отново виждаше.Погледът й се заби на момичето,което бяха видели по-рано с Кън-Чо,но наистина ли беше тя?Сега същото това момиче,по-рано четящо книга самотно на една пейка сега вместо книга в ръце държеше...смарагдово зелен лък?!От него сияеше същата зелена светлина заслепила Драутран само преди секунди.
-Ники-чан..?Ти ли си?-попита все още недоумяващо Драу
-Да.После ще говорим.-отвърна й с доста необичайно студен глас Ники..сякаш беше друг човек
"Какво по..."
Но Драу бе доста грубо прекъсната от поредната тълпа холоу, опитващи се да я направят на парчета.Явно се бе съгласила с предложението на Ники,понеже се върна към разфасоването на холоу.На "бойното поле" прехвърчаха стрели обагрени в ярко зелено сияние,проблясваха мечове и малко по малко от безбройните холоу бяха останали само около 3-4.О Най-накрая Кън-чо забеляза,че някой нов се е включил в битката.
-Драу-чааааааааааан!! Виж Ники-чан!!!

PS:10х Драу-чан айшитеру!! {}{}

По-малките чудовищенца свършиха.
Сега тримата гледаха умно меноса. Е, добре де.. Драу и Ники гледаха меноса. Кън-Чо гледаше Ники.
- Добре ли си, Кън-Чо-кун? - попита шинигамито.
- Ааах.. леко замаян и уморен, но мога и още мнооого
- Не се пресилвай. Ники-чан, на теб не ти е за първи път, нали?
Тя се усмихна леко.
- Никак даже.. е, до сега не съм се пробвала срещу менос, нооо.. имам шанса в момента..
- Хаха.. харесваш ми.
- И на мен. - каза влюбено Кън-Чо
Двете го изгледаха доста странно.
- Какво да правим.. - попита отчаяно Драу.
Ники насочи лъка към меноса. Пусна стрела, която се заби право в главата му. Това го накара да излезе от равновесие, а в маската му остана белег.
Разгневи се.
Драу и Кън-Чо се засилиха към него. Двамата скочиха доста нависоко, стигнаха почти до главата му, когато той замахна силно с двете си ръце и за нещастие ги оцели. Двамата се засилиха със скоростта на светлината към няколко къщи и се разбиха в тях. Покоривте бяха потрошени и се вдигна прах.
Ники се приближи по-близо към меноса. Опъна лъка колкото можеше. Задържа, стисна зъби, ръцете й започнаха да треперят. Тя присви очи. Опита се да го разпъне по-силно. Пусна стрелата.. отново оцели меноса. Той пристъпи назад с ужасен рев, след което погледна Ники и тръгна към нея. Тя се опитваше да се възстанови от изгубената енергия за последната стрела.
Драу и Кън-Чо тъкмо излязоха от цялата бъркотия. Бяха омърсени и с рани.
Меносът се наведе и опита да удари Ники с ръцете си, но две вериги минаха покрай Ники и се увиха около ръцете му. Драу осъзна, че с тези две вериги нищо не прави, затова прати още две. И още две.
- Драу-чан, аз поемам от тук! Чакам те горе - ухили се Кън-Чо, скочи и се плъзна по ръцете му, насочил се към главата.
Драу отпсуна меноса и той се изправи. При изправянето задърпа и Драу.
- Ииииихаааа! - Чуваше се във въздуха Драу.
Меноса вдигна ръце към главата си, за да може да махне от там Кън-Чо, който в момента се подготваше на главата му. При вдигането на ръцете Драу се озова на главата му, до Кън-Чо. Отново стегна веригите и не му позволи да мърда. В момента меноса стоеше с вдигнати ръце, като наказан, но въпреки това мърдаше малко, а Драу се изморяваше.
- Скачай, Драу-чааан! - извика отдолу Ники, която бягаше към меноса. След което скочи...
Драу се опули. Ники се озова точно пред главата на меноса.
- СКАЧАЙ!
Драу скочи, а куиншито изстреля една мощна стрела отново в главата на меноса. По този начин го зашемето, за да не създава много проблеми на Драу.
Кън-Чо скочи от главата му и започна да върти колела, надолу по тялото на меноса. Драу се опули. Колелата на Кън-Чо светеха, а след него оставаше една светеща черта. Меносът стана много топъл.
"По дяволите! Той го прерязва. Дали пък това.. не е шикая на Кън-Чо-кун? Не мога да си представя какъв ще е след време, след като научи да контролира реятсуто си.. а за банкая.." мислеше си Драу.
Меносът стана още по-неспокоен. Драутран вече едва го задържаше, затова го пусна. Реши да изпозлва съвета на меча си...
Веригите изчезнаха. В ръката се появи мечът и.. и тя се прониза право в сърцето.. превърна се в огън. Развика се на главата на меноса и започна да обикаля в кръгче.
- ГОРЯЯЯ, ГОРЯЯЯЯ, ГОРЯЯЯЯ!
Кън-Чо погледна нагоре - "Какво по дяволите му става на това?!"
Ники продължаваше да се цели надолу по тялото на меноса, за да улеснява пътя на Кън-Чо, понеже маноса прекалено много мърдаше.
Драу току що престана да се паникьосва на главата на меноса. Осъзна, че остават секунди до пръсването на горната част от тялото му.
Придвижи се и тя надолу по тялото му, което се възпламени. Бе обградено от огън..
Драу продължаваше да бяга надолу, а огъня я следваще.
Кън-Чо отново се обърна.
- МАМА МУ МРЪСНА, ДРАУТРАН, АКО ТОВА СИ ТИ НЕ МИ ПОДПАЛВАЙ ЗАДНИКА, ЗАЩОТО ЩЕ ТЕ УБИЯ, ОБЕЩАВАМ ТИ!!!!
"Ако не бях аз това нещо щеше да гръмне и да отидат половината къщи, заедно с нас евентуално, заради пресиления ти шикай.." - мислеше си тя.
Кън-Чо стигна до земята и скочи. Отиде до Ники.
Драу се тупна на земята и се преобрази в обикновеното си тяло (душа). Огънят вече го нямаше, защото явно.. бе приключила, а и едва дишаше.
Копелето се подпали и от него остана една купчинка пепел, която се разтече по земята и изчезна.
Отнякъде скочи някакво замаено холоу.
- Ооо, не.. - казаха тримата в един глас.
По едно време над Ники хвъркна една синя стрела, която мигом убо звяра. Ники погледна нагоре и съзря по-големия си брат, Урюу Ишида.
Той я изгледа доста сериозно. И двамата.. изключиха лазерните си лъкове
- Оний-чан.. - прошепна Ники и сведе поглед.
- Нека се прибираме.. ще говорим в къщи - строго студено той.
Огледа блейдъра и шинигамито и тръгнаха.
Ники се обърна, за да им хвърли по един приятелски поглед.
Драу падна на колене.
- Добре ли си? - Попита Кън-Чо.
- Ох.. как ти се струва?
- Искаш ли да отидем и да се напием в клуба?
Драу го изгледа странно.
- Ти с всичкия си ли си?
- Ъ.. не.. Абе.. защо тоя очилатия така си взе Ники-чан?
- Това е брат и. Двамата са куишита, а куиншитата не обичат шинигамита.. дълга история, която и аз не знам добре..
- Мхм..
- Още не всичко е приключило..
- О, и още ли ще идват?
- Мнеее.. Сан..
- Може ли маааалко почивка, тогава ще го потърсим?
- О... разбира се, че може..