какво става с мен

Блъд вече бе лежал в снега около 1 час, наслаждаваше се на красотата на небето и много го мързеше да стане...пък и тия синини ( ох аз наистина съм целия в синини...тия спаринги ми таковаха мамата )...изобщо предпочиташе да замръзне от свуд от колкото да се мъчи да се прибира
Организмът му вече не можеше да издържи и очите му се затваряха, топлият сняг който го покриваше отдавна бе изчезнал и бе заменен от студен. Точно когато блъд задряма той усетиръце които го обгръщат и вдигат...те бяха груби и....хладни ( един вид като на зомби ). Той едва успя да отвори очите си и да види над себе си глава покрита от качулка...а на мястото на лицето имаше само тъмнина...след това той заспа сякаш не му пукаше.
Бяха минали около 20 - тина часа...блъд отвори очи и веднага разпозна своята стая. Беше нощ а през прозореца до леглото му се откриваше прекрасна гледка...любимият на Блъд сняг бе покрил всичко и отразяваше лунните лъчи....на вън беше сякаш ден. ( ся не съм поет не мога да измисля някви таквиа красиви работи ама да знаете че е било много красиво ). Покорен от красотата и нежеланието да почне да мисли...( защото знаеше за какво ще мисли ) той забеляза студения полъх идващ откъм гърба му едва след десетина минути, но дори и тогава той не му обърна внимание защото мислеше че просто е оставил вратата отворена...и без това не помнеше как се е прибрал. Можеби ако не беше внезапния хрип идващ от същото място от където и студът, Блъд нямаше да мръдне от позата си поне още 2 часа. Когато се обърна той видя фигура покрита с мантия с качулка, тя ( по принцип е мъж де ама нали фигурата ) бе навела глава и лицето и бе скрито. От телослужението на тази личност личеше че е от мъжки пол...всъщност блъд намираше нещо познато в него (ба как ги сменям тия родове ), беше със широк гръб и здрави ръце ( ръкавите на мантията бяха почти плътно залепени за бицепсите му тъй като си бе свил ръцете. Оглеждайки натрапника...Блъд се ококори и спря очите си на китките му...изпод ръкавита излизаха малки шипчета, а кожените ръкавици сякаш покриваха телена четка ( :lol ). Докъто успее да извади ножа който винаги криеше под възглавницата си човекът с мантията се обади.
- Не бих го направил на твое място...дори да можеше да използваш някаква сила...пак не би могъл да ми навредиш.
Блъд не го послуша, хвана ножа и се завъртя насочвайки го към гърлото на странника...в този момент обаче усети изпукване в ребрата си и почервеня от болка. Изпусна хладното уръжие и започна да се превива на леглото.
- Имаш 2 счупени ребра...трябва да почиваш.
- ...( поздави за майка, леля,баба, кака и т.н. ).
- Така няма да си помогнеш.
След като се поуспокои блъд погледна отново зловещата фигура.
- Кой си ти?
- аххахахахаха...не ме ли позна ?
- Съжалявам нямам познати зомбита...май.
Когато свали качулката си непознатият придоби доста познат облик...Блъд сякаш гледаше себе си...но в счупено огледало. Лицето му беше сякаш от лед и беше начупено и покрито с пукнатини.
- УАТ ДЪ ФЪК!?!?! - блъд беше ужасен от гледката...дори изпитваше страх...сякаш бе за пръв път - ти... как може да си жив ?!?
- Не съм, аз съм...как да го кажа...аз живея само в главата ти
- Аха...значи вече полудявам...ето какво е обяснението за снощните ми действия ( спомените нахлуваха в главата му )
- Не...не полудяваш снощноте действия са продиктувани от ргъйа - та жлеза от която идват и силите ти... тя изпуска тхартйсрй веществокоето има и този страничен ефект...всъщност той е предназначен да ти помага в битка...яростта е доста полезно уръжие.
- Аха...а ти какво си тогава?
- Аз...съм тук за да те напътствам, за да можеш да контролираш силата си и ...тези чувства. Аз съм това в което ще се превърнеш ти ако не ме послушаш.
- ахаххахаахха да бе...явно бирата снощи ми е дошла в повече - каза Блъд потърквайки се сладко по корема и опитвайки се да се оригне...само че когато най - накрая си помисли че успява ръката му просто сякаш се залепи за корема му. Той вдигна блузата си с другата ръка и видя част от тялото си покрита в лед и шипове.
- Сам виждаш че процесът е започнал...всъщност и аз все още не знам как можем да го спрем, но знам че колкото повече използваш силите си, тоест колкото повече жлезата работи, толкова повече се разраства ....това.
Блъд отлепи малко мъчително ръката си от леда и сметна че е добре да се довери наспътника си. Той стана мъчително взе си бира от хладилника пусна музика и седна срещу другото си аз в очакване да обсъдят бъдещите им действия.