Скейтърска площадка

Драу със замислени крачки... ок, кажете ми какво преставляват замислените крачки? Отначало.

Драу със замислен поглед и бавни крачки ( ) вървеше по запустялата улица.
Всичко наоколо бе в сняг. Зимата отново покри с бялото си покривало градът. (Ще стана писател, деа )
Съвсем новото, но и старо ( ако кънчо и ники не разбират защо ново и старо ще ви ракажа, като се видим) шинигами.
Драутран пристигна на секйтърската площадка, свали ученическата си раница, тъй като училището вече бе започнало и извади от нея стари, издраскани блейдове. Бяха втора употреба, защото за първа трябваше да си продаде тавана ( не знам що тавана, ама т'ва ми хрумна )
Обу ги, не свали слушалките от ушите си. Загледа с изпитателен поглед площадката. Знаеше, че тук щеше да завърши живота й. След всички чудовища, разни идиоти с маски, някакъв си вампир с очила... точно ТУК щеше да дойде краят. Е, поне щеше да си се върне в СС
Там, където останаха всички нейни приятели. Почувства се самотно. Отдъхна си и се спусна. Падна на задника си. Разбира се, че не можеше да кара блейдовете, но искаше да се научи.
Изправи се, изтупа се. Плъзна се напред и измина около 30см. Ухили се.
"По дяволите, колко съм добра." Помисли си.
Зазяпа се в блейдовете и запали една цигара. Беше горда, че измина 30см. с тях, без да падне!
Изведнъж се почувства странно, тук имаше някой или нещо.
Изправи поглед, но не виждаше никой или нещо
Изведнъж някаква сянка се плъзна по земята и Драу вдигна глава. В небето нямаше нищо, но чувството се бе усилило.
Погледна напред.. и съзря някой, но не и нещо Той бе в гръб. Тя забеляза, че има дълги расти.
Облеклото му нямаше нищо общо с това на повечето хора - широк анорак, широки дънки, спусната раница, пълна.. с.. нещо и шапка, която да топли расталовидната ( ) му глава, на която освен шапка и расти с топченца имаше и огромни слушалки.
Тя го зяпаше. Той не я отблязваше. Бе твърде зает да си гледа блейдовете и да си мисли колко добре ги е направил.
След малко се обърна, видя я, погледна към блейдовете и веднагически пак заби поглед в нея. Свали слушалките си, за да може да прави връзка със света и вдигна умно едната си вежда. Застина.
Драу го зяпаше с цигарата в уста. Падна и пепелта.
След малко тя се ухили и се приближи към него.
- Ти ли си този.. не, всъщност онова нещо, за което се сещам? Кън-чо-кун?
Той продължаваше да я гледа тъповно ( тъпо де ), без никаква реакция.
Тя поклати разбирателно глава.
- Мдам, значи си същия.
- Драу-чан? - откърти Кън-чо.
- Аха?
- Драу-чан?
- Да?
- Драу-чан?
- Отново ли започваш?
- Драу-чан?
- О, не..
- Драу-чан?
- ДА?!
- Това ти ли си?
- От плът и кръв.
- Драу-чан..
- Имаме напредък, каза нещо по-различно от "Драу-чан?"
- Драу-чан..
- ...
- Драу-чан, ти.. си на блейдове?
- Ъъъъ... уча се да карам..
Настана мълчание. След тази драматична пауза Кън-чо започна да се смее с цял глас, а Драу го гледаше с възможно най-кретенския поглед.
- Искам да видя какво можеш! - каза Кън-чо.. или по-точно заповяда.
- Нищо не мога - загледа го втренчено.
Чувстваше.. нещо различно в него. Онова чувство се бе засилило до много голяма степен. Подобно на това, което изпитва при срещата с холоу, Сан, Бякуя Кучики.. обаче все още не можеше или по-точно не искаше да го попита за това. Ако бе сгрешила в преценката си, щеше да я сметне за по-луда, отколкото е.
Кън-чо се настани на една пейка, свали блейдовете и обу масивните си кецове. Драу направи същото и седна до него. Забеляза как изважда някакво пакетче със зеленина вътре и хартийки. Веднага се сети какво прави.
Сви една саска, доста голяма и я погледна.
- Искаш ли?
- Да. После, ако сме все още добре може да отидем у нас и да ми разкажеш какво по дяволите правиш тук и... какво се е случвало до сега с теб.
Той кимна и запали.
Настанаха приказки и смях..