По петите на Сенбон

Голямата пясъчна пустиня... бял пясък, тъмно небе, огромна луна... (тук е уместна една от бавните и лежерни песни на Нирвана). Изведнъж въздухът в Хуеко Мундо се размърда и разкриви в една определена точка. Пластовете на пространство-времето се огънаха и отвориха и от междинното измерение влетяха няколко аранкара, водени от най-пекания аранкар- Сенбон.
Запъхтените и задъхани от цигарите войни бяха контрастни на фона на обстановката, суха и безжизнена като картина от импресионизма.
-Хайде, оня шибаняк Сангуинис ни преследва.
Аранкарите се забъхтиха пак да бягат.
По едно време се спряха.
-Сангуинис... той е само един, ние сме много... НЯМА НАЧИН ДА ЗАГУБИМ! Аз ще се бия с него, а ако нещо стане вие ще се намесите! Ще го смажем! Сенбон сви юмрук и метна настрана тялото на Драутран, която беше завързал с реятсу окови по време на пътуването между измеренията, което не трая дълго. Драу се противеше, но без успех.
Миг по-късно довтаса и Сан .
-Безсмислено е да казвам, че трябва да спреш...
-Ехехехехех... Сенбон нападна Сангуине, но Сан се ухили и направи сийл.
Сенбон се спря... Лявата му ръка, където се беше вляла отровата внезапно се втвърди. Отровата се беше кристализирала. Ръката затрепери и миг по-късно избухна, разпръсквайки кръв и кристални отломки. Кръвта попи в пясъка, плътта се разпръсна наоколо, а кристалите се втечниха и се прибраха пак в меча на Сан, който се ухили...
-Копеле... ЩЕ ТЕ ИЗКОРМЯ! РИЛИЙС! Сенбон се обгърна в сило заслепяваща светлина, докато се трансформираше в релийснатата си форма.
-По дяволите... кофти работа! Нямам избор, иначе ще ме смаже! Сан вдигна меча пред лицето си...- БАНКАЙ!
Изпъна напред ръка и от земята с бясна скорост заискачаха големи лилаво-черни кристали, които си проправяха път към Сенбон.

(ето така вече се пуска банкай )

--------

бтв измисли си рилийса.

Ех... не мога да пиша по клавиатурата само с една ръка, така, че май ще трябва да спрем историята


Чакай ся да са разберем предварително... кой ще бие? Щото не върви аз да те изкъртя от всякъде и ти да биеш или обратното. Да зная накъде да развива историята.

Айде обаче да говорим без чуждици. Тея думи като сийл, релайз и подобни ги изкарай от речника си когатои говориш с мен, става ли



Сенбон замахна със светкавична скорост със ръце и Сан едва избегна ударите, на шиповете израснали на ръцете (да, взривената ръка си беше на мястото, заради уникалната способност да се регенерира използвайки реяцуто което по принцип се изпуска в пространството при освобождаването на меча) на аранкара, като един раздра кимоното му, а друг му удраска крака. Същевременно кристалите кръжащи около сан готови да бъдат изпратени в атака бяха запратени във всички посоки и надробени. За щастие на Сан успяха да се прегрупират на време за да създадат щит и да го предпазят от удара на шипа право в сърцето му. Сан се ухили. Беше негов ред да напада.

Сан отскочи назад и прибра меча си, който междувременно се беше удължил доста повече от шикай формата си и сключи ръце в някакъв знак. Затвори очи и внезапно гии отвори. Протегна ръце напред. Огромна сянка обгърна Сангуине и Сенбон. Иззад Сан се появи гиганстка вълна от лилаво черни кристали, която се удари с мощ в Сенбон, който се опитваше да си изкара шиповете от щита на Сан. Самият Сан пък отскочи назад.
"Интересно ми е как ще се измъкне този път" Сан отново извади нодачито си и се приготви да парира евентуална атака, не искайки да бъде изненадан втори път така брутално.

Когато прахът се разсея Сан видя нещо страховито. Шипът на лявата ръка се беше смалил до минимални размери с което се бе измъкнал лесно от щита, но за сметка на това този на дясната се беше утроил и с тези три дълги остриета Сенбон бе поел доста голяма часдт от ударите без сериозна щета. Аранкарът замахна с такава скорост с тройния си "меч", че удари още преди кристалите да са успели да се съединят и пробивайки хилавата им връзка прониза сан под лявото рамо. След като си извади острието обаче от раната не потече кръв, а гъста зелена течност.
- Хм... твоята отрова беше доста интересна. Аз не си падам по този тип отрови. Предпочитам биологичните инфекции *супер зловещ смях*.

За съжаление в Лас Ночес има инфлация на растителните продукти и цените бяха безбожни, нямах достатъчно продукти за приготвянето на хубава отрова и тазси само ще парализира лявата част на тялото ти. Но все пак това е достатъчно за да не можеш да ме нападнеш... освен ако не подскачаш на един крак *пак зловещ смях*

Сан падна на колене и отпусна лявата си половина... добре че боравеше с меча с дясната...
Сенбон си превърна пак шиповете в нормалната им форма и с бавни стъпки и зловещ смях се приближаваше към Сан.
"Какво... Сангуине... на път да умре... но как е възможно... а аз дори не мога да му помогна... трябва да опитам!" мислеше си Драу но все още не можеше да мръдне от реятсу оковите.
-Хех, интересен противник си... СЕНБОН! Сан се ухили злобно и отвори широко уста. Напъха върха на меча си вътре и започна да излива в тялото си от лилавата течност.
Сенбон се опули. Сан изля доста от лилавата си течност и я изгълта.
-КАКВО?! КАКВО ПРАВИШ!
-Отровата ти е силна... не мога да я изкарам лесно... остава ми само този вариант. Но пак става... Hadou #54: Haien! Сан насочи ръката си към себе си. Сви всички пръсти без показалеца и средния пръст.
"Ще се самоубие ли?" Сенбон се спря опулен.
Сан се ухили. От пръстите му се заформи малко топче лилаво-черно реятсу. Секунда по късно Сан го изстреля. Топчето се удължи бързо и под формата на разкривен лъч реятсу се удари в Сан, който потъна в пурпурна светлина, а тялото му се разгради напълно. Последва експлозия. Ударната вълна запрати Сенбон назад. След миг той стана и опулено загледа останките от кристалите на Сан и някаква лилава течност. Внезапно и кристалите се втечниха и започнаха бъзрзо да се събират и оформят по някакъв начин. Течността се издигна и оформи човешки силует, който придоби облика на Сангуине .
-Какво... по... дяволите... Сан се ухили.
-Виждаш ли, аз не съм просто войн, аз съм също така и учен. След като открих банкая си се посветих на няколко цели години, в които съм изследвал само и единствено него! Открих начин, по който да вграждам клетките си в течността или кристалите на меча си. Ако поема част от течността или прехвърля себе си в кристалите, което е доста по-трдуно, дори и кристалите да бъдат разрушени или тялото ми да бъде унищожено мигновено мога да се възстановя - в първия случай, когато кристалите се втечнят и ме оформят, а във втория просто, когато течността, в която са клетките ми ме оформи. Това може да бъде прилагано и за отделни части от тялото ми или ползвано за изолиране на вещества, но в случая с отровата ти това бе невъзможно.
-Но, тази регенерация...
-Правилно... самата регенерация ми скъсява живота... страниччен ефект от бързото възстановяване...

-В такъв случай ше трябва просто да те уставя да умреш сам от страничните ефекти , предполагам, че не ти е останало много реязу след тази техника. Все пак направи трансформация на душата си. Едва ли ще може да използваш каквото и да било кидо повече в тази битка, а и банкая ти сигурно няма да се задържи дълго *хили се злобно*, сга просто ще седна да хапна и ще изчакам да паднеш на колене.
Сенбон извади сандвич и седна да яде на земята.
- Заради теб ще трябва да ям с тези шипове... иначе рискувамд а ме прекъснеш по време на закуска, нещои което не обичам. Яденето е нещо свещено. Още повече когато е сандвич от души... който щше ми възстанови до някъде реяцуто. Просто трудно е да храсносмелиш докато някой те атакува. Така, че аз сега ще хапна, а ти опитай да задържиш още малко банкая. Като го "изтървеш" ще нападна пак.

Сан опулено зяпаше Сенбон.
-Ами всъщност мога да направя въпросната трансформация 4 пъти на ден и пак да ми остане реятсу за банкая.
-Ммм, тхфха ли, и акхво прхрвиемем, чхе тхова, нхе е блъфх, кхак стхава тхоя нхомер? запита с пълна уста Сенбон.
-Формулата, която прилагам е така направена, че да хабя минално реятсу, за сметка на стимуланти, които гълтам! За щастие те са безвредни, мога да ти покажа... Сан извади опаковка "Вечна младост" и я подаде на Сенбон.
-Колко пари?
-30 йени, но ако ще я купуваш в Хуеко Мундо е по-скъпа.
-Е как па?
-Тъпак, на сенкаймона искат данъци.
-Еми ок, тогава ще я купя на земята.
-И там е по-скъпа, освен ако не е по поръчка в магазина на Киске-сан. Между другото - Бон апетит! Сан метна с един пръст малко течност по сандвича на Сенбон и той се кристализира.
Сенбон захапа и си строши "психопатския" зъб
-АААА. ЩЕ СИ ПЛАТИШ ЗА ТОВА! ИСКАМ ДА МИ ПЛАТИШ ЗЪБОЛЕКАРЯ, ПСЕ ТАКОВА!
Драу направи jawdrop.
-ХАХАХА, ОПТИМИСТ! Сан се нахвърли с нодачито си върху Сенбон и... порази сандвича му. Сенбон замахна с шип, но Сан отби с течността си.

Сенбон обаче замахна със другия шип към Сан, така, че шипът се удължи и одра носа на Сангуинис.
- Шъ ти оштанене белег *смях*... ох рашраних си венеца.
Замахна два пъти с хирургическа точност и украси белага на Сан с още две разклонения. Сан се окупити и започна да отбива със купища кристали, но те се пръскаха на парченца. накрая се оказа притиснат до едно хилаво дръвче стърчащо от земята, което беше отсечено със замах от аранкара. То опря острието си у врата му и продума:
- не знайш ли колу са скъпи мостовете? Да не мислиш, че аранкарите имат шдравна заштраховка?

Лилавата течност от меча на Сан обгърна шипа и се втвърди.
-Хех- Сан се ухили злобно... Катсу! шипа на Сенбон се строши на парченца, а Сан изрита Сенбон в стомаха.
Сенбон се изправи и изпъна ръката с счупения шип напред. Шипа се възстанови. Двамата се приготвиха да продължат боя си, когато внезапно бяха прекъснати от някакъв странен шум...
На Драу й се стори като шум от...двигател...двигател на мотор.
"И те двамата го чуха... значи е истински." Драу погледна с почуда хоризонта. Полъха ветрец, нещо необичайно ... (с леко постепенно засилване започва да се чува Ози Озбърн - I don't wanna stop) В следващия миг иззад близката дюна изскочиха четири тежки и мощни бъгита с гигантски гуми и окичени с разни черепи и вериги, последвани и от още. Ездачите им- едри или дребни- няма значение, все тежкари пичове с мечове на гърба си, кожени якета с шипове, слънчеви цайса, каски, вериги и гривни с шипове. Единия даже имаше и ел.китара на гърба си. Рокерите с дивашки викове и кофеейки на песента обиколиха аранкарите и двете шинигамита.
Всички зяпаха потресено. Рокерите спряха и изгасиха машините си. Все още кофееха...
-Как... по дяволите... се движат тези машини...в пясъка... изфилософства Сенбон
-РЕЯСТУ ГУМИ, ПИЧ изхили се единия и направи Devil's Horns na RONNIE DIO!!!!!!
Внезапните гости слязоха от бъгитата...
Тарторът, носещ червено шалче на врата си и единственият рокер с каменно лице излезе напред.
-Хех... я виж ти... имаме си купон... битка между аранкари и шинигамита!
Драу още не можеше да се осъзнае, но усещаше някаква сила да напира в нея. Дали беше от музиката или от нещо друго, кой знае.
-Кои сте вие? Представете се. обади се Сан
-Ние сме... пратеници от ада... ние сме HELL SHINIGAMI! SANNARO!!! Водачът с дебел басов глас направи девил'с хормс на РОНИ ДИООООО!
В следващия миг силата у Драу се отприщи и тя разкъса оковите си.
-ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ И АЗ НЕ СЪМ ХЕЛЛ ШИНИГАМИ!
-ГЯХАХАХАХАХАХАХ- ангелче... нашите кунойчи шинигами са ИСТИНСКИ ХАРПИИ, а НЕ ТАКИВА АНГЕЛЧЕТА КАТО ТЕБ!
-ИСКАМ ДА СЕ ПРИСЪЕДНИЯ!
-ГЯХЯХЯХЯХЯХЯХЯХ РАЗБИРА СЕ, БИТАКА Е ЗА ВСИЧКИ! Дебелият рокер, който се беше подиграл така гадно на Драу извади меча си. Нападна единия аранкар. И Сан и Сенбон не мърдаха, а наблюдаваха и анализираха противника си преди самите те да бяха влезли в битка. Искаха да видят какво могат.
Рокерът замахна яко с меча си, а каменният аранкар парира. Завърза се битка. Няколко секунди по-късно аранкарът бе посечен от някакъв друг рокер. Онзи с китарата.
-ЯХЯХЯХЯХЯХ, ИГРАЙ НЕЧЕСТНО, БРАТОЧКААААААААА! Рокерът се ухили и острите му кучешки зъби лъснаха. Той свали китарата си и засвири мякакви мощни акорди. Песента на Ози Озбърн се смени с Disturbed - Perfect Insanity. Рокерът прибра китарата си, а песента продължи да си тече. Тарторът- висок и слаб рокер с червно шалче, някаква горна дреха от пера и леко закъсани лъскави черни панталони и колан с метален череп се ухили и развя косата си.
-ДА БЪДЕ АНАРХИЯЯЯЯЯ! Той извади меча си и се спусна върху Сенбон, който избягна. И Сан и Сенбон се спуснаха да отвръщат, но се сблъскаха по пътя и се строполиха. тарторът прониза Сан в рамото с меча си.
-ХЕХЕХЕ, ДА Е ЯКО, НЯМА ДА ВИ УБИВАМ БЪРЗО, ЩЕ ВИ ОСАКАТЯ ЗА КЕФА ДА ГО НАПРАВЯ И ТОГАВА ЩЕ ВИ ИЗПИЯ МОЗЪЦИТЕ, ШИБАНИ КОПЕЛЕТА! НЕ ВИЕ СТЕ ИСТИНСКИТЕ БОГОВЕ НА СМЪРТТА, А НИЕ! НИЕ, КОИТО НОСИМ НАКАЗАНИЕТО НА АДА ЯХЯХЯХЯХЯХЯХЯ!
Сенбон се изправи, но и той бе намушкан и то в гръб от някакъв друг рокер.
-С НАС СЕ ИГРАЕ НЕЧЕСТНО, ПИЧ!
Сенбон също не беше уцелен на критично място.
Сам и аранакрът се опряха гръб в гръб.
-Ще сключим примирие докато се отървем от тия.
-Дадено!
Драу се изправи, но не можеше да направи и стъпка напред. Внезапно се ухили злобно...
-ТАКА да бъде, КОЛЕГИ! ДА БЪДЕ БИТКА! И тя се присъедини към Сан и Сенбон, заедно с другите аранкари.

Сенбон и Сан вече бяха доста изтощени от битката, също така вече бяха на пълна сила, за това и двамата погледнаха Драу, после се спогледаха и се ухилиха. Драу, която току що беше освободила своя меч и се чудеше накъде да си насочи веригите беше завлечена от Сан малко на страни, а Сенбон се отдалечи в обратната посока. Изведнъж Сан хвана драу за колана и я метна към сенбон, който я хвана за яката и я запрати върху едрото дяволско шинигами което не можа да разбере от къде му е дошло и падна на земята, разкривайки пътя към следващия нападнат едновременно от Сан и Сенбон (които пътьом изправиха драу, въпреки, че тя се спъна и пак падна), но парира и двата удара без никакъв проблем. Таман дяволското шинигами щеше да насече сан, когато мечът му се спря омотан от верига със странен (лично според мен) кичозен край и ударен с друга подобна верига в корема.

Шинигамито се просна на земята, а Сан и Сен го намушкаха.
-Един долу- викна Сан и се нахвърли върху друг, Сенбони той си хвана враг, а Драу скочи във въздуха, където се задържа с реятсу, за да ги прикрива с веригите си.
Сан вече водеше кендо битка с пича с китарата. Тежкото му нодачи беше доста богато на реятсу и в един момент след мощен замах от страна на Сан, катаната на хела се строши. Той се захили злобно и свали китарата. Даде някакъв мега гига акорд и повали Сан. Хела си взе парчето меч, там където беше върха с голи ръце. Отсрието беше... остро и от ръката на шинигамито потече кръв, поради липсата на дръжка. Шинигамито се надвеси над Сан, но той посочи с ръка острието и то се обви в лилавата течност.
-КАТСУ! Течността се кристализира и взриви, отнасяйки част от ръката на шинигамито, което се хилеше зловещо.
-А ТАКА, БАТКА, НЯМА ЧЕСТНА ИГРА! Шинигамито пак набара китарата, и се накани да убия Сан с някой траш метъл акорд, но Сан пак посочи с ръка и кухината на китарата се запълни с течност. Шинигамито сякаш не забеляза и дрънна акорда, но веществото вече беше кристално и китарата се взриви от мощната реясту вибрация. Хела хвръкна назад и се строполи целия в кръв. Музиката на Дистърбд бе спряла.
-Ти... китарата ми... промълви хела изправяйки се. НИКОЙ НЕ МИ БАРА КИТАРАТА!
-РАЗЛЕЙ СЕ, ИСАДАТУМАРУ! Изрева Сан и насочи нодачито си към шинигамито. Огромна струя от лилава течност смаза хела и го затри в пясъка. Сан веднага кристализира течността под влиянието на банкая си.
-КАТСУ! последва мощен взрив... от хела и китарата му не беше останало нищо.

Сенбон хвана отново Драу за колана. Тя го изгледа ядосано.
- СТИГА СТЕ МЕ РАЗМЯТКАЛИ! - отговори тя, докато веригите с шипове се прибраха в железните й гривни. Сега приличаха на железни гривни с шипове.
- Млъквай! - заповяда Сенбон и се приготви да мята.
Драу се намуси. Тя се хвана здраво за ръката му.. и го ухапа.
Аранакрът започна да замхава с ръката си в неуспешен опит да се оттърве от захапалата го Драутран. Накрая реши да се смили над него и се пусна. Излетя назад и падна на краката си. Зад нея се появиха три хел шинигамита, които бяха готови да я разсекът. Тя обаче парира ударите с три от веригите си.
Те я оглеждаха. Драу ги оглеждаше. Явно се преценяваха.
Неочаквано изпод краката на единия се появи черно-лилав шип, на който той остана да виси. Мъртав. Другите двама скочиха, за да не им се случи същото. Драутран се обърна към Сангуине, който бе насочил ръката си към мястото на боя на Драу и хеловете. Усмихна и се, след което се обърна, за да отбегне удар.
Хеловете, явно решили, че трябва да натрият носа на Сан се насочиха към него, но Драу ги спря с веригите, омотани около вратовете им. Задърпа ги към нея си.
"Трябват ми 5 вериги, а аз едва контролирам 3.. - мислеше си на ум - мамка му, само да пробвам.."
"Май някой се нуждае от още малко моя помощ?" - откена в съзнанието й страховития глас на Муген. Драу обаче не го позна.
"Сатана?"
".. не, меча ти .. "
"Ааааа, Муген! Как така не те познах.. трябва ми още помощ, да! - Драу се опитваше да държи хеловете закотвени на земята - искам 5 вериги, а мога да изкарам само 3!"
"Бих ти помогнал, ако.. ми имаше доверие..
"Имам ти, хайде, помагай ми!"
"Добре, промуши се в сръцето с една от веригите."
- KO?!?!?!?!? - извика Драу и изпусна хеловете - в никакъв случай!
Тя дори не подозираше, че това би я направила още по-силна, а Муген точно това искаше.
Въпреки, че тя отказа да го послуша, той й помогна.
5 вериги излязоха от едната гривна. Драу ги омота на врата, ръцете и краката на единия си враг.
Хел шинигамито се преврна в нейна кукла. Отчасти. Съзнанието си беше негово, но не можеше да контролира тялото си. Затова пък Драу го контролираше.
Без да се замисли Драу, чрез кулата си уби другото шинигами, докато то се чудеше дали да цапардоса другаря си..
След което самоуби куклата си..
Хареса й.

Другото адско шинигами избяга.

Е нали и двете умряха

карай бе.. първо се е напрайло на умряло и после е изчакало за подходящия момент и се разкарало

Облакът прах от последната всеобща демек на Драу, Сан и Сенбон експлозия се разсея. Наоколо имаше няколко солидни кратера и доста трупове... в кръв. За жалост от аранкарите на Сенбон не беше останало много. Последният жив аранкар в крайна сметка беше самият Сенбон.
Но и от хеловете не беше останало много. Последният оцелял от групата им беше водачът. Той стоеше задъхан с окървавен меч в ръка, а в краката му имаше два трупа на аранкари.
Сенбон се ухили.
-Май я втасахме, а?
В същия миг дяволското шинигами направи зловеща гримаса, след което от диафрагмата му се показа острието на катана, цялата в кръв.
-Опа... черния дроб ли уцелихме- чу се зловещ глас. От раната макар, че там все още имаше меч почна обилно кървене. Поразяването на черния дроб беше фатално. Катаната рязко бе изкарана и хела се строполи мъртъв на земята като обагри белия пясък.
-Хехехе, за пореден път този идиот показа своята некомпетентност.
Гласът идваше от някъде, но никъде не се виждаше човек, а катаната, обагрена в кръв се рееше във въздуха.
-Ха..хаха...ХАХАХАХАХАХАХХ чу се ужасяващият смях на фигурата, която бавно започна да се появява в пространството. Беше висок слаб мъж, облечен с яркочервен официален костюм от викторианския период. Върху костюма имаше и дълъг червен шлифер, а на главата си странникът носеше пак червена широка шапка с периферия. Червените очи на непознатия се криеха зад жълтостъклени слънчеви очила.
-Хехехе, Алукард, приятно ми е да се запознаем...

-Оо здрасти , отвърна Сенбон, аз съм Сенбон ъъъ, само Сенбон и съм ъъъ... няма значение кой съм, казвай какво искаш? Сега какво ще правим с теб, ще се бием ли или ще пием бира?
-Ами...

Тук мислих 15 минути кво да каже това, но не измислих, така, че вие продължете. Имах измислен мноооого дълъг пост, но заради това тук не мога да го продължа

Ахахахахаххахахахахахаха

ИСКАМ БРУТАЛНОООООООООООООООООООООООООООСТ!!! Постарайте се!

Докато сенбон си отваряше кутия топла и лекоразгазирана бира...

-Блях, още проблеми! вкисна се Кървавият.
-Ей ейейейейиииии, супер купонче - пънкар (към зелената коса на Сенбон), шотландски боец (към косата на Сан) и... пикла... (към Драу)
-ЕЙ, Я ПО-ЛЕКО С ПРИКАЗКИТЕ! ЩЕ ТЕ РАЗМАЖА, КРЕТЕН!
-Недей Драу!
Драу доволна от предните си успехи и надъхана да срита задници се насочи към Алукард.
-Хехехе Алукард вдигна меча си и го насочи към нея. Внезапно меча се поскъси и запроменя формата си. Дръжката клюмна леко надолу и се оформи нещо като спусък, а острието стана паралелепипед доста наподобяващ дуло. Катаната на Алукард вече беше много дълъг пистолет. От едната му страна бяха вдълбани инициалите на вампира.
-Аста ла Виста, ПИКЛО! Последва прищракване и от дулото се изстреля мощна огнена топка представляваща огромен куршум. Той зацепи въздуха, оставяйки следи от огън.
Драу доджна и ухилено се насочи пак към Алукард, но той изстреля втори куршум, който този път беше с малък ъпгрейд - самонасочване.
-Леки сънища! Хехе- Алукард си оправи яката и очилата и в следващия миг като луд започна да се хили и да стреля. Драу си помилси, че е луд и стреля напосоки, но скоро се убеи че всичко е точно изчислено.
Ха налявао, ха надясно, навсякъде овце... така де куршуми.
След малко последва експлозия. Всичко потъна в прах.
Сангуине беше някъде на земята. С усилие повдигна глава и видя и втори силует в прахът. Той беше значително по-дебел и имаше висока шапка с периферия на главата. Виждаше се и чадър както и палто от викторианския период.
-Хахаха, здравейте Duke Millenium! чу се отново гласът на Алукард.
-Да тръгваме, Алукард (сърце)!
Фигурите изчезнаха...

- Всички добре ли са? - попита Сан, опитвайки се да гледа през немалкото количество прах. Дишаше някак тежко.
- Ахаааа... - отговори Сенбон.
Изчакаха малко.
- Драу? - Сан я затърси с поглед.
Зеленокосия също се разтършува.
- Гхааааа!! - изцвили Драу.
Сенбон се огледа.
- Сан, мисля, че чух гласа на онова същество, претендиращо да бъде шинигами.
- МАХНИ СИ ТЕЖКИЯ КРАК ОТ МЕНЕ, НЕУЗРЯЛ КРЕТЕН ТАКЪВ!!!
Аранкара погледна надолу и установи, че е стъпил върху коремната област на Драу. Отдръпна се бавно, като болезнено отмести кракът си.
Горната част на дрехата му бе разкъсана и обгорена. По тялото му също имаше рани, но сякаш не му правеха впечатление.
Драу се изправи и изтупа. Сложи предизвикателно ръце на кръста и насочи гневната си физиономия към непукистичната натура на Сенбон. Веднага след като забеляза нещо липсващо от него се опули.
- ТИ!! ИМАШ ДУПКА В КОРЕМА! Ранен ли си?!
Аранкара се погледна.
- Ммм.. не, това си ми е така.
- Как така така?!
Драу бутна ръката си в дупката.
- Уау, излиза от другия край!!!
Сенбон я хвана и я отдръпна от себе си.
- ЕЙ!!! НЕ ПРАВИ ТАКА!!
Драу, без да иска, през дупката забеляза падналия на колене Сан. Той пък беше в кръв.
- СЕНСЕЙ!
Дотичича до него и клекна.
- Добре ли сте?!
На пръв поглед не изглеждаше никак добре. Бе със затворени очи, а ДЪЛГАТА му косата закриваше част от лицето. Имаше доста рани по тялото, а самото му изражение говореше за изпитване на физическа болка.
На пръв поглед Сан изглеждаше на някакъв злодей, който е пострадал, но смяташе да си го върне тъпкано на дръзналия да го подреди така. В други обстоятелства Драу би предположила, че той щеше да я убие. На всичкото отгоре и още един психопат се навърташе около нея - Сенбон.
Почувства се мъртва..
Сан отвори очи, но гледаше към земята. Внезапно забоде поглед в Драу и това я накара да замръзне. Ухили се зловещо, но и погледнато от друга, по-нестандартна гледна точка - успокояващо. Един нормален човек.. абе едно нормално същество едва ли би намерило нещо успокояващо в напълно кръвожаден поглед. Но да се върнем към темата..
Драу се отдръпна неразбиращо.
- Ъъъъ.. Сенбон-сан?
- К'во?
- Ъъъъ.. сенсей май нещо.. полудява.
- А?
Той се приближи.
Внезапно раните му биваха покривани от лилавата течност, а след време Сангуине се реставрира напълно. Изправи се чистак нов.
Драу се пулеше насреща.
- Ти.. как така, бе?
- Ха! Драу, аз съм учен! Крия всякакви неща под ръкавите си!
Драу възприе буквално казаното.
- К'ви неща?
- .. имах предвид, че в най-лошите ситуации мога да направя нещо неочаквано.
- Ааа...

И въпреки тва това те е изтрощило и вече имаш съвсем малко останало реяцу ... Сенбон се засили към него, хвана драу за главата (все едно е баскетболна топка) и я метна зад себе си, заби един юмрук по Сан, повали го на земята, стъпи на него, оттласна се с всичка сила нагоре и с няколко сонидо изчезна зад хоризонта (в хуеко мундо хоризонтът не е чак толкова далеч).

Пишете ..пишееетеее... (мм.. няма кво друго да правя освен да зяпам тука. )

Загубеняк Тъпанаров се завърна.
Как беше в кулата на гилдията на Идиотите? Провъзгласиха ли те са най-съвършен идиот?
Едва ли. Има още какво да научиш. Но бъъъързо напредваш!