Умри, веее, умри!!

- Мда, този.. Блъд определено ми допада.. ше се оженя за него.
ахяхаях, ебавка..

- Мда, този Блъд определено ми допада.. - каза Излизащия от заведението Крас със най-злобната с усмивка. Някакъв негов познат скочи на мотора си.
- Какво? Да не смяташ да се биеш с него?
- Заивси.. аз се бия само с тези, които се мислят за голямата работа, а не са. Той обаче е различен.
- М..мм ху.
Крас остана сам. Сложи черните си очила и седна на мотора. Поправи нещо на ръкавицата си и хвърли фаса. След малко по тъмната улица се чу сякаш ревът на току що спечелил в кървав двубой лъв.
- Е, Кучики-сама, предполагам, че трябва да вървим?
Той скочи. Драу се почувства тъпо.
"Баси тъпака, поне да беше казал нещо."
Тя го последва.

Крас се опули.
"Драутран?!" - заби спирачки.
- Драу? Бая време те ням..
Той забеляза меча на гърба й и сериозната й физиономия. Присви очи. Погледна настрани и забеляза Бякуя Кучики.
- Каквото и да си решила да правиш само ти ще пострадаш.. - предупреди я Крас, който слезе от мотора си - и все пак защо? Едва ли точно ти ще тръгнеш да премахнеш от причината, поради която тук се навъждат толко много изруди..
- Трябва..
Драу извади бавно меча си, който проблесна около 2 пъти.
- Хах.. добре щом трябва. Няма да проявя милост..
- Няма и да е нужно.
Драу нападна. По принцип мразеше да напада първа..
Крас се отбраняваше добре с боксовете. Катаната и бокса се засякоха. Всеки се опитваше да надделее. След малко Драу просто не успя да се задържи повече и отскочи назад.
Крас скочи..
Ударът с бокса бе причината от устата на Драу да закапят тънки струйчици кръв. Противникът и се отдръпна... за да махне от себе си острието. Той сложи ръце пред раната.
- Я.. одраска ме.. - каза през зъби.
Драу бе клекнала и се опитваше да си поеме въздух. Кориалзстраз изобщо не се двоумеше. Той скочи с насочен бокс към Драутран. Тя обаче бе достатъчно бърза да се отдръпне..
При удара на бокса земята се разстресе. Разхвърчаха се и отломки от асфалта, а около Крас всичко стана в прах. Той осъзна, че Драу се изплъзна.. и се отдръпна, понеже знаеше, че идва с насочена към гърба му катана. Драутран също заби оръжието си в земята. Около тях завилия се облак от прах стана по-голям. Отломките за малко да нокаутират Драу.
Заради прахта не се виждаше нищо.
Драу затвори очи..
"Къде е.. къде е.."
Тя се ухили злобно. За нула време се озова зад гърба му. Заби катаната в рамото му, а той изрева и падна на колене. Драу издърпа оръжието си по-най болезнения начин.
Подуха малко ветрец, който разсея облака прах.
Драутран прасна в корема, точно в раната падналия Крас. После го обърна по гръб на земята.
Бякуя Кучики май си умираше вътрешно от щастие.
Драутран носичу върха на катаната към гърлото на Крас.
- Ех.. мислех, че щях да имам възможността да покажа способностите не меча си..
Крас дишаше тежко. Виждаше нефокусирано, затов и бе присвил очи.
- Спокойно.. няма да отидеш в ада.. май..
Тя повдигна меча и го засили към сърцето му..

Блъд тъкмо се прибираше от бара. От него се чуваше музика...беше странно защото не се виждаше мп - 3 ка на ушите му. Така беше защото той не можеше да живее без Слипнот и затова беше вградил кабелите под кожата си и слушалките бяха вградени в ушите му. Самата емпетройка беше на бедрото му като се показваха само копчетата за увеличаване намаляне, пиране и пускане. Макар както винаги да беше увеличил музиката до край той, чу добре познатия му звук от удар на метал в метал...после се чу и рев на лъв който има трънче в лапата си. Той реши, че трябва да помогне и се затича към мястото от което идваше звука, барайки се за крака като пе*ал тъй като беше много некадърен с технологиите и му беше трудно да си изключи емпетройката. Приближавайки се той забеляза 2 фигури, едната от които беше насочила меч към сърцето на другата. Той използва и последните си сили за да достигне до жертвата навреме. Когато Блъд беше на няколко метра от събитието изправената фигура вдигна меч и се засили да нанесе завършващия удар над жертвата... той знаеше, че е почти невъзможно да направи каквото и да е но не се отказа. Тогава пред него блесна заострен бокс, който явно беше на раненият. Блъд се търколи сграпчи бокса и блокира катаната насочила се към човека на земята. Очите и на двамта се укокориха, а между бокса и меча излизаха изкри като от бенгалски огън. Блъд осъзнаваше че няма да издържи много така затова изблъска раненият настрана, а след него той самия се търколи насочвайки катаната към земята. Не беше достатъчно бърз...меча успя да пореже едно от малкото здрави места останали на рамото му. Той се изправи и се опита да си поеме дъх...пред него се показа фигура на момиче с късачерна коса, направила доста малоумна физиономия.
- Коя...или какво си ти? - все пак беше с черно кимоно а той и представа си нямаше че съще ствуват шинигамита и такива работи...помисли я за луда.
- Аз ли уе? Аз съм Драутран...а ти осъзнаваш ли, че си просто играчка за моето реятсу ?
Отзаде се чу друг глас:
- Блъд...ти си Блъд нали...нямаш шанс срещу нея качвай се на мотора ми и бягай...това не е твоя битка.
Очите на блъд отново светнаха и на неговото лице за пръв път от доста време се появи някаква емоция. Вдигна погледа си от земята и погледна към Драутран.
- Хъх...вече е.
Драутран се разсмя почти изпускайки своята катана.
- Щом искаш да умреш ела...
Блъд стисна бокса сякаш държи в ръцете си своя живот и се засили към Драутран.
Опита се да нанесе няколко удара, но неуспешно. Драутран направи един - два флаш степа и се озова в гръб на противника си. Прободе блъд...очите му вече не светеха така, а той си мислеше " Как...как стана това...това е невъзможно ".
- Бавен си - това бяха единствените думи които излезнаха от смеещата се уста на Драутран преди да се насочи отново към другото тяло.
Блъд се изправи подпирайки се на колене... на земята имаше локва кръв която се уголемяваше с всеки изминал момент...след малко в локвата кръв падан и боксът...да той не можеше да го държи заради раните си. Тогава ръката му започна да посинява. Драу го погледна с периферното си зрение, ококори се и се обърна към него. След малко посиня и другата му ръка...не...заледиха се и двете. Тогава Блъд насочи юмрука към нищо подозиращата Драутран и изстреля доста слаба топка лед, която от своя страна успя да шибне превързаната китка на Драу. Тя се сгърчи леко но за да не показва болка пред за нея мижавия човечец се изправи.
- Хахаха каква е тази смешна техника...както и да е това е краят.
Тя се засили с катаната си към него пискайки като Шарапова.
Блъд не можеше да се помръдне... усети че това е краят. Падна на колене вгледа се в своята кръв и си мислеше...
- Е, това е...но какво беше това което направих...само ако можех да го осъвършенствам.
Затвори очи и застина чакайки. Тогава се чу звук от мотор...рокерът сграпчи блъд и своите боксове и ги качи на мотора до себе си...изфуча нанякъде. Драутран тръгна след тях но Бякуя я спря.
- Недей. Рискуваме прекалено много ако тръгнем да се бием с тях в града, нека не намесваме невинни души.
- Ус Кучики - сама !