Санско кътче (лабораторията на Сан)

Драу отвори очи. Не очакваше това - видя пред себе си сложни конструкции и усети хладнината на метала. Изчислителната мощ на апаратурата създаваше невидимо, но доловимо напрежение във въздуха. Пред погледа й се заизвиваха стъклени тръби, кабели и непознати механизми. Три екрана мъждукаха и изпълзаха помещението със глуха светлина. Знайно защо тя свързваше всичко това със.. Сангуине. Кой друг би се оправил с подобни.. неща?!
Повдигна се, а бялата й завивка се спусна надолу. Имаше чувството, че доста е спала. Нещо й пречеше.. видя под робата си бинтове - тях можеше да приеме, но не и тоя битн по главата й! Закриваше й едното око! Защо!?
Чак сега си спомни, че розовите листенца на Бякуя Кучики я рендосаха. Мислено изръмжа. Стана от леглото и махна бинта на главата си. Реши да огледа мястото и при обръщането си.. се вясна на каменната физиономия на Сангуине. Драу се усмихна с една такава невежеско-невинна тъпота.
- Ъъъ.. вас нали ви нямаше бе, Сангуине-сенсей?
- И затова реши да вършиш кактово ти скимне?
- o.O не..
Настъпи неудобно мълчание.. поне за Драу..
- Иии.. сега какво?
Сан се обърна с гръб към нея и се подпря на една огромна маса.
- Нищо.. погрижих се за всичко..
- Ти знаеш ли изобщо какво е станало?
Пое си въздух:
- Явно пак си се сприятелила с някакви странни типове от академията и си поразпитала за това къде може да е меча ти, след като разбира се си обяснила, че до сега аз ти спасявах задника..
Драу скляпаше.. знаеше, че ще разбере без да е бил тук и без да е питал никой.. вианги я разобличаваше в земното училище! Той обясни накратко какво е станало, докато не каза нещо, което не и се хареса..
- .. и когато Кучики Бякуя те е спрял ти си го нападнала, защото си искала да изпробваш колко силна си с меча..
- НЕ Е ТАКА!
- Не ми казвай как е..
.. Ъ.. Казаха ми, че можело да има някакви капани.. - намусено каза Драу.
- Разбира се, но.. не сложих.
- Защо?
- Защото това бяха нещо като тест.
- Тестове?! К'ви тестове те гонят, бре?!?!
- Ти беше на изпитателен срок, а аз бях натоварен да очерня дните си, като приех тежката задача да те науча поне малко да уважаваш законите или да не спориш с по-висши от теб, които са и доста по-мъдри. Знам, че не е в твой стил да се подчиняваш на някакви норми, но така стоят нещата.
- Оф, добре.. - каза Драутран, която изобщо не и се слушаха разни подобни речи - ся ше се поправя..
Тя понечи да остави меча си на масата. Сан обаче поклати неодобряващо глава.
- Какво?! - попита Драутран. Защо пак недоволства!
- Няма смисъл.
- К'во?! ЩО!
- - Не можеш да се поправиш. Ти се провали още първия път. Тук ти беше даден втори шанс, който ти не успя да оцениш. Не се надявай за трети..
- Какво!? Как така! И сега? Ще ме върнете обратно на земята, като ми изтриеш спомените ли?! - развика се ядосано Драутран.
- Ти си моят провал, а аз имам провали, но са малко. Мразя да се провалям..
- О, да. А ти ми говореше за гледните точки! Дрънкаш за провалите си.. Е, що не погледнеш сега през моята гледна точка?!
- Откакто ти спасих задника до сега само това правех. Както и да е. Сега добре ли си?
- ..да
- Тогава може да напуснеш лабораторията ми.
Драутран се замъкна бавно към вратата. Отвори я, а през нея се изниза ослепителна бяла светлина, която проникна в мрака на лабораторията, но не стигна до Сангуине.
- Ще ти докажа, че не си се провалил.. - осведо ми го Драу, без да се обръща. Затвори вратата..

Да се извиняваш на най-големия си враг.. та Драутран не можеше да се извини и на най-добрите си приятели, камоли на някой, който мрази.. но заради най-добрите си приятели би се унизила доста..
Най-накрая настигна Бякуя Кучики.
- Кучики-сан! - извика тя зад него. Той се обърна, а само с погледа си унижи Драутран. Тя започна да пелтечи и издаванечленоразделни звуци. Той се обърна и тръгна напред, след като разбра, че едва ли ще чуе нещо смислено..
- Съжалявам!!! - чу се от Драутран. Той се обърна и я видя паднала на колене. Това му хареса.. - съжалявам, че ви обиждах, съжалявам, че не умрях в боя *тук той се зачуди..* и съжалявам, че съществувам! Сангуине успя да ме превъзпита и промени, така че той не се е провалил!
- Наведи се повече..
Добре.. Драутран щеше да го изкорми!!!!! Забоде нос в земята и сложи ръце пред себе си.. "представяй си отрязани Бякуйовски глави, Драу.. спокойно.."
Той отиде по-близо до нея.
- Това не е достатъчно, за да ми докажеш, че си се променила и Сангуине не се е провалил..
"Добре де, какво повече иска?! Да му изям чорапите ли?!?"
- За да видя до колко си се променила.. ще трябва да се подчиняваш на всяка моя заповед от тук нататък.
"Аха, аха! Ахахахаха.. я си яж.."
- Съгласна ли си?
Драу стисна зъби, стисна юмруци и каза почти ръмжащо..
- Д-да...
- Чудесно.. изправи се, тогава.
Драутран го послуша. Изправи се и тръгна нанякъде, но той я спря.
- Къде тръгна?
- Ъ.. някъде..
- Какво се разбрахме преди малко?
"Да ти изям чорапите.."
- Ами..
- Идвай след мен. Навсякъде ще се мъкнеш с мен. Да не би да искаш като ми потрябваш да те търся из цял Сейрейтей?
"МНОГО ЯСНО, ГЪЗ ТАКЪВ!!!!"
- Да, вярно..
Тя тръгна след него. Представяше си как го кълца, а в главата й звучеше нежна музика.. ех..
- .. за да може след мен да не се мъкнат някакви слабаци..
- Ъ? Моля?
Той се спря, явно разбрал, че тя не го е слушала. Погледна я строго.
- Казах, че ще те тренирам аз, за да може да не се мъкнат след мен някакви си слабаци.
"НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! ИСКАМ САНГУИНЕ ДА МЕ ТРЕНИРА, НЕ ТИ!!!"
- Ъъъ.. н-н-нн..нн... добре..
- След като се научиш да се биеш отивам по работа на земята.
- Това означава ли, че и аз трябва да идвам с тебе?
Той я прониза с поглед.
- .. Вас.. - поправи се Драу.
- Да.
- Каква работа?
- Ще трябва да елиминирам една пречка..
Драу кимна. Тя дори си нямаше представа, че става дума за Крас.... и на всичкото отгоре не знаеше, че тя щеше да се бие с него..

Тъмната, но огромна лаборатория на Декстър... Сан де беше както винаги окупирана от своя домакин.
Сангуине стоеше зад една голяма маса и се взираше в една епруветка с реятсу индикатор вътре.
Наоколо се чуваше едва доловимия, но дразнещ ухото звук на МАРП - Машина за Анализ на Реятсу Проби.
Сан бе вглъбен в изследването си, когато внезапно бе прекъснат. Вратата на лабораторията се отвори. Сан продължаваше да се взира епруветката си и не отрази влезлия капитан на 6-та Дивизия.
-Сангуине-сан? Ще ви отнема само момент.
-Кучики-сама, какво мога да направя за вас? Сан дори не го погледна, а продължаваше да си изсипва от шишенцата с "течно реятсу" в епруветката с индикатор.
-С моя нов спътник имахме задача...
-А да... как се справя Драутран?
-Бих казала добре.
Сан рязко се обърна, не обърнал внимание, че и Драу е тук.
-Добре дошла, Драутран-сан, от първата ти мисия. Радвам се, че напредваш ^^.
Драу заби поглед в земята.
-Та както казвах, бяхме на мисия. Трябваше да убием Кориалстраз.
-Ааа, онзи ли, по-добре би било да ми го доведете за анализ... както и да е, защо не го убихте.
Кучики се сепна.
-Мда, не го убихме. Драутран беше натоварена с пряката задача, аз само я наблюдавах. Тя си свърши работата, но тъкмо преди да го очисти се появи някакъв странник. Не изглеждаше силен или може би просто е бил супер уморен! Както и да е, Драу почти и него не уби, но тогава пък онзи негодник го спаси със... ммм.. коня с колела...
-Мотора? прошепна Драутран
-ДА!
-Кофти обстоятелства, а вие защо не поехте поне единия като видяхте, че Драу не може едновременно с двамата...?
-КАК СМЕЕТЕ да рецензирате по-висшестоящ офицер?!
"А да ти падне за 20 не щеш ли?!" Драу изгледа с крайчеца на окото си Бякуя.
-Скоро. Кучики-сама, скоро ще си говорим пак на тази тема... както и да е... и?
-Независимо, че не успяхме да убием нито един от враговете си, които избягаха в населен с много хора район, имаме проби от тях... ако ги анализирате, може би ще ни помогнат да узнаем повече за тях... преди да ги убием... или ако това представлява трудност, което ме съмнява, да използваме информацията, за да ги очистим по-лесно.
-Какътво и да е случаят, непознатото трябва да се изследва, хубаво е, че имаме проби. Също смятам, че е по-добре, че са останали живи... биохимичните обекти се изследват по-точно живи... в тази връзка следващия път ще е добре да ги хванете и да ми ги доведете. Засега ще видя пробите Ви.
"Биохимични обекти?" Драу изтръпна от начина, по който Сан се изразяваше.
Бякуя и Драу напуснаха лабораторията, а Сан веднага се зае с новите проби.
Анализира структурата на клетките. В клетките от кръвта на Крас откри доста реятсу потенциал, много рядко срещано сред нормалните хора.
-Нямали сме такъв случай от времето на Ичиго! Невероятно! Изключително рядко, но за жалост подобен тип на духа вече е подробно изследван, не е новост.
След това Сан разгледа и втората проба. В началото нямаше нищо особено, само слаби нива на реятсу но тогава на Сан му хрумна идея.
Предвид думите на Бякуя, че непознатия е заледил ръцете си в кулминативн момент от битката, той инжектира в пробата ензим на силната емоция от типа на афекта. Кръвта рязко понижи температурата си, след което внезапно замръзна.
Сан метна очилата си, които носеше, докато работеше.
-НАНДАТТЕБАЙО! Какво е това?! Цялата структура на реятсуто се измени! Но това е невъзможно! Такова изменение има само при реятсуто на Орихиме Иноуе, макар че то е само от същия тип, но в коренно друга посока!
Сан се сети за уменията на Хитсугая.
"Елементна промяна на реятсуто, но това може да бъде постигнато само чрез занпактото и духът заложен вътре! Уникално!"
Сан вдигна слушалката на щаба на 6-та дивизия.
Свърза се с Кучики, който вече беше пристигнал.
-Кучики-сама, трябва навсяка цена да заловим ЖИВИ и двамата, и този Крас и другия, особено другия! В момента направих разтърсващи открития, трябва да се проведат подробни изследвания! Ще ви придружа на мисията по залавянето!
-Но...
-ТРЯБВА ДА ГО НПРАВИМ! Използвайте Драу за информация, с която можем да се улесним при залавянето.
Сан затвори слушалката, махна лаборантската си престилка и взе меча си. На излизане от Институра нареди сформирането на екип от най-добрите учени, който да бъде готов за начало на експериментите, когато се върнат.

Сангуине отново бе в лабораторията си. Този път "обектите" му бяха живи хора от плът и кръв и очевидно с адски запаси на реятсу. Поне единия. На другия духовната му енергия беше значително по-малко, но доста по-странна.

-Вие се заемете с Крас- изкомандува Сан- искам подробен анализ на типа реятсу, приблизително измерване на брой кубовидни частици странна материя на кубичен милиметър в кръвта, с което да изчислим количеството на квантовите и реятсу ленти. Тестове за издържливост на реятсуто, тип енергия, измерване на йин/янг съотношение и тест за елементна композиция.
-Разбрано!
Екипът учени, който Сан беше сформирал се зае. Самият Сан заедно с един единствен асистент се зае с другото момче... или поне така се канеха. Телефонът звънна и Сан съвсем скоро научи, че някакъв си аранкар със зелена коса и неговите приятелчета са нахлули в СС. Ядосан, че проучването му се отлага, Сан нареди тестовете да бъдат прекратени , макар че още не бяха започнали и обекти номер 045 и 046 да бъдат транспортирани незабавно до Специалното Убежище за Потенциално Опасни Личности на СС или още СУПОЛ ( ) Принципно тези двамата не бяха за там, тъй като бяха по-скоро тестови обекти, а не потенциално опасни личности за СС след като не живееха там, но СУПОЛ ( ) беше най-сигурното място за тях сега.
Самият Сан по-късно щеше лично да ги вземе от сопола, но първо трябваше да иде да види каква врява го бави с изследването. Всъщност той знаеше де. Познаваше Обществото на Аранкарите, състоящо се от последните аранкари, които вече не бяха под командването на умрелия Айзън, а имаха собствен водач- именно Сенбон Непобедимия.
Ядосан и мърморейки си под носа, защо някакви си пичове с дупки в корема трябва да му бавят безценната работа Сан вървеше бързо и ядно по коридорите на Института. Сърбяха го пръстите, освен от онзи препарат, с който се беше полял, но и от желание да разучи новите си "обекти".
Сан излезе навън и видя стълба пушек, който идваше откъм стената на Сейрейтей.
-Мамка му! Сега и в пожарникар ще ме преквалифицират! Добре, че шикая ми става и за гасене на огън! Е и за разпалване го бива, стига да пожелая. Сан се ухили злобйо и се устреми към мястото...