Буф, бам!!!!!

След поредния почти скучен ден в шинигами академията Драу реши да хване Сайфъс на тясно. Хукна подир него.
- Ооооой! Сенсеееей - измайтапи се тя. Сайфъс се обърна и я изчака да изтича до него. Бяха близо до академята.
- Здравей, Драутран ^^
- Да. Такова.. имам молба.
- Супер. Чао.
- Ееееей, чакай! Важно е! Трябва да се сдобия с меча си! Хубави ми го взехте, ама аз си го искам, мръсници такива!
- М.. добре..
- И чрез теб аз ще си върна меча!
- М.. добре..
- Сайфъс, трябва ми меча!
- Съжалявам, но не мога да ти помогна. Сангуине-сан изрично каза да не се докосваш до меча си, докато той не реши.
- САНГУИНЕ?! Но защо!
- Вероятно за да не решиш да нападнеш някой, който те дразни като Бякуя Кучики и да си изядеш боя ^^
- Не, няма. Просто ми трябва!
- Защо?
- Да си го имам..
- Нищо повече не мога да направя за теб? Нещо друго?
- СТИГА ДЕ!!! Моля, моля, моля, моля!
- Драутран! - гласът му я стресна и тя замлъкна, че чак застана мирно. Погледна го леко уплашено, а той смечки погледа си - щом Сангуине-сан е решил, значи има защо. А и не искам да си навличам гнева на.. кажи-речи най-силния шинигами. Ако се стигне до битка най-вероятно и двамата ще умрем или ще сме доста ранени, но не смятам, че ще се стигне до там, ВЪПРЕКИ, че нямам желанието да тествам търпението на Сангуине.
- Още малко да пофилософстваш?
- Да. Няма да ти помогна да си вземеш меча и заради уважението ми към Сангуине-сан. Мисля, че при тези обстоятелства неговите решения са по-мъдри от твоите. Това достатъчно ли беше, за да разбия всички надежди за взимането на меча ти, Драутран-сан?
- Не..
- Чудесно. Сега няма да се чувствам гузно! До скоро виждане..
- Неее, спри! А-бе.. искам да стана много по-силна от това, което съм в момента! В академията едва ли е възможно. Не може ли някой.. да се занимава допълнително с мен? Като.. Сангуине.. примерно?
Сайфъс се направи, че се замисли..
- Вероятно, но трябва да си говориш с него!
- Ха, хааа! Ще стана много силна и ще натъртя задника на Бякуя Кучики!
- ХАХАХАХА!!! Нека ти кажа нещо.. ако успееш да одраскаш Сангуине при една несериозна битка ще може да нараниш доста сериозно Кучики-сан.
Драутран се ухили..
- Хехехехее! Лесна работа. Щом ще е толкова лесно да го бия, колкото да одраскам Сан..
Врътна се и затича към някакви олигофрени, които я чакаха и се хилеха. Сайфъс поклати неодобряващо глава.
"Ее.. явно само подобни идивиди се чувства в свои води.."

- Е, ще можеш ли да ми помогнеш? - попита с надежда Драутран.
Той се замисли.
- М..дааа. Но нищо не се дава безплатно..
- Какво ще искаш в замяна?
- Маската.. на онова холоу, което уби най-добрия ми приятел..
- Дадено! - ухили се Драу.
- Не бъди толкова самоуверена..
- Защо?
- Защото ще навлезем право при свърталището на чудовищата.. все още ли така искаш да вземеш меча си, Драутран, а не да изчакаш онзи човек..
- Да.
- Чудесно. Когато луната отиде там - той посочи някакво място на.. небето? - ти трябва да си тук, за да ме чакаш.. ще вземем меча ти, не се безпокой..
Драу кимна..

Чудеше се дали ще дойде.. от доста време го чакаше вече. Усети нещо.. скочи и се обърна. Видя някакъв силует да идва насам. Най-накрая го разпозна..
- Следвай ме.. гледай да не видгаш много шум..
Драу кимна. Явно човекът познаваше добре улиците, а и не само тях, въпреки, че си беше обикновен ученик от академията..
- Как ще отидем.. в как го каза..?
- Хуеко Мундо. Спокойно.. остави това на мен.
След като влязоха в непознати за Драутран сгради и какви ли не коридори най-накрая достигнаха до мястото. Драу ахна.. приличаше отчасти на стаята на земята в даскалото, където Сангуине държеше работите си, но това беше 100 пъти по-голямо и.. оборудвано.
- К.. какво е това място? - попита замаяно тя.
- Лабораторията на Сангуине-сама.
- Сангуине-сенсей си има лаборатория?! Негова!? Ухааа.. аз си нямам и на идея как се изпозлват нещата тук, а той сигурно борави с всички без проблем..
- Нормално..
- Чшшт! - Драу посочи една стъклена витрина - това е!
Тя се заисли към остъклената витрина. Тъкмо да я докосне и..
- Спри! - извика момчето - може да има някакви капани..
Драу се омълча. Тя забеляза бележка на меча..
"Само като се върна меча да не е тук.."
Тя отвори без колебание витрината и грабна меча си.
- Драутран, някой идва! - каза стреснато момчето. Драутран обаче се люсна на земята, а той избяга..
Тя не знаеше къде се намира, но интересното беше, че пред нея стоеше.. някакъв мъж облечен в черно. Драу забеляза дългата му коса и гривните с шипове. Той се усмихна леко..
- Срещаме се пак, Драутран.. толкова много време мина, мислех, че никога повече няма да те видя.
Драу се пулеше насреща. Доста масивено копеле.
- Кой си ти?!?!?!
- Колко жалко, че не си ме спомняш..
- Но..
- Съжалявам, но сега определено трябва да се ометеш от лабораторията. Някой друг път ще разговаряме..
Драу се "събуди" и изправи. Над нея бе Бякуя Кучики.
- Не би трябвало да си тук и с това..
Тя стисна по-силно катаната си и се изправи. Затича в опит да се изплъзне от Кучики. Когато излезе сред къщите вече не знаеше къде е. Не можеше да се оправи в тоя лабиринт. По едно време се блъсна в нещо. Направи крачка назад. Това нещо беше Кучики.
- Как по дяволите..
Обърна се назад, готова да се изплъзне но той отново препречи пътя й.
"К.. как е възможно?!"
Накъдето и да тръгнеше Бякуя беше вече там!
- Явно предтъпниците са си престъпници.. - той извади бавно меча си - ти си срам и позор за всички шинигамита и най-вече клана Кучики.
Драутран изобщо сякаш не чу последното. Тя също извади катаната си, но не искаше сега да влиза в бой с него..
- Бе на изпитателен срок, Драутран. Това влизане с влзом ще ти се отрази.. но нека да направя това, което отдавна трябваше.
Драу застана в позоция.
- Несигурна си. За първи път те виждам такава.. това ще ти попречи да ме докоснеш дори с катаната си - Бякуя стисна дръжката на меча си - съжалявам, че трябва да се случи..
Той се засили към нея, но мечът на Драутран сякаш сам парира удара. Кучики присви очи.
"Какво.." отскочи назад. Втория удар от негова страна бе толкова мощен, че залепи Драутран на стената, която стена се строши. Под нежната светлина на луната се чуваха яростните звуци от ударите на остриета. Бякуя осъзнаваше, че инстинкитите й не са си отишли, но все пак доста важни бяха и спомените, а и всекидневните упражнения, които при Драу липсваха.
- АААААА! - чу се писъкът й. От рамото й бликна кръв, а Кучики издърпа острието си.
- Предлагам ти да кажеш последно "сбогом".. - каза той.
Драу го погледна и се ухили.
- Аз пък ти предлагам да си купиш нови копки, задник. Хахахаха.
Той се отдръпна и вдигна меча пред себе си.
- Scatter, Sanbonzakura
Изведнъж острието му се превърна в розов лайтсейбър.. хяхяхя, тъй де, розова светлина, която се разпръсна на някакви в същия цвят листа. Те пък се разпръснаха във въздуха, а Драу гледаше изумено.. после почувства хиляди остриета режейки я. Кръвта й опръска земята и стените.
- ДРАУТРАН! ДРАУТРАН! - чуваше тя. Познат глас... Сайфъс.. колко странно. Той заглъхваше все повече и повече. Не можеше да се изправи.. бе прекалено изморена, а тялото й тежеше. Болката постепенно си отминаваше, а на нейно място идваше умората. Опитваше да държи клепачите си отворени, но сега това й се струваше невъзможно.
Кучики затвори очи и стисна силно юмрукът си. Обърна се. Тръгна бавно напред, а белия му елек се развяваше от лекия вятър, както и косата. Той не отрази Сайфъс, който го гледаше укорително.
Драутран видя как се отделя от земята, след което затвори очи..

Кучики завървя бавно към безжизненото тяло на Драу и вдигна отново събралия се меч Сенбонзакура.
-Свършена си!
Внезапно Кучики разтвори широко очите си след което бе изритан назад от нечии мощен ритник.
-Съжалявам, че ми се налага да го сторя Кучики-сама... Мистериозният нападател извади от джоба на робата си огромна спринцовка
-Bakudou 9: GEKI! Сан протегна ръка и я насочи към Кучики. Той се сепна и веднага отскочи, като метърът пред него бе покрит с червена светлина разпръсната в пространството. Принципно тази магия можеше да бъде преодоляна от Кучики, дори и той да бъдеше уловен, но ефектът на изненадата го накара да отстъпи.
Сан използва момента и веднага се изстреля напред. За 1 милисекунда беше зад Кучики. Прокара пред врата му меча си.
-Знаеш, че шунпото ми е почти колкото твоето... ако реша да те убия сега, ще успея... безсмислено е да се опитваш да избягаш.
Сан заби два от пръстите на другата си ръка в гърба му.
-Bakudou 99 Sho: Kin!
-Не! извика Кучики
Вече бе твърде късно... ръцете му се изпънаха назад като около тях се увиха дебели кожени каиши от реятсу. Появиха се и няколко метални вериги и закопчалки.
Сан все още държеше меча до гърлото на врага си, в случай, че успееше да се измъкне. Бръкна в джоба си отново и извади спринцовката. Заби я във врата на Кучики, който припадна.
Взе тялото му, както и това на Драутрам. Преди това остави на бойното поле някакво устройство.
Затърча по улиците като в един момент се спря и натисна копчето на нещо като детонатор.
Околността се покри с едва забележима синкава мъгла, но Сан с двете тела беше извън нея.
-Това ще се погрижи за спомените на възможни свидетели, а инжекцията ще оправи Кучики... промърмори си Сан и изчезна...