Soul Society Research Institute

(Драу, ако ще пишеш какво си лафила с брат си, допълни си в "Лялиля" )

Една висока и малко прилична на затвор сграда хвърляше тежко сянката си върху къщите отпред.
Над входа, който можеше да бъде достигнат след едно малко стълбище има голяма табела, на която беше нацвъкано с черно "Soul Society Research Institute"
-Е тук е- Лави намигна на Драутран и й посочи входа.
-А къде точно е Сангуине?
-Там някъде вътре, принципно тук не обичам да влизам, понеже ме е страх, така че не мога да те упътя съвсем точно ^^
-СУПЕР! Драу изгледа тъпо брат си.
-Ок, аз те оставям, понеже ще трябва да правя едни тестове за учениците.
-Ъ?
-В академията за шинигами.
-КАКВО?!
-Сериозно. В момента работя там...
-А някой осведомил ли те е, че съвсем скоро и аз постъпвам в академията...
-Ти?! ПХАХАХАХАХАХАХХААХАХ
- -_______-
- ...
- Искам да тренирам и да се изуча, за да мога после да постъпя в една от 20-те дивизии!
-Ъъъ, 13-те...
-Все тая.
-Еми, в такъв случай съвсем скоро пак ще се видим, а сега аз трябва да изчезвам, чао и до скоро!
-Ъхъ.
Лави се омете, а Драу се заизкачва по стълбите и след малко отвори леко вратата на Института.
Вътре беше тъмно и тихо. Драу влезе във фоайето, когато внезапно усети нечия ръка на рамото си.
Светкавично се обърна, засилила юмрук към зомбито, но то спря ръката й. Драу отмести малко юмрука си и видя ухиленото лице на Сан, облечен в бяла хирургическа престилка.
-По-полека...
-Сангуине-сенсей?!
-Същия. Тъкмо отивах за рамен.
-Ама нали бяхте в някакъв институт, защо сега сте облечен като лекар!
-Хах, не съм лекар спокойно, лекарите са в 4-та дивизия. А това са просто работни дрехи.
-Ахаа...
-Успя ли да се видиш с брат си.
-Мда, тъкмо се разделихме.
-И сега предполагам искаш да се върнеш вкъщи.
-Честно да Ви кажа, вече не горя от желание, ще бъда там сама и ще бъде супер тъпо... а да не говорим за училище.
-Мм, сигурно вече си разбрала, че аз и Ренджи оставаме тук.
-Мда...
-Съжалявам, но аз имам важни изследвания, а Ренджи има мисия в Хуеко Мундо.
-Къде?
-Хуеко Мундо- светът на холоу.
-И такова животно ли има.
-Има. А между другото сега ела с мен, трябва да ти дам някой неща.
Сан поведе Драу.
Нагоре етажите бяха също толкова безлюдни и тъмни.
Наоколо имаше буркани с мозъци и отсечени крайници, както и странни шишеннца с реятсу течности.
-Винаги ли е толкова безлюдно...
-Мне, сега има обедна почивка и всички отидоха да обядват.
-А какво точно изследвате тук.
-Всичко от света на духовете - добри духове, зли духове, правим разни джаджи за помощ на шинигамитата, правим изкуствени човешки тела - гигай, изследваме Демоничните изкуства (Кидоу) и правим опити с реятсу,
-Аха, супер.
-Стигнахме! Сан отвори една плъзгаща се врата и въведе Драу в една стая, в средата на която се беше излегнала по гръб на една маса Драутран
-ААААА! Какво е това?!
-Новият ти гигай. Ще го "облечеш" като стигнеш в света на хората, иначе няма да можеш да минеш през портала.
-А какво стана със старото ми тяло?
-Унищожихме го при ареста ни като преди това ти извадихме душата, за да минеш през портала. Но не бери грижи, това е подобрен вариант, скрива реятсуто ти, за да нямаш проблеми с холоу, но само го скрива, а не го унищожава като предното. Като цяло ще си усещаш тялото напълно нормално!
-Аха, а когато реша да дойда тук?
-Не се тревожи, лятната наближава. Няколко дни преди началото й ще пратим човек да те вземе.
Сан отиде до едно шкафче и извади оттам две-три книги
-Вземи и ги прочети, да се образоваш поне за основното в СС...
-... всичко ли?
-Всичко!
Сан нарами гигая.
-Е, да тръгваме.
Сан извади от джоба си малка табакера и я отвори. Отвътре излетя и грациозно се заизвива по въздуха красива черна пеперуда.
Сан подаде пръст и тя кацна на него.
-Отвори сенкаймона- прошепна и той. пеперудата излетя и изчерта в стаята малък кръг. Кръгът внезапно светна и заблестя ярко.
-Хайде, прекрачи!
Драу с неохота последва Сан в портала и двамата се озоваха в една голяма стая с едно канапе по средата и саксии с цветя отстрани.
-Сядай- подкани я Сан и двамата се настаниха на канапето.
-КАРАКУРА ТАУН! Извика Сан и стаята се разтресе.
-Какво по дяволите става!
-Това е официалният портал между световете. Можеш да го отвориш само ако си шинигами и имаш една от тези- hell butterfly. След време и ти ще получиш своята.
След малко една стаята се успокои. а една от стените засвети.
-Това беше, прекрачи стената и ще си в Каракура Таун.
-Благодаря ти Сангуине-сенсей! За всичко!
- Ще се видим скоро! Когато слезеш просто влез в тялото си и си готова! Сан метна гигая и книгите през портала.
Драу се ухили и се засили. Очакваше като изеле от другата страна като най-голямото гъзе да се намери в двора си у тях си... да, ама не.
-ААААААААААААААААА Изскачайаки от сенкаймона Драу с ужас установи, че се намира на 5 метра височина над някакъв чужд двор. Устреми се стремглаво надолу и се строполи на земята...
Добре, че беше дух и не я чуваха. С мъка и охкане се изправи и се метна в гигая си, което облекчи болката й....
-Мамка ти, САН! Драу се затътри към вкъщи.

-Как така го няма по дяволите? Нали беше под сейрейтейски арест или нещо такова?
-Съжалявам, но единственото, което мога да Ви кажа, е че по негови собствени думи е напуснал временно Сейрейтеят със служебна цел. Вероятно някакво проучване...
-Което е толкова спешно, че да му отменят наказанието?
-Предполагам...
-Вие тук все предполагате, тъпаци....
-Какво друго мога да направя за Вас?
Драу ядно се извъртя и напусна информационното бюро на Института. Тя тъкмо беше пристигнала в СС и се беше отбила за съвети за новия си живот при Сан, но очевидно нямаше късмет.
След това денят й беше скучен и доста дълъг. Първо отиде при брат си. Той й показа новата й къща близо до стената на Сейрейтея и обсяни, че трябва да иде да се запише в Академията и да почва от утре.
Драу отиде в академията и мина през 4-часове процедура по записването й.