Лялиля

Драу вървеше из... тоя.. град. Чудеше се къде по дяволите се намираше.. мястото, където се намираше брат.. тъй де, Лави. Дори забрави къде да го търси.
"Супер! Сангуине ме заряза в този непознат свят и сега трябва да се доверя на инстинктите си! А това никога не завършва добре..."
Вървеше по някаква тераса като завеяна. Без посока.. просто си вървеше.
Извади по едно време листчето.
- Хммм.. - задрънка на себе си - 7-ма дивизия... дрън-дрън.. Ааа пък той ми каза, че е... в 15-та дивизия..майче..
Ядоса се и пусна листчето. Смачка го бясно с крак след което се развика.
- КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ СЕ НАМИРАМ!!!!!!??????!!!!
Ехото й отекна...
По едно време забеляза как някой се приближава. Ухили се..
- ЕЕЕЕЕЕЕХЕЕЕЙЙ!! РОШААААВ!
Тя се затича към Сайфъс. Той се спря изведнъж и изплашено даде назаде. Драу беше готова да разцелува дори Бякуя Кучики, защото остана жива. Тя разпери ръце, докато Сайфъс се молеше да спре. Той направи крачка назад.. и когато видя, че Драу нямаше намерение да спре тръгна бавно да бяга назад, но тя беше прекалено близо. Метна се. Сайфъс я хвана за кръста, за да я държи настрана от себе си. Така се случи, че се изтърваха на земята.
Драу му се ухили с типично идиотската си физиономия.
- Ще живея, рошав!!!!
- Махни се от мен! - той я отметна настрани. По едно време осъзна, че Бякуя Кучики стана свидетел на всичко това. Той мина покрай тях без да каже нищо, затова Сайфъс стана и се докара в приличен вид.
Драутран се ухили и подвикна подир Кучики.
- Еееей, дървен, защо дори не поздрави, нали уж си много възп.. мммф.. мфффф!!!
Кучики се обърна и забеляза как Сайфъс бе залепил ръка на устата на Драу, а тя се опитваше да говори.
- Извинете я, Кучики-сан, просто още е повлияна от радостната новина, че ще живее..
Той се намуси, но не каза нищо. Продължи бавно и величествено по пътя си.
Чак след като напълно изчезна от плезрението на Сайфъс той даде свобода на словото на Драутран.
- НИКОГА повече не прави такива неща и НИКОГА повече не говори така на БЯКУЯ КУЧИКИ!
- Ааа, да бе. Тоя не ме кефи. Изобщо не ме кефи! Голям льохан е и не ме кефи. Мисли се за голямата работа, ама не е. И не ме кефи.
- Как ще реагираш, ако ти кажа, че ти беше нещо още по-злобно и от него!! Не стига, че се държеше така, но и подхвърляше хапливи забележки!
- Да, да! Първото което е аз не мога да се държа толкова сериозно-тъпо, колкото тоя оФлюФ. Второто което е.. ъ.. мога да се държа тъпо, ама..
- Тогава си имаше причини да се съобразяваш, а не да се държиш като пълна шматка както сега! Дори и сега си ги имаш същите причини, но..
- Моля, моля. Не спори с мен, зубър такъв. Вместо това ми кажи къде мога да намеря НЕ-брат ми. Лави-сан сиреч.
- Може би ако погледнеш ееееей там долу - той показа през терасата - ще го зърнеш.
- ААааа, еее, мерси! - тя се провисна през терасата - ЕЕЕЕЕЕЕЕЙ, НЕ-БРАТ МИИИИ!!!!
Той вдигна глава и се опули. Посочи й с ръка да стои там и чезна.
Драу се обърна към Сайфъс.
- 'Айде след срещата ми с Лави да си вървим.
- Да си вървиш ТИ.
- К'ВО?!?
- Аз нямам работа повече там.
- Добре.. да кажеш на Сангуине тогава.
- Той също няма работа там, предполагам. Така че смятам, че и той няма да дойде.
Драу реагира точно както се очакаше -
- Но.. как така ще ме зарежете? А и Сан работи като учител!
- Намират се учители по биология и химия..
- Да, но не като него!
- Така е, не всички са тъпрливи като него и не всички се бият с чудовища.. Не мога да помогна.
- Ооо.. - Драу извади демонска физиономия и започна да търка доволно ръцете си - щом не е той ще положа всички възможни усилия за да побъркам новия даскал.
- Не се и съмнявам в това..
- Дам. Тръгвам си след срещата с брат ми, да знаеш! Смятам да отида на даскало, за да ме изпитат възможно най-бързо за седмиците, които остават и ще се върна тук! Където.. ме очаква пак даскало. Ужас.. но ще възвърна уменията си за нула време и тогава ще става купон!
- Разбира се. Сега трябва да тръгвам, чао.
Драу се почуди как успя да я отреже толкова лесно. След като си замина определено огъня в нея затихна. Опря се с лакти на парапета. Стана й леко кофти, че щяха да ги разделят.. светове, но работата да си магьосник бе по-важна отколкото да си земен учител. И разбира се по-интересна.. реши, че няма да мрънка, въпреки, че не и харесваше особено..
- Драутран..
Тя се обърна към познатия глас.
- Брат ми!!!
Тръгна към него. Усмихна се.

Център
Централната част на Токио, главният град на действие в света на хората.




Местя темата.

Ъъъъъ... ко речи?