Затвора

Леко жужащ звук. съпроводен от светлина заглуши веселото пеене на птичките... Появиха се три нови сенки... на хора. Всъщност бяха четирима души, но единия беше на рамото на един от тримата със завързани с реятсу ръце и крака.

Фигурите се раздвижиха...
Най-отпред вървеше Кучики, с горда, дори леко надменнна походка и както винаги леден поглед. Керемидите на главата му лъщяха, огряни от следобедното слънце.
Ренджи и намръщения Сан вървяха зад него. Ренджи носеше Драу, която бе поставена в безсъзнание.
Сан забави ход и Ренджи направи същото. Бякуя се отдалечи напред.
-Шибаняк, трябваше да ми помогнеш!
Ренджи се смръщи.
-И как по-точно? Ако ти бях помогнал, после щяха да ме изкъртят, при теб е изключение, че ще се отървеш така леко след такова сериозно провинение... но аз не съм кой знае колко нужен тук... поне не толкова, че да се отърва после...
-Все тая... дори и да не бях "толкова нужен" пак щях да постъпя така.
-Айде да спрем дотук! И по дяволите... Драутран вече не е това, което беше, дори реятсутоти й се усеща друго!
-Драу не е вече като нас... тя е повече човек сега отколкото шинигами. Все пак не е в обикновен гигай...
-И въпреки това е трябвало някой, който допълнително да й притъпява силите?
-Да, за няколко години това беше необходимо... Сан въздъхна
-А ти откъде го знаеш?
-Аз съм създателят на това изкуствено тяло. Признавам, че ползвах прототипи от Урахара, но съм правил редица подобрения.
-Яяясно...
Двамата се умълчаха. Първите къщи на Соул Съсаяти се появиха. Тримата шинигами преминаха Руконгая и след известно вървене вече бяха зад портите на Сейрейтея.
Бякуя се обърна.
-Ренджи, закарай я до затвора... а ти... Той погледна Сан и присви очи.
-Наясно съм с процедурата, Кучики-сама...
Двама други шинигами се приближиха.
-Сангуине-с...
-Даа, даа, ето ви го... Сан предаде меча си.
Принципно шинигамитата нямаха право да се разхождат из сейрейтея с мечове, освен ако нямаше причина за това. Нормално Сан би оставил меча си у дома, но този път процедурата беше по-различна...
Очакваше го дъъълъг разпит, а после поне 2 часа писане на рапорт за случая... чак тогава можеше да иде да види Драу.

- Ъъъъ.. - Драу отвори очи. Огледа се и се опули. Изправи се и се доближи до решетките на.. явно килията й! Докосна ги бавно, нежно с нотка на несигурност. Погледна плахо навън....
.. След което разклати с невиждана ярост решетките и проскърца пез зъби.
- КЪДЕ СЪМ, ДЯВОЛ МЕ ВЗЕЛ, МАМКА МУ!
Отникъде отговор..
- Ехооооо!!! Тука няма ли някакъв... войн-пазач!!! ЕЕееей!
Драутран си нямаше представа какво е СС, затова и говореше глупости..
- Искам да говоря вожда ви!! Или главния магьосник!
Пак нямаше отговор.
"Пфу, мамка му.. никой няма да ме чуе.."
Обърна се и видя стол, който преди малко не го бе забелязала.
"Хм.. ако седна тук.. и ако изобщо съм в СС.. вероятно ще умра. Този стол ми се струва...... доста.... подозрителен стол"
Седна на земята в поза тип Буда. Подря едната ръка на коляното си, а на ръката - главата. Загледа тъпо напред. Определено беше скучно. Въздъхна и започна да си тананика една от песните на бандата й.
След малко на вратата лъсна Сайфъс. Драу се опули и изправи.
- Ахаааа! - дръпна се назад и го посочи с пръст - ТИИиии.. си тук за да ме убиеш!!
- Дааа! Точно така! Приготви се, Драутран..
Той се приближи и хвана страховито решетките.
Тя сякаш забрави притеснението си от стола. Хвана го и прасна Сайфъс със него. Ако ги нямаше решетките вероятно той щеше да е лошо ранен.
- Ха сега ела да ме убиеш, зубър такъв!
Той се отдръпна назад. Погледа му се измени в жален, подплътен с доста изненада.
- ДА НЕ СЕ ПОБЪРКА, ДРУТРАН?!?!?!
- НЕ се доближавай, или... или.. ъ...ъъъ??
Току що забеляза, че наоколо няма меч...
- Ъъъ...
- Или?
- Уча карате на земята, внимавай..
Той се засмя.
- Глупавите ти хватки няма да ти помогнат тук!
- Ти не се прави, че много знаеш, предател такъв!
- Какво?! АЗ! Предател?
Сайфъс осъзна, че говори на висок тон. Доближи се до килията, наведе се и зашепна.
- Виж какво.. не говори много, като не знаеш!
Драутран се приближи много близо до лицето му. Тя обаче не шепнеше..
- Ще говоря, щото много добре видях какво направи! Иначе щеше да си от нас, а не на страната на оня Чичикака!
- Бякуя Кучики! Ти не разбираш как стоят нещата!
- Аз ли не разбирам, като те видях със собствените си очи. Дори ми каза, че си тук да ме убиеш!
- Не викай! Не разб..
- Ще викам.
Той я хвана за яката.
- Съжалявам, но ще трябва да се съобразяваш.
Драу отвори уста и го захапа за ръката.
- АААААААА, ПУСНИИ! ЧУДОВИЩЕ!!
Тя го пусна и той скочи назаде.
- ПО ДЯВОЛИТЕ! ОПИТВАХ СЕ ДА ТИ ОБЯСНЯ!!
Драу се ухили..
- Не викай.. - каза тихичко.
Сайсъф се засили и за малко да събиро решетките, като се хвана за тях. Драутран се отдръпна, заради собствената си сигурност.
- Чуй ме!! - каза той.
Драутран реши да чуе какво му е обяснението..
След малко всичко й беше ясно.
- Ахаа... значи така стоят нещата.. и какво? Аз ще умра ли?
- Не знам. Надявам се не! Ще направим всичко възможно..
Настъпи мълчание.
Честно казано Драутран не знаеше за какво да говори с човек, с който през всички тези години не е говорила нищо смислено, а само се е заяждала..Той се засмя.
- Май си изгуби лафовете, а, Драутран?
- Не, всъщност се замислих..
- Над?
- Какво съм направила, за да ме запратят на земята?
- Радвай се, че си била запратена на земята, защото първоначалната ти присъда бе да те убият. Добре че имаше хора, които се застъпиха за теб. Хора, които сега не помниш. Хора, които рискуваха заради теб, а сега дори и да ги видиш няма да ти говорят нищо, защото просто вече не ги познаваш..
- .. колко тъжно, но не питах това.
- Чудя се дали да ти кажа..
- Кажи ми!
- О.. не ме карай да се навирам още по-навътре в калта, като ти казвам! Точно за това изчистиха паметта ти, за да не знаеш коя си..
- Ъъъъ... моля тееее!!!
- Еееех.. - Сайфъс се настани на земята. Драу седна също срещу него, но ги разделяха решетките - ти..

"Драутран бягаше по покривите на Сейрейтей. Зад нея бягаха няколко шинигамита, които държаха мечовете си в готовност. Пред тях сякаш пуснат от небето се появи и Бякуя Кучики, който без проблем надмина останалите шинигамита. Следеше Драутран с типично леден поглед. Тя се обърна и се спря на едно място. Бавно повдигна тежкия си поглед и го стовари върху Кучики. Усмихна се леко. Извади катаната си и я заисли с боен вик към покрива. При самото докосване покривът, по който бягаха преследвачите се срути и те останаха на земята.
Не се видя как Драутран за толкова бързо скочи и вече летеше към падналия капитан на 6-ти отряд. Определено смяташе да забие острието в главата му.. но някой я отнесе.
Виждаше как лети.. назад. Или по-точно на рамото на някой си. Погледна вързаната дълга коса. Намуси се.
- Сангуине-доно, моля да ме пуснете, за да не останете без хубава си косица.
- Нямаш си представа колко си я фтасала, Драутран-сан!
- Не искам чрез Вас да добия тази представа, така че ме пуснете, докато не съм се ядосала.
- Съжалявам, но няма да позволя да пострадат повече хора! Особено невинни, защото ти поразяваш който ти се изпречи по пътя, за да се добереш до виновните.
- И аз съжалявам, но ще се провалите в начинанието си, понеже заради собствената си глупост ще умрете!
Драутран хваната катаната с двете си ръце и я насочи към гърба на Сангуине. Той обаче я засили към някаква стена с всичка сила и Драу се залепи. Катаната й хвръкна и падна пред краката на Сангуине. Той насочи своя меч към падналата Драутран, която единствената опора й беше стената.
- Щеше да се оттървеш с няколко години затвор и това е. Но сега те очаква смърт, глупачке..
Драутран го погледна на кръв и се засмя със съжаление.
- Как си ме представяте мен в затвор.."

- Сайфъс, Сайфъс, спри малко! – каза Драу с огромен трепет в гласа.
- Какво.. остави ме да довърша историята ти.
- Не бе, чакай бе. Това наистина ли съм била аз?!
- Да! Нали искаше за теб да разказвам, по дяволите!
- Уау.. давай нататък!

"- Твърде унизително е, Сангуине-доно. Моята височайша личност не може да позволи да се държат с нея като с долнопробен престъпник..
- Ти сама си докара това на главата. Сега ще умреш като такава! В най-добрия случай ще си запратена да живееш на земята като долнопробен човек.
- НЕ! Не може да ми сторите това!
- Сама се доведе до това.
Драутран погледна към катаната си. Сангуине се наведе да я вземе, като все още държеше меча срещу Драутран. Взе катаната й, но от дръжката неочаквано се показаха остри шипове, които се забиха безмислостно в ръката му, че дори излезнаха от другия й край. Той я пусна и се отдръпна назаде, като притисна ранената си ръка с другата. Меча му падна на земята, а ръцете му се напълниха в кръв..
- Браво, ……. – каза Драу изправи се и взе катаната си."

- Ъъъ.., Сайфъс?
- Да?!
- Вие и тея мечове ли си кръщавате, бре?
- Не си ги кръщаваме ние.. просто те така се казват.
- Ъъъъ?
- Да, би трябвало всяко шинигами да се запознае с меча си, за да го ползва по-добре.
- Вие сте напълно луди.. защо не каза името на меча ми?
- Да не го помня!
- Ахааа.. добре, давай.

"Тя се засили към Сангуине, но пред него застанаха други две шинигамита, които контрираха удара на Драутран. Зад тях имаше и още..
Драу изруга на ум и реши да бяга, но точно когато се обърна нямаше на къде да продължи - имаше стена. Погледна нагоре, готова да скочи, но там вече стоеше Бякуя Кучики.
- Обградена си.. няма на къде да бягаш. Предай се..
Драутран въздъхна. Нямаше смисъл.. сведе поглед и пусна катаната си. Завързаха ръцете й с реятсу. Двете шинигамита, които я спряха да убие Сан я хванаха за ръцете.
- Идваш в затвора, Драутран..
- Не - обади се Кучики - искам лично да се разправям с нея.. после, ако евентуално може да диша ще я хвърлите зад решетките..
Те го погледнаха леко изплашено, кимнаха..
Минаха покрай Сангуине. Погледите на Драу и Сан се срещнаха.
- Ще те убия.. - озъби му се тя.

- Добре ли си, Сангуине-сан? - попита Сайфъс.
- Даа, да.. нищо не се е случило.
Бякуя Кучики отиде до меча на Драутран и посегна да го вземе.
- Внимавай! - Предупреди го Сангуине - тоя меч не зачита никой, освен собственика си..
Показа ръката си..."

Мълчание.
- Защо съм направила всичко това? Защо съм искала да ги убия? - попита много тихо Драу.
- Защото те осъдиха.
- Защоо!!?
- Ти не си от типа характери, който приема заповеди и оставя някой да му се прави на шеф.. а и определено за теб едва ли имаше някакви граници. Ако искаше нещо го получаваше, независимо по какъв начин и доста дълго си затваряхме очите. Просто когато се стигна до опит за убийство.. нямаше как..
- Ъъъ... - бе единственото, което Драу успя да каже..

"Хм... я да видим колко се е променила. Дали е с онзи надменен харакет и усмиващ поглед.." той се наведе над спящата фигура, която бе прегърнала облегалката на стола, а краката й бяха в медитативна поза.
"Странен начин.... за спане.... на стол.."
Драу отвори очи. Все още ума й спеше, но след малко..
- Ааааа! Кой си ти!
Изхвърча от стола и се заби на земята.
- Не! Аз знам! Тиии.. би трябвало да си предводителя, нали?!
- . . .
- Разбира се! Имаш дълга бяла брада, стар си, имаш много белези и на всичкото отгоре имаш жезъло-бастун!
Ямамото не знаеше какво да каже. От едната крайност Драутран е прелетяла в другата.
- Нарича се гега..
Тя се опули.
- Ти си тук... за да ме убиеш, нали? Вече го решихте..
Очите й се напълниха със сълзи. Падна на колене.
- НЕЕеее.. не може да бъде! Не искам да умирам, дядка, не искам! Не е честно! Не стига, че сте затрили паметта ми, а сега ще ми причините това! Та аз съм само на 16!
"Хм... може би Сангуине има право. Тя се е променила.."
- .. изгубих и човек, много важен за мен! Бих се с чудовища, живота ми за няколко дни се промени! Извинетееее, но съм в шок! На всич..
- Добрее, вече можеш да спреш, знам как стоят нещата! - каза Ямамото, но Драу дори не го отрази.
- .. откъде да знам, че съм направила това! Аз се чуствам така, сякаш нямам провинения, не искам да умра. По дяволите.. не ме убивайте, моля ви, вожде!
Драу до толкова се наведе умолително, че щеше да си изкара очите с пода.
Ямамото затвори очи и въздъхна. Тръгна да излиза, а Драу литна след него.
- Неее! Никога повече няма да върша такива неща!
Решетките не се затвориха, но Драу не прекрачи мястото, където преди са били те. Заби се на едно място.
Ямамото премина през една врата, зад която на стената до нея се опираше Сангуине. Погледите им се засякоха, а Сангуине бе леко усмихнат, със скръстени ръце и един крак подпрян на стената.
- Прав си Сагуине-сан. Променила се е, или просто това си е тя. От едната крайност в другата.. даваме й изпитателен срок, ако направи някаква беля директно без да се замислям..
- Даа, да, знам.
Ямамото си тръгна..

Сан влезе в коридорчето пред отворената килия на Драу.
-ДЪртия е изкуфял... ако бях на негово място да съм те изкъртил вече...
-КАКВО?! Драу се нахвърли с яросетн вик върху Сан, но той се отдръпна и Драу се пльосна по лице на пода.
Още една врата зад Сан, още по-назад се отвори.
-Всичко наред ли е Сангуине-сама?
-Мдаа, очевидно - Сан погледна утрепалата се Драутран.
-Изправи се, Драутран-кун... време е да ти покажа новото ти даскало, както и новият ти дом тук.
-КАКВООООО?! Свободна съм?!
-Обърни се и виж хубаво килията си. Какво ти говори тя?
-ЙЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕССССС Изведнъж Драу помръкна. ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ НОВО ДАСКАЛО?! По дяволите мяна да живея тук! Все едно се намирам в 16 век!
-Естествено, че не! Тук ще идваш през ваканциите, когато нямаш училище.
-Тогава за какво ново даскало ми говориш.
-Хехе, за това, на което ще ходиш през ваканциите.
Драу вече бе на крака, а ченето й стремглаво се спусна надолу и шумно отекна у пода.
-КАКВОООООООООООООООООООООООООООО?!?!?!?!?!?!?!??!?!!?!?!?!?
-Виж Драу, ти си спешъл пърсън, така де, почти си ВИП! Налага се обаче да се усъвършенстваш още. За целта ти трябва малко шинигами обучение, както и нов пост, не възнамеряваш да си останеш само сътрудник на СС нали? Искаш да имаш и официална позиция тук, нали така?
-Хаха, май да - Драу се почеса по тила.
-Затова през ваканциите ще идваш ТУК и ще се обучаваш в Академията. От нея се излиза не след определено време, а когато просто усвоиш материала и си вземеш изпитите. Може това да трае 100 години, а може и 1. Всичко зависи от ученика, а в твоя случай, с твоя талант, едва ли ще се бавиш много много, най-много десетина години...
-ЪЪЪ КВО?!
-Ехехе, бъзик... така де, все пак ти няма да зубкаш в академията през цялото време, а само когато нямаш земно училище.
-А ЗАЩО МИ Е ЗЕМНОТО УЧИЛИЩЕ!
-Защото не искаш да живееш тук перманентно, поне не още...
-ХУБАВО! трсона се Драу и скръсти ръце.- сега какво ще правя?
-Остани тук до когато си искаш и когато си готова ще те върнем в света на хората. Сега можеш да правиш каквото си искаш, освен да притежаваш меч и да ползваш магия, както и да нападаш, крадеш, убиваш, шпионираш и всички от тоя род.
-А кога ще имам меч.
-Когато ти го дадат. Ти вече си имаш де, само остава да ти го дадат, за да се опознаете, но това най-вероятно ще стане като почнеш в академията.
-А как ще се бия с холоу...
-Амии, няма да се биеш просто. На земята ще имаш нов гигай, който скрива реятсуто ти, спешъл едишън за теб, лично аз съм го изобретил и имаме доста на склад... Сан се ухили и единия му зъб лъсна.
Драу обаче вече беше сериозна.
-Искам да видя... един човек... ще мога ли?
-Разбира се... а между другото аз съм вече прехвърлен в 12 дивизия във връзка с работата ми в Института. Ако ти трябвам, винаги можеш да ме намериш там, ще си правя изследванията, е аз изчезвам, ще се видим пак като тръгваш, чао! Сан и намигна и с бързи крачки напусна коридорчето, а Драу умислено тръгна след него, макар че почти скоро го изгуби от поглед.
както вървеше бавно в краката й падна бележка.
"Лави-сан е в 7-ма дивизия, търси го в щаба на дивизията "
Драу се усмихна и прибра листчето, след което двамата стражи на коридорчето я упътиха към изхода...