Karakura High School

-Ехехе, готино - чу се звучно изсърбване, след което порцелановата чаша пълна с хубаво черно кафе без мляко и захар тупна отново на масата.
-Русия спирала земния газ в Украйна... блааах, не ми се чете за това... нови бомбардировки в ивицата газа... пфф и за това не ми се чете, странно, днес не ми се чете нищо, не ми се мисли, не ми се прави нищичко... Сан погледна замечтано към горящия менос, който тъкмо беше започнал да се топи и отпи още малко от кафето си.
Внезапно той изостри слух...
-Ъъъ, мотори?
Сан погледна натам, откъдето идваше шума и видя няколко огромни и тежки возила да се приближават право към него, Сан присви очи.
-ООООЙ, САНГУИНИС-КУН! СТАВАААААЙ, ЩЕ ТЕ БЪХТИМ! ЯХУУУУУУ ИИИИИХААА, АЙ АЙ АЙ, ЯБА ДАБА ДУУУУ, ХЕХЕ!
Алукард наби спирачката малко преди да се е врязал в кафенето и масата отвън на улицата дето беше седнал Сан и спря странично като по филмите точно пред Сан
Бученето на мотора и топлината от двигателя сега лъхаха Сан право в лицето.
Алукард взе с пръст една капка машинно масло, която се чернееше пред погледа му и я пусна в кафето на Сан.
-ТАКА СЕ ПИЕ КАФЕ!
-Какво ще обичаш?
-Ехехех Алукард внезапно притихна и се ухили злбоно, след което извади катаната на гърба си и замахна. Сан отбягна в последния момент, а мечът разцепи масата на две.
Сан зае позиция.
Бръкма бързо в джоба на панталона си и извади едно хубаво хапченце, глътна го след което нареди на мод соула в тялото си да се погрижи за гигая. Моментално изчезна с шунпо и "кацна" на 1 блок
-Ха, сега, фани мен! Сан се обърна и забяга нанякъде
-АУУУУУ КАК ОБИЧАМ HOT PURSUIT!
-Алукард-сама, трябва да внимаваме, може да е капан!
-Млъквай вонящ пръч такъв! ЩЕ ГО ГОНИМ!
Алукард форсира мотора си и с див рев тръгна след Сан само че по пътя. Бандата го последва.
В същото време пък бандата настигаше Блъд, който също на мотор беше твърдо решен да разбере какво точно става.
Сан се носеше през блоковете, а по петите му се мъкнеха шинигамитата
-Ще ме последват където и да отида, значи едва ли ако мина през Токио, за да се добера до морето, ше има някакъв проблем от страна на жертви и тем подобни... поне така се надявам, знам, че е рисковано, но ще трябва... тия са силни, а моят течен шикай е по-добър близо до водни басейни... само да не trash-нат целия град докато минем през него...
Сан погледна през размо и пак се устреми напред...

Докъто караше мотора блъд чу познат глас в главата си.
- Не ти е тук работата... остави ги да се оправят сами имаш по - важни задачи.
- Някой може да има нужда от помощ.
- ТИ ИМАШ НУЖДА ОТ ПОМОЩ, СЕГА МЕ СЛУШАЙ И ИЗПЪЛНЯВАЙ АКО НЕ ИСКАШ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕШ В БЕЗМОЗЪЧНО ЗОМБИ!!!
- Ок ок успокой се.
Блъд извъртя мотораи се насочи към центъра на града. Другите бяха прекалено напред че да го забележат.
- А сега какво... - промълви блъд с намусена физиономия
- Имаш нужда от техника...имаш нужда и от място където да изкарваш този гняв поне докъто се научиш да го владееш. Ще тренираш. наблизо има зала за киокушин...идеално е за теб.
- Ок ще ти се доверя...

Сори, че се опитахте да ме вкарате пък аз се махам един вид ама ся може да не мога да пиша и...после ще дойда пак

аре сега наистина отивам на тренировки да ме посинят пак

Да ти дам от моите хапчета? Повярвай, гласовете ще престанат

не споко тоя глас май се оказва да е акъл, съвест и...пак акъл поне почвам да мисля

- Драу-чан..
- А? - Драу махаше мръсотията от ботуша си.
- Ники-чан трябваше да остане..
Драутран въздъхна и се изправи. Погледна сериозно Кън-Чо и скръсти ръце.
- Защо?
Той се опули.
- А.. е..
- Неее, Кън-Чо-кун..
- Какво да направя..
- Та ти едва я познаваш!
- Ще я опозная!
Драу се намуси.
- Стане ли късно ще съжаляваш.
- Не ми пука!
Той запраши след Ники с блейдовете.
- Кън-Чооооо, трябва да намерим Сааан! - завика Драу след него.

- Ой, Ники-чан!
Тя се обърна, както и брат и. По погледа й се разчиташе "какво правиш?!".
Кън-Чо се спря пред нея с усмивка. Ишида-кун обаче никак не хареса това. Той направи крачка назад и визуализира лъка си. Блейдъра го погледна сериозно.
- Остави ме да поговоря с..
- Ако не се махнеш до 3 секунди това ще са последните ти думи - предупреди го Урюу (яхяххяхя)
- Няма да мръдна от тук!
- Добре.. и без това на никой няма да му пука за теб.
Ишида опъна лъка. Точно тогава Драу скочи до Кън-Чо и насочи меча си с/у Ишида.
- Грешиш - Драу се ухили - аз ти предлагам да се успокоиш и..
Ники насочи лъка си към Драу.
- Ники-чан - Драутран се опули.
- Съжалявам, Драу-чан, но.. не мога да ти позволя.. моля те, прибери меча.
- Няма да го прибера, докато брат ти не свали оръжието си!
Настана тишина.
Драу придвижи оръжието си към лъка на Ники. Докосна го и го мръдна настрани, за да не е насочено към нея.
После извади една цигара. Обгради я с едната си ръка. Когато я махна цигарата беше запалена.
Затвори очи и дръпна. Лека усмивка се показа и издиша. Погледна Ники.
- Е, Ники-чан - Прибра оръжието си - ще се видим в училище, предполагам.

- И сега какво? - попита Кън-Чо.
- Какво какво? Отиваме да намерим Сан и да му помогнем.
- Не мислиш ли, че оня гологлавия и тоя, на който му даде мотора ще са му достатъчна помощ?
- Вероятно, но не и за Алукард.
- Кой е този?
Драу въздъхна. Изтръска цигарата си:
- Оня, който иска да се бие със Сан. С червения шлифер.
- Я чакай малко! Смяташ да се намесиш в биткана на учителя ти и оня?!
- А.. - Драу чак сега се замисли. Би било много тъпо. Изтръска отново цигарата си.
- Мамка му.
- А?
- Трябва да си стегна дреда.
Кън-Чо извади (не знам откъде, Кънчо. Ако искаш може да е пак от косата ) една не много дълга кука. Започна да прави нещо с нея на единия дред.
- ЧАКАЙ МАЛКО! - Извика Драу, като се изправи изведнъж - я ми покажи куката!
Огледа я много добре.
- Това е оръжието ти, Кън-Чо-кун..
Кън-Чо огледа куката:
- Ти ебаваш ли ми се?
- Не! Метни я по онова дърво!
Той я метна силно и направо отсече дървото. Взе си я обратно.
- Ъм..
- Давай! Опитай се да говориш с куката си!
- К'ВО?!
- Давай де! Ако успееш, ще се опознаеш с куката си и ще разбереш как да я използваш най-добре! С ЦЯЛАТА Й СИЛА!
Кън-Чо погледна кукичката, после Драу.
- Цялата й сила?
- Аха - покалти ухилено Драу глава.
- Сега нарочно искаш да го напрая, за да ми се хилиш, нали?
- Нееее!
Кън-Чо задържа куката пред очите си. Погледна още един път с несигурен поглед Драу, след това отново куката.
- Ъ... здрасти...
Мина малък интервал от време. Кън-Чо стоеше с най-тъпата си физиономия.
- Каза ли ти нещо?! - попита Драу.
- Да.
- КАКВО?!
- Че си луда.
Драу се намуси.
- Какво искаш да ми каже една кука, Драу-чан?!
- Сетих се! Седни в поза Буда!
- Не.
- Ама това е много важно!
- Не.
- Кън-Чоооооо!
- Не.
- Ок.. седни на коленете си!
- Ще ми кажеш ли как да СЕДНА на коленете си? Всъщност - покажи.
Драу го ритна леко, зад капачките на колената и той бе принуден да се пльосне на земята.
- Айде!
Той зае "поза Буда" (пода Буза )
- Постави куката пред теб! - Драу запали още една цигара - а сега.. затвори очите си.
- Драу-чан, защо ме караш да се чувствам тъпо?
- Послушай ме! Затвори очи.. а сега.. вгледай се в тъмнината пред теб. Спокойно е, нали? Изчисти мислите си от всякакси неща, които те тревожат. Отвори съзнанието си, отпусни се. Ти не мислиш за нищо, ти си спокоен. Сам си.. сам.. с куката. Представи си я как стои пред теб в тъмнината. Вие сте само двамата. Попитай я нещо.. започни диалог.
Драу изчака.
- Е? Стана ли нещо?
Кън-Чо отвори очи.
- Не.
- По дяволите! Ще трябва да дойдеш в СС за известно време.
- Защо?
- Там е даскалото ми.
- К'ВО?!
- Ще научиш доста полезни неща. Но мисля, че освен в даскалото, трябва да имаш и твой си учител *Драу с дяволска физиономия* ихихих Бякуя Кучики..
- Ти какво правиш там?
- Уча, работя, бъркам се в на хората нещата, без да имам позволението им, преча..
- То и тук си така.
- Мерси -__-
- Какво работиш?
- Ъъъъ.. помагам на един кретен..
- С какво?
- Ъъъх.. аз ъ.. аа.. нося му документите и правя каквото ми каже общо взето..
- Ахахахахаххахаха!
- Много смешно.
- Мислех, че си някаква висша!
- Никак даже - намуси се Драу - оня тъп задник, за когото работя е висш.. абе трябва да видиш. Не са само те.
Отново улицата бе озвучена от мотори. Драу и Кън-Чо се обърнаха.
Видяха две адски АТВ-та.
- Идват още - обади се Драу - нека да им вземем АТВ-тата
- Имам по-добра идея. По-добре да ги проследним, явно знаят къде е шефа им..

Драу запали една цигара.
- Явно са го заловили...
- Така изглежда.
Кън-Чо и Драу се криеха зад една лодка. По-напред от тях стоеше Икаку на колене, заобграден от двама hell моториста.
Гологлавия беше гол нагоре от кръста. По него имаше кръв, а на земята два трупа.
- Такааа, така - каза единия, който слизаше от АТВ-то - значи тоя го взимаме за в къщи. И оня, след като шефа свърши с него.
"Къде е Блъд?!" мислеше си Драу. Погледна към Сан. Той стоеше на водата, сякаш стоеше на някаква твърда повърхност. Затича се към Икаку, но Алукард му пресече пътя.
- Зает си в момента, Сан. Ще се обидя! Ахахаха!
10 вериги. Драутран можеше да ги котрнолира лесно вече. В момента тези вериги "пълзяха" иззад новодошлите хелски мотористи. Увиха се на вратовете им, ръцете и краката.
- Какво по..?!
Не можеха да мръднат.
Драу най-накрая се показа.
- Изненадаааа ^_~ А сега.. отвържете Икаку-сан, иначе приятелите ви ще си отидат..
- Така или иначе ще си отидат, заедно и с тези тук.
Ездачите, които стояха до Икаку се обърнаха, за да видя кой е толко сигурен и съзряха Кън-Чо.
Нямаха време да го огледат, защото той заби тежкия си блейд в лицето на единия. Хвръкна кръв от устата на моториста..
- Ааах... пак се започва - въздъхна Драу.

Сан се ухили
-Точно навреме... Той се ухили даже още повече и изкара меча си... най-сетне!
-Spill, Isadatumaru! Острието на Сан се покри с познатата на Драу лилаво-черна тежка течност и закапа по пясъка на плажа, където вече беше Сан.Той замахна и изпрати ударна вълна към Алукард.
-МММ, КОПЕЛЕЕЕЕЕ Алукард замахна с меча си и отби с лекота атаката.
-КАКВО?! Сан се пулеше, но бързо се окопити и насочи ръката си към Алукард. Hado Yon: Byakurai! Изстреля една тлъста светкавица по Алукард, който отскочи и светкавицата се заби в земята и вдигна hell пушилка.
-ААААА И АЗ ИСКАМ ТАКА! опули се Кън-Чо.
-КАК?! Така ли? Засмя се Драу и направи същия трик.
Кън-Чо я изгледа тъпо и се метна пак с блейдовете. Ти пък не можеш така: развъртя се във въздуха и цапардоса няколко след което се приземи плавно... и се преби в лилавата течност.
-ЕЙ ДЪРТИЯ ДАСКАЛ! Я ПО ЛЕКО С ТИЯ СОПОЛИ!
Внезапно обаче недоволството му беше секнато от една ледено студена катана, която пропълзя по гърлото му.
Усещаше дъха на Алукард в тила си.
-Какво ще кажеш да ти откъсна главата и после да я набуча на шиш и да си хапна с пържен лук!
-А... по...дяволите!
-ЕДНО ГРЕШНО ДВИЖЕНИЕ И ПЪНКАРЧЕТО ВИ УМИРА!
Сан стисна меча си и погледна Драу, която също вече беше напълно сериозна и нащрек.

Драу не смееше дори да мига. Кън-Чо не смееше пък да диша. Сан гледаше с изпитателен поглед Драу.
- Знаеш ли, Алукард-сан.. - започна Драутран - направиш ли нещо на Кън-Чо, считай се за мъртъв. По принцип не обичам да убивам, но когато ситуацията го налага като последен изход - няма как. Не ме карай да си отмъщавам..
- АХАХАХАХ! ЛАПЕ НЕПРОСВЕТЕНО! Знаеш ли точно КОЙ заплашваш?! Ще те убия, после приятеля ти ще убия, а след това и Сааааан. Ще трябва да се примириш, мило момиченце. Но сега ти оставям възможност да избягаш! Имаш шанса да останеш жива, възползвай се ^^
Драу погледна към Сан. Той продължаваше да я гледа по същия начин. Очакваше тя да измисли нещо, а не да продължава да разчита на него винаги. Не че нямаше да й помогне в краен случай.. просто вече й беше време добие повече вяра в себе си. Да стане по-силна и отговорна.
.. Драу се ухили идиотски на Сан, а той доби тъпо изражение - " Какво по дяволите съм си мислел.."
- Не бъди толкова сигурен, Алукардчо.. - Драутран с шунпо се озова изключително бързо зад Алукард. Той дори не успя да мигне, а тя вече бе зад него с меч опрян в гърлото. Ухили се.
- Едно грешно движение и умираш, миличък.
- Браааво, Драаау, знаех си, че гхгхххх.. - Кън-Чо не успя да довърши изречението си, защото Алукард притисна по-силно меча към гърлото му. Драу направи същото.
Сан забеляза, че нещата става доста сериозни.
Алкуард прасна едно рамо на Драу в корема, при което тя падна по гръб. Побърза да се пореже с катаната си и меча изчезна. Вампира застана върху нея и хвана ръцете й със своите, над главата й. Очилата му се изхлузиха и паднаха.
"Той е.. толкова готин.." помисли си Драу.
- Твърде си сигурна в себе си - той се ухили, при което се видяха вампирските му заострени и дълги зъби.
Наведе се към врата й.
- НЕ ГО ПРАВИ! - изкрещя Драу - ЩЕ УМРЕШ!
Той се спря и я погледна учудено. Драу отмести поглед от очите му, прехапа устни и се насълзи - "Какво по дяволите правя.." мислеше си.
- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ПРАВИШ! - Изкрещя ядосано Сан и се нахвърли срещу Алукард.
Драу се наведе и взе очилата на вампира в себе си. Меча й се визуализира на кръста. Почувства се зле и тя падна на колене.
Кън-Чо веднага се озова до нея.
- Драу-чан! Защо не го остави?! Той щеше да опита да изсмуче кръвта ти, при което да поеме огън и щеше да умре! Или поне да пострада сериозно!
- Аз... точно заради това..
Кън-Чо се опули, а Драу отпраши нанякъде, сякаш използваше шунпо.

Ето нещо интересно, което ми хрумна днес!

Сан се беше разярил от постъпката на Драу.
"Ако следвахме законите на СС, щяха набързо да я осъдят и екзекутират, това си беше направо предателство" Сан беше на практика прав, но както винаги в строгостта си преувеличаваше, все пак ставаше дума за негов по-близък човек, едва ли би му се понравило много много точно такъв човек да бъде убит и то чрез екзекуция в СС. Беше обаче наистина бесен и се нахвърли върху Алукард
Мечовете им се сблъскаха и излязоха искри.
-ХАХАХАХАХАХ, ТАЗИ ДРАУТОРН МИ ХАРЕСВА!
-ДРАУТРАН! - изкрещя Сан и пак замахна. Алукард отби и Сан отнвоо опита този път отдолу. След това пак нанесе удар към коремната част отдясно, не искаше излишни движения и следвашата му атака не беше директно към главата а по-ниско - дясното рамо. Бъзро смени на лявото и отново насочи катаната. докато не стигна до най-ниския удар - далака. Всички удари бяха отбити умело, но Сан забеляза че отляво Алукард е малко по-слаб, но достатъчно, за да го хване с една техника или по-точно движение, която по принцип рядко ползваше. Сан засили още веднъж меча си, но този път по-силно от преди и замахвайки изрева
-БАН-КАЙ!!!!!!!! Мечът моемнтално се покри с лилав кристал, която под действието на реятсуто на Сан светкавично се разшири и заби в тялото на вампира. Тъй като алукард нямаше достатучно място да се засили и да отбие всичкия кристал с меча си и силата на удара на Сан се оказа достатъчно голяма, за да преодолее меча и да забие кристала си в тялото на вампира. Последва адския вик, след което Алукард със злобна физиономия се отдръпна назад. Кристалът на Сан се бе втечнил, влязъл в тялото му и отново се бе втвърдил. Алукард не можеше да се регенерира.
Сан извади от кимоното си някаква спринцовка и игла, която бързо монтира и я метна по Алукард. Течността се инжектира в тялото му и кристалът стана син.
-Готово! С тази течност успях да изолирам цялото ти реятсу в тялото ти, а това се отнася и за моя кристал, тъй в момента той е в тялото ти! Тоест независим къде отидеш кристалът няма да се втечни и да тръгне да се връща към меча ми, отделен е от него... завинаги! Но аз ще си направя нов, а ти ще си седиш с тоя! Готин трик а?
-КОПЕЛЕ! Алукард отвори с някаква магическа пръчица портал в материята и се приготви да отстъпи заедно с хората си.
Изнесоха се.
Настана тишина, никой не обелваше и дума...
-Еее, това ли беше-попита най сетне Икаку раздразннео.
-Съвсем не! Те са силни, той е силен! С този си трик успях просто да го неутрализирам за малко повече време... но скоро ще се отърде от кристала ми, ще се регенерира и пак ще върне, за да създава проблеми! Но докато това стане, трябва да сме готови, по-готови от сега! Проритет номер 1 в момента - ДА НАМЕРИМ ДРАУТРАН!
Сан отново си придаде сериозен вид, прибра си меча и загледа Икаку и Кън-Чо.