Драутранска бърлога

(Тука напрайх темата, ама ако не е за тука давам ти пълното право, Сан, да я преместиш където ти скимне.)

WHAT THE?!?!
Чсовника зазвъня! За втори път вече! Беше нагласен да звъни 3 пъти през 10минути. Да, ама никой не го ебаваше. Вратата на стаята се отоври и от нея влезе.. ами човек, какво може! Той спря алармата,
- Драутран, вече за 2-ри пъти звъни часовника. Ставай бе, търтей! Училище те чака. Какво имате първи час?
Нямаше отговор. Махна завивката и завари търтея със слушалки в ушите. Махна и тях.
- Ставай за първи час!!
- Нямаме първи час - изпелтечи полу-мъртвото същество.
- Странно.. а втори?
- И втори нямаме.
- Как така, бе?!
- Е така, бе. Днес нямаме часове. Омитай се, пречиш ми на съня.
- Днес нямате часове ли?! Как така?! И вчера нямахте!
- Един извънземен кораб кацна на даскалото и го изравни със земята. Ае, лека.
Лави-сан (т'ва е любимия ми герой от D. Gray Man) веднага загря какво е положението. Той отмъкна мп3-то.
- Добре.. щом е така - цяла седмица без мп3!!
Драу вдигна разчорлената си глава и погледна към брат си.
- Луд ли си????
- Без мп3. Това е. Е.. ако отидеш на училище ще се разминеш с наказанието си.
- Да не се опитваш да ми докараш бяс?! Дай тука джаджата!
Драу отмъкна мп3то и изгони брат си. Започна да търси ученическата си униформа. Намери бялата риза на стола, вратовръзката на главата си, а сакото на пода. Обу чорапите си и.. абе нещо лиспваше! Отвори гардероба, от на който вратата падна плакат. От самия гардероб изпадаха дискове, Драу намери чипс, дрехите бяха на топка свити, имаше резервни колелца за скейт, брицани слушалки и разни други боклуци, но не и другата част от униформата.
- Драууууу, слизаааай
Чу се изпод прозореца. Драутран се показа и зърна дружинката си.
- Млъквайте, идиоти! Все още не съм готова, ще изчакате..
- А.. сефте..
Потърси още малко. Намери я под леглото! Там имаше и още някакви джунджурии..
По принцип би трябвало да е пола, но Драутран, с няколко шефа я бе превърнала в удобни (сиреч широки, щото всичко широко е удобно, ама не прекалено широко!) къси панталонки. Взе раницата, която беше сбъхтана на едини ъгъл на стаята. В нея нямаше учебници, затова беше лека. Единствените неща, които се подвизаваха в тъмните дълбини на чантата бяха тетрадка с рисунки, чипс, който вероятно е от миналта година, химикали, моливи и една отгризана гумичка. Все още нещо лиспваше.. разбира се! Гривните и герданите! Окичи се, завърза сакото на кръста.
Мина през банята, обу маратоникте си и запердаши към вънкашния свят.
- Чао, Драутран.. - каза брат и, колко не очакваше отговор..
Тя се метна на колелото и тръгнаха с останалите към глупавото училище..

Ами всъщност смятам темата да се премести в Каракура Таун. Не че и тук н естава, но извън Каракура Таун светът е твърде нормален, недопустимо за нашата игра.

Драу остави колелото на двора. Качи се по стълбите и се спря. Погледна меча с доста.. объркан поглед. Та тя дори не знаеше как да размаха това чудо. По-скоро щеше да се самоубие с това, отколкото да се защитава. Опита се да си припомни разговора, но това определено и идваше в повече! Странния й учител по химия и биология бил някакъв си някъде, дето се борел с чудовища. А съученика й, който също бил някой си и с който обичаше да си прави майтапи можел спокойно да я запрати на оня свят без никакви проблеми. Буквално ей така. Плюс това и той убивал чудовища!!
Драу се прасна с дясната ръка по галвата, но китката я заболя, заедно с главата. Изохка и изпусна меча, която дръжка се заби в крака на Драутран. Тя хвана пострадалия си крак с една ръка и заподскача назаде, губейки равновесие. Стигна до оградата на стълбището и се прехвърли през нея, като падна на двора, близо до колелото. Леже по гръб и гледаше тъпо небето.
„Също така съм имала високо нещо, дето онея чудовища ме усещали и искали да ме изядът” припомняше си, като продължаваше да гледа тъпо небето.
Колелото се разклати. Драутран веднага се сви и то падна върху нея. Тя го отмести от себе си, проклинайки съдбата си.
Изправи се, отиде отново на стълбите вдигна меча и се прибра.
След като се преоблече се думна на леглото и загледа меча. Извади го от калъфа си и прокара пръст по острието. Махна го светкавично бързо, защото щеше да се пореже. Вън се чуха викове. Показа се на прозореца – приятелите й.
Точно сега, за първи път откакто се помнеше искаше да е сама. Въпреки това им каза да се качат. Метна меча под леглото.
Те влязоха и се настаниха – единия на стола, а останалите двама се метнаха на леглото.
- Какво става, Драу? – попита Канда – напоследък се държиш много странно! Всичко наред ли е?
- Ъъъ.. ъ-хъ. Що?
- Еми.. изчезваш безследно.. да не би онзи Крас да ти прави проблеми?! Само да е той..
- Не, не.. всичко е наред!
- Не звучиш убедително! Какво е станало на китката ти?
Драутран се изправи:
- Защо трябва да ви давам обяснения, бе?! Не съм длъжна!
- Не си, но..
- А и.. да ви кажа няма да ми повярвате!
- Защо не се пробваш?
Тя се настани на леглото..
- Откъде да започна..
- От началото?
- Лесно ти е..
Започна да им разказва. Те гледаха сякаш бяха видели Драу да фърля гюбеци на азис. Показа им дори и рисунката.
- .. и да знаете, че Сангуине-сенсей убива чудовищата, както и Сайфъс Ренджи, от нашия клас!!
Те продължаваха да я гледат така странно.. чу се отвън песента на някаква птичка.
- Ъ.. да не си пушила пак от.. отнова.. дето само го пробвахме?
Драу се намуси.
- Не! Истината ви говоря! Не видяхте ли нещото по биология отвън, на прозореца!
- Ъ.. не..
- Как така!! То беше грамадно и грозно! Сайфъс Ренджи излезе до тоалетна за да го убие! Като беше облечен с черна роба и държеше меч!
- .. той си беше в униформата..
- Да, но се е преоблекъл!
- Аха.. и е убил чудовището, докато е бил до тоалетна по време на часа?
- ДА!
- Сангуине-сенсей също убива чудовища, така ли?
- Точно така!
- Мхм.. а ти си била преследвана от чудовище и за малко не те е изяло..
- Даа! Да!
- Драутран.. утре и другия ден са почивни дни. Предлагам ти да си вземеш една успокояваща вана и да почиваш.. без да се натоварваш излишно.
- Не ми ли вярвате??
- Не че не ти вярваме, но.. може би прекаляваш с комиксите или си въобразяваш.. а ако не е така.. значи си изперкала тотално. Но не отричам, че това може и да е истина!
- Я чакай.. – Драу пак се изправи – да не би да ме наричаш луда??
- Не..виж.. ти по принцип си смахната..
- Не, аз не говоря в добрия смисъл на думата! Не съм луда, видях го, за малко да умра!!
- Добре.. щом твърдиш, че си го видяла.. защо ние не го видяхме в часа, въпреки, че почти винаги блеем навън?
- Откъде да знам! Може би аз имам някакви специални способности..
Чу се кикот. Драутран се раздразни.
- Смешно ли ви се струва!!
- Не! Е.. да, но това не означава..
- Добре. Тогава повече нищо няма да ви казвам.
Канда се изправи:
- Хайде момчета, да вървим. Нека оставим Драутран да си почине.
Те станаха и започнаха да се изнасят, като и казаха чао с обнадеждаващи усмивки.
Канда се спря, преди да затвори вратата..
- И ако имаш нужда от нас..
- Не, нямам нужда от вас! И без това само ми се смеете! Омитайте се!
Изчезнаха..
Драу взе от бюрото си химикалката и я метна в стената. Тупна по земята с крак.
„Мислят ме за луда.. чудесно!”
Телефона й звънна.
- К’ВО?!
- Ъ.. всичко наред ли е, Драутран?
- Оо.. брат ми.. да. Все още не ме е подгонило някакво друго същество.
- Виж.. аз си идвам..
- Ъ.. нямаше ли да отсъстваш за повече от седмица?
- Да, но след това, което чух от теб, че се е случило не смятам да седя повече и ден. Очаквай ме тази вечер. Трябва.. да ти кажа нещо.
- Радвам се, че се връщаш! Чак се затъжих, да знаеш направо..
- Добре, добре.. ще говорим след като се върна. Довиждане за сега..” - прекъсна я той и затвори.
Драутран се учуди.. по принцип не би направил така.
Отпусна се на леглото и задряма.
След няколко часа някой я събуди. Тя отвори очи и забеляза брат си. Ухили се.
Вън вече беше тъмно. Имаше буря със ослепяващи светкавици и разтърсващи гърмежи. Брат и беше мокър, на пръв поглед.. същия, но.. прекалено различен. Драу се изправи.
- Добре ли си?
- Слушай.. аз си заминавам.
Драутран се опули.
- К'во?
- Тръгвам си, сбогом.
- .. как.. така? Та.. пф.. аз имам само теб! Къде ще отидеш?!
- Не, ти и мен нямаш. Нека ти обясня - той седна на леглото, а Драу до него. Сложи ръка на рамото й.. - през цялото време аз се правех на твой брат. Всъщност никога не съм бил. Това беше.. нещо като мисия.
- К'во???? Луд ли си!!
- Не..
- Каква мисия?!
- Задачата ми бе никога да не узнаеш за способностите си. Относно това да си спомниш миналото си като шинигами е невъзможно. Когато стана на 15години обаче.. аз престанах да притъпявам способностите ти, защото.. се замислих колко би ми било кофти на мен, ако бях на твое място. Сега, след като се провалих трябва да си отида..
- Как така бе, човек! Та аз те помня от.. както се помня!! Та нали си ми брат!
- Това.. са създадени спомени. Изкуствени. Не са твои.. просто нещо ти е налято, за да си мислиш, че си човек.. и така..
- Но.. ама.. от колко години това.. наистина живея?!
- О.. душата ти е на мнооого години, но физическото ти тяло е на 3. Запратена си на земята преди три години в 13 годишно физическо тяло. Сега си на 16.. и.. както виждаш, ако не ти бях казал можеше да продължава тази лъжа.
Драутран се изправи.
- Не ме интересува това! Какво ще правиш ти? Знаеш ли колко ми е.. странно да чуя всичко това! Че не си ми брат, а всички спомени.. колкото и изкуствени да са пораждат чувства! На теб не ти ли е кофти, че ме зарязваш така?
- Кофти ми е, но.. дългът преди всичко. Провалих се и няма какво повече да правя тук. Имам задължения, които са по-важни..
Драутран щеше да се побърка. Все още не знаеше какво става! Лави се изправи и я прегърна.
- Сбогом..
След което пое нещо подобно на бонбон.. и се отдели от тялото си, което падна на земята. Драутран виждаше.. брат си в черна роба, подобна на Сайфъс Ренджи. След това погледна към тялото.. премигна един път и брат и го нямаше. Тя изтича до прозореца и го видя да я гледа, след което тръгна да бяга напред. Драу отвори прозореца и стъпи на покрива. Тръгна с бързи стъпки надолу. Плъзна се и за малко не се изтърси, но се хвана за края на покирва. Пусна се и падна на земята. Тръгна да бяга след Лави, но той беше прекалено бърз. След малко го изгуби.
Драу остана загледана в пустата и мрачна далечина. Започна да хлипа и хълца..
Прибра се и погледна безжизненото тяло. Нямаше какво да направи, освен да повика линейка.. но много добре знаеше, че каквото и да правят една обвивка.. си е просто обвивка.
Сирените започнаха да се чуват одалече.. приближаваха се. Драутран установи, че няма да показва слабост пред никой и щеше да си е все същата шматка за всички, освен приятелите й. Пред тях щеше да си каже всичко. Беше сигурна, че можеше да им се споделя, въпреки случкаа днес. Може би не трябваше да избухва така.. Линейката спря пред домът на Драу, а медиците положиха тялото на носилка. Драутран се настани в самата линейка до брат си, а возилото тръгна толкова бързо, колкото и беше дошло..

5 часа вечерта (мда.. още не е изгряло слънцето, затуй е вечер)
Драу влезе у дома си и заключи. Спря мп3-то си и настана гробна тишина. Не чу нищо от рода на "защо закъсня толкова много?! Какво ли не ми мина през ума! Дай си мп3-то!"
За първи път съжаляваше. За първи път и липсваха тези думи.
Огледа къщата - хаос, хаос, хаос.. никога преди не е била такава.
Погледна към дивана, където по принцип заварваше Лави - no users.
Затътри се нагоре по стълбите и влезе в стаята си. Метна се на леглото и загледа тавана. Дори там не липсваха плакати.
- От коооолко мнооого време не сме се виждали - чу се познат глас.
- Да.. к'во разправяш.. - отговори му Драутран.
Духът се настани на стола.
- Кофти, а?
- И още как..
Настана тишина.
- Искаш ли да поговорим?
- Уау. Добър дух си ти, но не.
- Знам колко е гадно да страдаш по някой изгубен.
- Знаеш ли?
- Да. Навестявам семейството си, виждал съм ги как страдат. Гадното е, че не ме виждат и по никакъв начин не мога да ги успокоя.
- Аха.. абе.. да знаеш нещо за Соул Съсаяти? Имам в предвид.. как се отива там?
- Ъъъъ..... не. Защо?
Драу се замисли, гледайки празно тавана.
- Ехо, Драу! Защо?
Тя се изправи и отиде до прозореца. Погледна към небето.
- Искам да отида там..
- Какво ще правиш там?
- Ще намеря брат си и ще говоря с него! Ще го накарам да се върне! А ако ли не.. поне ще знам, че съм пробвала - отиде до шкафа, на който стоеше снимката на Драу и Лави. Взе я в едната си ръка и се загледа в нея - Нищо не губя.. само мога да спечеля.
- Понякога ти се възхищавам.
Драутран остави снимката и се захили.
- Хехе.. че как. Абе, не ти ли е самотно, като само аз мога да общувам с теб?
- Доста.. вече искам да отида там, където отиват останалите.. но все още си стоя заклещен тук.
- Споко. Познавам хора,които ще те заведът там, където отиват и другите духове. Вероятно е хубаво място, щом след смъртта си отиват там. Навъртай се наоколо, за да може да си тук за изпращането ти.
- Кой ще доведеш?!
- Един мой съученик. Той също вижда духове.. абе.. сложно е! Важното обаче е, че ще почиваш спокойно!
- Дадено, тогава..
- А сега изчезвай. Смятам да откъртя. Толкова ми се спи..
Духът се усмихна и изчезна.
Драу мина през банята и се преоблече със широката тениска. Легна и сложи ръце зад главата си. Загледа отново тавана. На връщане от заведението не стана така, както очакваше. Мислеше си, че по пътя ще я нападне някое холоу. Нямаше как да се защитава, понеже меча стоеше под леглото й, а не можеше да го мъкне със себе си. Ъ.. леко се набиваше на очи. Днес уби първото холоу. Чувството беше невероятно. Явно щеше да й се налага по-често да го прави. В ума й отново изплува образа на Лави. Странни неща се случваха. Вчера брат - днес няма брат, щото той бил няк'ва откачалка със задача. Даскала й, който на пръв поглед, че и на втори и трети изобщо не изглеждаше като магьосник си беше точно такъв. Съученикът, който търпеше хладнокръвно майтапите на Драутран пък я помоли заедно да убиват чудовища. Какво ставаше?! Тя ли полудяваше, или светът си беше луд! Нямаше да се учуди, ако стола й я напсува..

Драутран си стоеше умислена в стаята. Крас я беше докарал, но на нея като че ли не й се спеше. Косата и беше разрошена от каската.
Седеше си на леглото и чакаше да падне тавана.
Внезапно вратата като че ли се открехна.
Тя изтръпна, защото знаеше, че това не е холоу, а човек, иначе щеше да усети. Но имаше нещо в този тип, което беше познато като усещане.
Тя взе меча си...
"Който и да си човеко съм убеден, че ще те заболи ако ще и с меч за холоу"
Тя се ухили и взе тачито. Усети стъпките да приближават и замахна. Тъкмо тогава вратата се отвори, но внезапно меча на Драу застина в ръката й. Чу се проницаъелен сякаш в пещера звук от дрънчене на метал.
-Хехе, по полека... Драу веднага позна гласа.
-Ссс-сангуине-сенсей.
-Аха.
Драу отпусна меча си и светна в стаята. Пред нея се появи познат и същевременно странник. Сангуине беще необичайно облечен. Носеше 3/4 панталони и отгоре имаше хавайска риза, а на краката си чехли с презрамка межди двата пръста (сещате се).
В ръката си носеше красиво и дълго нодачи (дълга катана), която все още кънтеше.
-Какво по дяволите става...
-Виж Драу, ще ти го кажа накратко, в началото след като се разбра, че си била... нали разбираш узнала истината, се реши да бъдеш оставена да си живееш така, но просто без право да ходиш в Соул Съсаяти. Сега обаче нещата са другояче.... Бякуя Кучики, капитан на една от дивизиите с голямо влияние заради потеклото си и издействал да бъдеш утрепана. Само че планът му включва два заека.
-???
-иска да пусне в къщата ти хапче примамка за холоу. Те веднага ще дойдат и ще те изкъртят, а после група шинигами ще изкъртят холоу, с цел малка чистка. Обличай се, вземай си меча и ми кажи бърз начин да се махнем оттук.
-Облечена съм - каза Драу и посочи метълския аутфит. Тя взе меча си и се ухили...
-А колкото до транспорт, имам си една идейка...
Драу и Сан напуснаха стаята, като Драу не пропусна да си вземе и мп3-то. Навън беше тъмно и тихо.
Внезапно познатото чувство обля тялото на Драутран и тя знаеше какво беше станало.
Холоу...
Сан се огледа с надеждата да види някой холоу или друг шинигами, но нямаше нищо.
-ВИЖТЕ! извика Драу
Зад Сан въздуха потрепери и измерението им сякаш се разтвори, Оттам се показаха грозните и сърдити глави на 4-5 холоу. Отвсякъде се появиха холоу.
-По дяволите... Сан вдигна ръка и насочи два пръста към групичката холоу пред себе си:
-Hadou no yon: Byakurai! От ръката му се изстреля дълъг и мощен светлинен лъч, който разпръсна холоу и унищожи няколко.
Драу се опули, но нямаше много време, тъй като един холоу я нападна. Тя замахна с меч и му окълца маската. Сан и Драу бяха обградени.
-На покрива! извика Сан и скочи нагоре. Достигна нужната височина и се изстреля напред.
Сан не се съмняваше, че Драу ще успее също, тъй като Ренджи му беше споменал за първата й битка.
Драу наистина успя да скочи. Двамата със Сан тръгнаха да се мятат по покривите, гонени от една дузина холоу. Драу извика на Сан да я последва и скоро двамата се озоваха на някакъв паркинг, на който имаше няколко мотора.
-ВЗЕМИ ЕДИН И СЕ ОМИТАМЕ- кресна Драу.
Сан кимна и се обърна. Посече два холоу и се метна на един мотор. Драу също. Двамата отпрашиха, оставяйки пушек от въртенето на гумите.
Някои холоу обаче имаха крила и бързо настигнаха Драу и Сан. С мечовете си те се отбраняваха доколкото могат, гледайки да не се утрепят.
След малко моторите се озоваха на една магистрала минаваща през Токио. Осветеният широк осемлентов път пресичаше покрайнините на Токио така както занпакуто гърдите на холоу. Шофьорите по пътя се пулеха при вида на двама мотористи без каска и подходящи дрехи размахващи мечове. От времена време от нищото пътят се трошеш или някоя кола биваше отнасяна. Поне за нормалните хора изглеждаше така, понеже те не виждаха холоу.
Сан и Драу навлязоха в един тунел, където най-сетне се отърваха и от последния нахалисимус.
Поглеждайки напред обаче, пред тях се разкри гледка на нещо. излязло напълно от ума им... две патрулки с бясна скорост летяха към тях.
-Нали знаеш как се скача високо?! извика Сан на Драу
-Да!
-С мотора е на същуя принцип!

Секудна по-късно двата мотора се приземиха отново на земята. Излязоха искри. Патрулките останаха назад...

3 часа, Петък вечер.
Драу висеше пред компютъра, на загасена лампа с цигара в уста и тиха музика.
Спеше й се, омръзна й. Излезе вън.
Имаше мъгла, бе тъмно и пусто. Нямаше нито една кола, нито един човек. Само уличините лампи издаваха тих, бръждящ звук.
Драутран дръпна от цигарата и се наслади на тишината. Идилия.
.. идилия, която бе разрушена.
Кън-чо се появи забързан с белйдовете. Скочи на оградата, на коят Драу се бе облегнала. Погледите им се засякоха. Той се опита да напрви спасителна маневра, но не успя и я блъсна.
Двамата изпопадаха на малкото дворче.
- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ТИ СТАВА?! - извика ядосано Драу.
- Няма време за обяснение!
Тя забеляза скейтъри в далечината, които караха доста бързо. Бяха в група от около 3-4 човека. Веднага й стана ясно какво е станало.
Хвана Кън-чо за ръката и го завлече с къщата. Затоври вратата с трясък и я заключи.
- Какво за бога си направил ОТНОВО?!
- Е, не викай де. Не съм виновен аз! Те започнаха първи :>
- O__O
- Каквоооо?
- Знаеш ли КОИ са те?
- Нек'ви си скейтъри.
-
-
На вратата се почука силно. Драу присви вежди.
С Кън-чо се качиха на втория етаж и се затвориха с нейната стая. Той седна на земята, а тя на леглото. Настана тишина, а те блееха на някъде. Отново се почука. Погледнаха се изплашено, след което вратата се разби с гръм и трясък.
- Стой тук! - прошепна Драу и слезе по стълбите.
Видя ги как са влезнали и оглеждат.
- Какво по дяволите правите в къщата ми?!
Един от скйтърите дойде със забързана крачка и се спря на няколко милиметра от нея.
- Знаеш кой търсим.
Драу се направи на учудена:
- Не знам кой или какво търсте, но се изметете от къщата ми!
- Няма го тук - каза един от скейтърите.
Този, който седеше до Драу погледа към втория етаж.
Избута я и тя падна на земята, а той закрачи нагоре.
- Как смееш да ме буташ, задник!
Драу се изправи, хвана го за якето и го събори от стълбите.
Другите веднага я нападнаха. Кън-чо, явно чул какво става долу излезе.
- ЕТО ГО! - извика един от скйтърите.
- Ето ме.. - ухили се злобно Кън-чо и буквално излетя от стълбите.
Падна в/у един от скйейтърите и започна да го налага на земята. Друг реши да се хвърли в/у него, но Кън-чо се претърколи и скейтъра падна в/у приятеля си.
Погледна към Драу, която беше на гърба на един друг скейтър и го мъкнеше за косата, налагаше и ругаеше. Той се блъсна в една от стените челно и падна на земята.
Кън-чо се приближи до "шефа" им.
- Какво искаш?
- Скапани блейдъри.. ще си платите.
Двамата се гледаха злобно.
- Тя няма нищо общо - Кън-чо погледна Драу - имаш проблем само с мен.
Скейтъра се изсмя.
- Много добре я видях на плщадката.
- Тя не може да кара.
- Но се учи..
Скейтъра се запъти към вратата. Другите се изправиха, люлеейки се. Единия от тях забяга към Кън-чо, готов да го смели.
- НЕ! - извика шефа им - ще му покажем кои сме ние, когато му дойде времето.. - обърна се към Драу и Кън-чо - внимавайте блейдърчета..
Изчезнаха в мъглата.
След кратко мълчание Драутран се обади:
- Той ме мисли за блейдър..
- Жалко за теб.
Двамата усетиха нещо. Драу знаеше какво е, но Кън-чо се притесни.
Чуха рев и излезнаха вън на улицата. Холоу бе гладен и искаше вечеря.
- К.. кк...какво е.. т-това.. - блейдъра се бе опулил и не можеше да повярва на очите си.
- Дръж ме..
- Какво?!
Драу глътна някакво хапче и се отдели от тялото си, което падна на земята. Кън-чо гледаше малоумно, а Драу се обърна към него.
- КАЗАХ ТИ ДА МЕ ДЪРЖИШ!
Той ту гледаше Драу в шинигами дрехите си, ту тялото й.
- Мисля, че съм препушил..
Едно кученце излезе срещу холоу. То беше.. РАЗБИРА СЕ, ЧЕ Е НЕМСКА ОВЧАРКА! Но явно бездомно. Ръмжеше срещу чудовището.
Холоу вдигна двете си ръце, готов да порази кученцето, но Драу с шунпо отиде пред НОК-а и вдигна меча си. Холоу се усети и се спря на безопано разстояние.
Докато да премести ръцете си, Драу вече летеше към главата му и заби меча си в маската му.
Чудовището се изпари.
Драу побърза да се прибере в тялото си. Изтича до кученцето и го взе на ръце.
- Можеше това тъпо действие да погуби живота ти!
Кучето я гледаше учудено.
Драу се приближи към Кън-чо.
- Хайде да се прибираме. Ще ти разкажа всичко..
Той обаче бе напълно изключил. Стоеше и гледаше в нищото. Драутран запали цигара. Така около 5мин, след което блейдърът се освести.
- Драу-чан..
- Идвай. У нас има пица и бира, но няма врата. Ще разбереш за какво иде реч..
Двамата влезнаха. На Кън-чо не му бе до пица, той просто искаше да разбере какво по дяволите се случваше..

Драу лежеше със затворени очи (във физическото си тяло!!! ) и цигарата в уста. Надута беше музиката, защото не и позволяваше да мисли. Цигарата й от 5мин. бе за тръскане, но на Драутран не и дремеше особено.
Драу почувства приближаването на силно реятсу и отвори очи. В стаята беше тъмно. Загледа тавана.
Изведнъж вратата се прасна и Сан влезе. Насочи ръка към уредбата и музиката спря.
Той извади меча си, Драу скочи на леглото и се залепи към стената. Острието на меча беше на шията й. Молеше се Сан да не натисне повече.
- Ще трябва да бъдеш екзекутирана за предателството си, Драутран.
Гледаше както винаги строго. Но след малко прибра меча си, пресегна се към Драу и й махна цигарата. Седна на леглото, опря лакти на коленете и заби поглед в земята. Косата му падна свободно напред и прикри лицето му.
Драу се свлече зад него на коленете си.
- Виж.. - Сан въздъхна тежко - ...
Знаеше какво да каже, но не знаеше как.
- Моля те.. - Драу се опули, а Сан продължи - не прави.. неща.. за които ще трябва да платиш със живота си или със щастието си.
Настана тишина.
Сан видя някакви ръце да се подават над раменете му. Драу го прегърна.
- Няма, спокойно - усмихна се.
Нищо, че той не можеше да я види, защото бе облегнала главата си на гърба му. Можеше да усети по гласа й.