По петите на Сенбон

huh.. няма да коментирам да не стават "панайри" .
бтв Сан дал съм ти пълномощно към новия ми скайп .
бтв2 днеска и вчера беше доста яко.. нз що с др ми братовчедка сме се карали толко ся сме си доста добре в заимоотношенията даже др седмица сме на плаж..

А пък Драу -
ъм да бях в кулата веднъж за пет минути (демек при баба ти) тя питаше за тебе.. викаше да ходиш при нея там да те обучава и тъй.

Тя бабката ако ме помни още - хубу, ма не. По едно време ме обърка за леля ти и питаше к'во праята братчедите ми - Митко и Наско. А, да - и Валю

WTF?!!?!!?

Мен ми вика "Наско" ама тва са странични ефекти ся..

Радвай се, че ти вика само "Наско".
Че при мен изрежда цялото родословно дърво, докато ми нацели името

аХХААХАХХААХАХАХ на мен ми е викала и Диде бе (Деляна).. нз ква прилика имаме ама карай..
а да и Дидо.. сякак.. мм да стана пак цялата рода..

През Това време групата на Бякуя се бе насочила към битката следейки реяцото на Сан и Драутран. Блъд се бе отделил защото знаеше, че рано или късно щяха да разберат, че той не е шинигами и тогава горко му...Лошото беше, че не знаеше къде се намира и какво го очаква...затова и си вървеше така безгрижно, пуснал Slipknot - My Plague, и си изстрелваше ледени топки на ляво и на дясно надявайки се да стане малко по - добър. Внезапно се чу свиреп смях.
- Обикновен човек? АХАХА нямаш място тук, затова аз ще те пратя в соул съсаяти ! Още докато изричаше тези думи аранкара изкара своята катана и полетя към Блъд, който все още не можеше да осъзнае какво става. Нападателят беше сигурен че ще го повали с един замах, но увереността му изчезна когато жертвата му насочи дясната си ръка право към меча му...сякаш искаше да остане без нея. Блъд изправи дланта и пръстите си и за миг те се втвърдиха и се покриха с още повече от странния лед...след това успешно отби удара. Аранкара беше изумен.
- Хахаха явно не си плячка която мога да уловя без бой...явно ще трябва да замахна и втори път. ХАХАХАХАХ.
- Не искам да се бия с теб, остави ме да продължа по пътя си.
- Къде си мислиш че отиваш...СЛАБАКОООО...ХАХАХАХАХ.
Аранкарът се насочи повторно към Блъд с още по - голяма свирепост. Отправи още няколко удара но всички бяха отбити...това още повече освирепи нападателя, което го накара да замахва с повече сила за сметка на защитата си. Блъд забеляза тази слабост и се възползва...след като еше блокирал един от ударите веднага замахна с другата си ръка към тялото на аранкара. Тя се втвърди също както другата, но този пък се получи острие. Всичко стана за миг и след като се отдалечиха един от друг кракът на аранкара прокървя.
- Ах ти копеле мръсно, ЩЕ СИ ПЛАТИШ.
- Ахххх...защо не можа поне този път да мине без проблеми - промърмори на себе си Блъд.
Докъто си мърмореше, Блъд не можа да чуе последните думи на аранкара, но силният шум след това и промяната пред него го прекъснаха. Противникът бе целия покрит с твърда, бяла обвивка. Ръцете му се издължиха във формата на остриета и по тях имаше шипове обърнати така, че ако острието прониже нещо....те да го изкормят. Блъд осето как реяцото на аранкара се покачи във пъти, разбра и за бързината му след катопреди да усети кога аранкара се бе засилил към него.Острието за малко да прониже целта си ако те не се бе помръднала в последния момент, но дори и след това по корема на Блъд се появи дълга червена линия, която след малко кървави цялата му блуза.
- Казах ти че ще си платиш, свършен си новако. - сякаш изрева аранкара, но не от болка, а от гняв и отново се хвърли стремглаво напред. Той ни най - малко не очакваше у приклекналия с наведена на долу глава Блъд да е останала каквато и да е сила.
- Грешка! - каза с дрезгав глас блъд и вдигна глава към към противника си, поглеждайки го така сякаш гледа към най - големия си враг. ( така както аз погледнах Драу един път и тя цялата подскочи....май още я е страх трябва да я питам ).
Блъд не говореше празни приказки, той бе усетил нещо странно...сякаш нещо което му бе забранено до скоро, сега можеше да му спаси живота. Сякаш душата му му позволи дастане по - силен. След този момент на себеоткриване Блъд вдигна ръката си, която до скоро му сужеше за опора, и я протегна назаде сякаш смяташе да го удари по най - нормалния възможен начин. Юмрукът му се разпръсна на няколко топчета които приличаха на обикновена вода, но скоро се оформиха в шипове. Те сякаш бяха все още прикрепени за ръката му защото макар и без видима връзка те се движеха заедно с нея. Блъд замахна и когато ръката му се изпъна напред шиповете се тделиха и полетяха към аранкара, бята толкова мощни и бързи че се запалиха и създадоха мощна удърна вълна която ги следваше. Твърдата обвивка и острието на аранкара бяха като масло за тях и те го промушиха както шишче крехко месце за жарта. Удърната вълна по свое му го тласна назаде със скрост която самият той не можеше да развие сам и го зелепи за едно от малкото изсъхнали дръвчета излизащи от пустата земя на Хуеко Мундо.
- Какво по д... - това бяха последните му думи преди шиповете отново да се втечнят и след това да се възпкаменят създавайки взрив. От аранкара бяха останали само части от дрехите.
- Тази техника ще ми е полезна за вбъдеще...съжалявам че ти бе причината да науча за съществуването и.
Блъд се превърза с парче плат от блузата си и продължи да се лута из земите на Хуеко Мундо.

BloodOnFire написа:

( така както аз погледнах Драу един път и тя цялата подскочи....май още я е страх трябва да я питам )

Ако не те познавах, щях да подпаля маратонките и повече да не ме видиш в Хасково Понеже тогава тъкмо ставаше от пейката с точно тоя поглед, разперил ръце да ме хванеш когато ти се правих на баси каратиста. Ако тогава имах изградени рефлекси, сигурно щях да те шибна, ти и без т'ва не щеш да ме удряш

Пясъците на Хуеко Мундо както винаги бяха потънали във вечен застой, а луната си седеше застинала на небето. Тя беше обърната в точно обратната посока на тази луна, която сега огряваше част от светът на хората...

Из пустинята се движеше висока тъмна фигура с дрехи на шинигами. Тя беше приведена...

"По дяволите... жаден съм, гладен съм, уморен съм, а имам само един МП3 плейар, който вече не може да ме надъхва така както преди" повтаряше си наум Блъд и продължаваше да крета нанякъде и той не знаеше накъде точно.
Внезапно той чу странен шум.
"Това да не е оная битка от която се отдалечих?!" Блъд сам се изхили на глупостта, която изръси, но все пак обезводняването го бе умопомрачило в известна степен.

Пред Блъд пясъкът се задвижи и изпод земята изскочи един огромен звяр с маска на лицето.
-АААА НЯМАМ ВРЕМЕ ЗА ТОВА! Извика някой и разсече звяра на две... От образулата се пролука между изчезващите части от холоуа се показа шинигами с меч в ръка... той се загледа в Блъд, скляпащ втрещено.

-КАКВО МЕ ЗЯПАШ, НЕ ВИЖДАШ ЛИ, ЧЕ ИДВАТ ХОЛОУ ДА СЕ ХРАНЯТ С ОГРОМНОТО РЕЯТСУ НАОКОЛО! ПОГРИЖИ СЕ ЗА ТЯХ! И КЪДЕ ТИ Е МЕЧА! Шинигамито не чака повече, обърна се и замина към битката...
Блъд се усети, че все оше носи черните дрехи на шинигами. Погледна в посоката към която се бе насочил "командирът" му и видя огромен бял дворец, към който летяха огнени топки, бякурай лъчи и всякакви енергийни заряди. От двореца и кулите му с бойници макар и странни отвръщаха на огъня с огън... Някакви странни чичковци с мантии и светещи очи раздаваха залпове с гигантски пушки, стрелящи нещо като шрапнели, обвити в черен огън.
Блъд не разбираше какво става, но му беше ясно, че шинигамитата не се бият с аранкари или обикновени холоу. Такива обаче също не липсваха. Насочваха се от всички страни, както бе казал онзи, идваха да се хранят с енергията наоколо.
Потънал в мисли Блъд чак сега забеляза, че над него надвисва сянка... на нещо голямо.
След миг докато успее да реагира нещото изчезна, дегенерирайки по странен начин.
До Блъд се приземи красиво изглеждащ мъж с дълга засечена коса и някаква адски странни цвтни дълги вежди излизащи от едното око.
-Ко стаа, семпай...
-Ъ...
-Имаше нужда от помощ а? Хехехе... от коя дивизия си...
-Ъъъъ ми от 5-та. каза машинално Блъд
-Супер, аз съм Юмичика... нещо не си много в час, личи си че не ме познаваш, аз съм известне из цяла СС със своята нечувана красота хехехехех Юмичика му смигна, а Блъд направи гримаса.
"Какъв гей..."
-Хайде, няма да се офлянкваш... идвай с мен в боя... макар че си доста грозен... ще си помагаме... красотата винаги помага на по-малко надарените... ^^


В това време една огромна огнена топка от черни пламъци летеше към група млади шинигами напълнили кимоната от страх
.
Преди да се забие в тях и да ги изпепели някаква лилаво-черна течност оформи щит и ги предпази.
Сангуине Учиха се появи, целия опърпан от преедната битка и видимо изтощен.
-Какви ви вършите, стягайте се младоци! Иначе ще умрете....
Младоците го зяпаха насрали още повече.
-За пръв път на фронта а? Сан се ухили и продължи напред отбягвайки залповете отгоре. СПря на място за миг изстреля голяма вълна от Исадатумару и веднага отстпи с шунпо и клекна задъхна наблюдавайки резултата от действието си. Вълната бързи си проправи път до едиа малка но добре укрепена кула. Кулата гръмна и отломки се разхвърчаха на всички страни. Няколко от враговете бяха унищожени.
Внезапно до Сан цъфна висока и обвита в бяло наметало фигура.
-Връщай се в СС, ползвал си твърде много реятсу.
-Протестирам Кучики-сама... имам все още сили да се бия, наръщи се Сан.
-Какви са тези? Бякуя посочи с погнуса с брадичката си ония дето пуцаха от Лас Нохес.
-Помните ли че преди време водех разследване в Хуеко Мундо за индивиди, зовещи се Хел Шинигами.
-Да.
-Вярвам, че сега си имаме работа с тях, но няма да е лесно, много са и са окупирали високо енергийната крепост, която някога Айзен ползваше за щаба си...
-Така е, добре тогава, връщай се в СС...
-Тъй вярно!
Сан се изпари от погледа на Кучики и когато се увери че е е извън обсега на очите му се спря.
-Как ли пък не... полевият учен не си тръгва току така. Сан се накани да извади уреди за измерване на реятсу, но бе неприятно изненадан от мощен обстрел отгоре, който го принуди да се скрие с група шинигами зад една ниска дюна, която пое удара и се пръсна, но защити укрепилите си...

Около Драу се намираха няколко шинигамита. Добре де - бяха доста. Тя им диктуваше какво да правят, раздаваше заповеди и се правеше на голямата работа, а те не знайно защо я слушаха.. вероятно може би заради идиотските идеи, които въпреки това вършеха страхотна работа.
- ИДВАААААААА!!!! ЗАД МЕН!!!
Всички се наредиха зад нея.
Едно огнено кълбо се приближаваше. По едно време от красивите метълски, Драутрански, прекрасни, чудесни, незаменими гривни се изстреляха веригите, които обгърнаха огненото кълбо, при което Драу изхвърча назад, но бе хваната от шинигамитата. След това изстреля обратно огненото кълбо.
Падна на колене и се ухили. Пое си дълбоко въздух и издиша.
- Тюх деа.. изморих се.
Изправи се и се наслади на срутването на още една кипричка куличка.
- Ти - чу се зад нея познат глас.
- Да, шефе? Да не би да ви е изстинало кафето?
Кучики се намръщи.
- Настигаш Сангуине и се връщаш с него в СС.
- Аха.. добре, успех - тя отместо погледа си - ИДВААААА!!! - започна да ръкомаха - а.. какво.. ЕЙ!!!!!
Кучики я бе хванал за ръката.
- Пусни ме, мамка му, не ми казвай какво да правя!
- Връщаш се в СС!
- НЯМА!
- Драутран.. няма да повтарям..
- О, слава богу! - тя си... "взе" обратно ръката. Огненото кълбо падна на няколко метра от тях.
"По дяволите.. изпуснах го!"
От двете й страни отново летяха.
"Добреееее.. 5...6..7.. още 3. Аз мога.. аз мога.. аз мога.. аз мога"
- ИДВААТ!!! ЗАД МЕН!
Драу се ухили. Освободи общо 10 вериги. Всички. С 5 захвана едното кълбо отляво и другото отдясно. Само че зад нея никой не се нареди, вероятно поради божественото присъствие на Кучики. Единственото, което направи той бе да сложи ръка на гърба й. Драу дори не помръдна, а кълбенцата се върнаха обратно, откъдето са дошли.
- Много добре - каза Кучики - а сега ще трябва да изпълниш това, което ти казах.
Драу се обърна и тропна с крак.
- Абе ти не разбираш ли от дума?!?
- Явно ТИ не разбираш.
- Не е вярно!
- Не спори с мен, защото ако продължиш и не си тръгнеш ще имаш сериозни проблеми в СС. Лично аз ще се погрижа!
- Ооооо, ама не се и съмнявам, Кучики-сама. Ти винаги ще се погрижеш да превърнеш на някой живота в АД! Особено моя!
- ...ако не си тръгнеш доброволно, ще те накарам. Слушай ме като ти говоря!
Драу спря да го слуша. Вместо това, зад него сканира едно позната фигура. Изскърца със зъби и заряза Кучики. За нула време се озова пред тази.. фигура.
Покатери се по нея.. или по-точно него, заби краката си в корема му и го хвана с едната ръка за яката. Приближи се неприятно близо до физиономията му и се озъби.
- Ти! Който ми прецака първата мисия на земята! Поради що се реши да дойдеш тук?! Сега ще бъдеш безмилостно.. такован.. ъъ.. такова, бе..
- Убит? - допълни Блъд.
- ДА! Ще бъдещ безмилостно убит от моята страховита.. ъъъъ.. такова там..
- Особа?
- ДА!
- Аха.. свърши ли?
- К'во?!
- Ще слезеш ли от мен?
- НЕ! Не съм те убила!
- .. така ще ти е.. малко трудно.
- Хехееее... колкото по-трудно, толкова по-забавно
- Аха.. а сега, моля те слез от мен, защото не искам да те нараня.
- Ооооо.. за голямата работа се мислим, а?!
- Не особено..
- Ааааа.. и се правим на скромни, а?
- ...
- А сега и мълчим, а? Подигравателно мълчание, а?
- Абе ти в ред ли си?
- Оооо! А сега и по заобиколен начин ми каза, че съм луда! Ти знаеш ли КОЯ съм аз!!!
- Не.
- O__________________________O Това болеше..
- Виж, не искам да те нараня..
- Е, значи ще ме улесниш!
Драу вдигна свободната си ръка, а веригите се изправиха заплашително като змии. Блъд въздъхна. По едно време хвана за ръката Драу. По нея "запълзя" лед, който стигна до китката и продължи малко нагоре. Току що тя забеляза, че и неговата ръка е ледена.
- Хехехе.. не ме е страх от студено.. АААААА!!! ПАРИ!!!!!!
Започна да се вдига пушек.
По едно време Блъд премести погледа си зад Драу... и се разтревожи. Метна я настрани и тя падна по задник. След като се вдигна.. в Блъд се заби огнено клъбо. След като пушекът се.. ъъъ.. такова.. отакова там (поразчисти!) тя се изправи.. и опули. Блъд бе приклекнал, а пред него имаше огромна ледена стена, по която свободно си гореще още огън. Стената падна и Блъд се изправи. Тръгна бавно напред, като дори не погледна Драу.
"Парещ лед.. после той ме пита наред ли съм!"
Направи една крачка на пред, но се закова. Кучики бе там и вероятно обмисляше какво ще прави с нея, ако отново се вясне още един път на мястото.
"Раздвоени ли сме, Драутран?"
Тя си изкара акъла и подскочи.
- МУГЕН! ИЗКАРА МИ АНГЕЛИТЕ!
"Че то останали ли са?"
- Как така знаеш винаги всичко за мен?!
"Грешиш. Знам повече"
- Оф.. дървен философ. В крайна сметка.. ще рискувам. Един път съм нагазила в калта..
"Не е било едн път. Тогава просто прекали."
- Абе я не се съмнявай в мяота чиста и божествена същност! И не ме разубеждавай! Отивам и това е! Ти ако искаш бъди с мен!
"Аз винаги съм с теб "
-





( )

Тъмнината на нощния мрак както винаги бе обхванал белите пясъци на Хуеко Мундо. Тази нощ обаче в пустинята имаше и нешо друго, нещо тъмно и разсейващо необяснимо душевно напрежение във въздуха. Жълтеещата се луна, обърната наобратно на луната в материалния свят беше обвита от тънко черно було и мракът като че ли бе по-пълен. Няколко портала зееха отворени във въздушното пространство и в този момент през тях се изнасяха хаотично орди шинигамита. Ня колко елитни войници от Специалните части вардеха на порталите. Хелл шинигамитата продължаваха да пуцат и навсякъде се вдигаше страшна пушилка. Цареше пълен хаос въпреки отчаяните опити на някои по-опитни шинигамита да въдворят ред. Важно бе, че зeлената светлина за отстъпление бе дадена...

В това време някъде близо до основите на двореца хвърчеше една тъмна фигура. Наоколо летяха реятсу снаряди и енергийни атаки. Шунпото на въпросната фигура му вършеше чудесна работа.
„По дяволите, трябва да събера последната проба!”
Сан се засили като за световно и се метна върху една малка издутинка до стената на крепостта. Той се протегна в последния момент и взе едно малко черно уредче, което мигаше смешно.
„БИНГО” Без да губи и миг Сан се устреми в посока, която би го отвела възможно най-далеч от опасната зона за възможно най-кратко време.
Изтощен той най-сетне се съгласи, че е в безопастност и намали темпото. Насочи се към най-близкия Сенкаймон и премина бързо през него...

Блъд се бе измъкнал през една от тези порти незабелязано и в момента се криеше в тунелите под сейретей
топлейки се със своя топъл лед. Той обмисляше живота си, бъдещето си, в случая как да се измъкне от там и какво да прави със новите си сили, и много смесени чувства напираха в него...не знаеше какво да прави