Риока.

В една тиха и доста влажна сутрин в обществото на душите започна ден като всеки друг... но само започна като такъв. Още преди жителите на обществото да са се разбудили четирима странно облечени странника със странни качулки се спряха на стената на сейретей, точно между източната и южната врата. Един от тях пристъпи напред (това беше Сенбон, сигурно сте се досетили), и със блестяща (токущо измита) злобна усмивка промълви... нека сме първите които ще преминат през тази стена със сила.
Другите трима се доближиха до него, свалиха качулките си (и те имаха странно начупени маски) събраха ръцете си и около тях започна да се образува огромно червено кълбо. Да, това беше серо, серо каквото никой в обществото не беше виждал.
Експлозията разбуди повечето шинигамита в двора, но когато поста отиде на мястото видя само зейнала дупка... преди да му бъде откъсната главата.

Сан летеше като стрела към мястото и даже на места ползваше шунпо. Най-сетне се добра до мястото на експлозията. Очакваше аранкарите вече да са нанесли щети на СС и военната й мощ, но това, което видя определено беше прекалено.
Сан се намери в езеро от кръв и трупове. В центъра му стояха арнакарите, избили всички тези шинигамита с мечове в ръка.
Сан сви очите си.

-Хехехе, тъкмо навреме- изхили се злобно Сенбон.
-Сангуине-кун...
Сан се обърна и съзря средно високо момиче с дълга на плитки коса.
-Куротсучи-сан... къде са останалите?
-Куротсучи? Значи това е не безизвестната дъщеря на капитан Маюри...
Нему се намръщи при споменаването на "баща" й, който беше загинал в последната война с армията на Айзън. Самата тя беше лейтенантът на 12-та дивизия и единствената от дивизията с по-висок ранг от Сангуине. Дивизията все още нямаше нов капитан.
-Ще дойдат и още подкрепления.
В следващия миг единия от аранкарите се килна напред, а главата му се отдели от раменния пояс.
Бякуя Кучики довтаса заедно с лейтенантът си - Абарай Ренджи и... ъъъ... Драутран. Драу имаше рана на лицето си и кървеше.
-КОПЕЛЕТО Е МОЕ!
-ОХОХО, още ли ИСКАШ!
Сенбон се нахвърли върху летящата към него Драутран, но внезапно между тях се изпречи прозрачна тъмнолилаво-черна стена от някаква неизвестна субстанция.
-Ъ? Драу се спря и проследи нишката на тежкото течно вещество, с начало или край , все тая, стената и започваща/завършваща, въпрос на гледна точка в/от меча на Сан.
-Леко, Драу... Сан се усмихна едва забележимо.

Сенбон се ухили злобно... замахна през лилавата течност с лекова, хвана Драу за гърлото и я метна на страна.
- с теб ще се занимая после, а сега искам да видя Банкая на господин лилавокосия. Не мислиш да се биеш с мен само с шикай нали?
После се обърна към останалите двама аранкари
- Корутоки, заеми се с шинигамито със смешната червена коса, Ночумари.... капитанът е за теб... не изглежда чак толкова силен, като свърша с моя ще дойда да помогна. На коконата отзад не и обръщайте внимание.
После извади меча си и правейки сонидо прониза Куротсучи, после светкавично нападна Сан, който омекоти удара с лилавото вещество в което се бе превърнал меча му. Последваха няколко бързи удара на Сенбон блокирани от лилавия щит. Лилавата субстанция бе запратена във вид на няколко суитон игли от меча на Сан по Сенбон, който отби всички без едно което се заби за работо му. Той се озъби и нападна още по-ожесточено, като попътя си настъпи надигащата се драу и я изпрати в безсъзнание мислейки си:
-в тая смотанячка има някъв потенциал... ама тея явно никога няма да и дадат да го развие.

Шинигамитата не бяха единствените които чуха взрива. Блъд се събуди, огледа се, после се хвана за главата напипвайки не много малка цицина. Леко беше изгубил памет...явно е получил удар. По - късно си спомни че този удар е бил в резултат на неговите буйства при опит за взимане на проба от реятсуто му. Блъд се поогледа и след като поосъзна кой е къде се намира и защо е там, реши че трябва да се измъкне. Той не беше забравил за Крас и тръгна да го търси из стаите. Стигна до една в която видно е бил държан човек и ОЧЕВАДНО е имало борба. Той реши че няма да намери новия си познат там и излезе навън. Поогледа се наоколо и тръгна по една пътека, която и той не знаеше къде води. Странното за него беше че по улиците не се мяркаше нито една душа, а по обясненията на Крас той знаеше, че това е Сейретей. Изведнъжна около половин километър пред него се издигна лъч, който най - вероятно беше от Реятсу. Когато Блъд се приближи, видя многото трупове в кимона и няколко фигури. Той реши че трябва да се намеси ( егати глупавото решение в предвит аматьорството му ) защото за него нищо не можеше да оправдае труповете лежащи на земята. Затича се, но изведнъж тялото му сякаш не го слушаше, той падна на колене и си спомни за предупрежденията на Крас за силното реятсу на шинигамитата, но вече беше късно. Той усещаше, как не може да си вземе въздух и как сърцето му малко по малко сърцето му спираше да бие. Точно в последния момент крас го сграбчи и го хвърли далеч от битката...отново му спаси живота.
ЕДИТ: Ба аз доакто го напиша и вие сте изписали още 5 - 6 поста дано не съм прецакал историята ^^

Драутран отвори очи. Имаше чувството, че се е напила. Изправи се, подпирайки се с ръце на земята. Все още едва фокусираше, слуха й не беше в много добро състояние, както и не можеше да пази равновесие, затова се клатушкаше.
Сенбон и Сангуине бяха допряли мечове. Сан успя да направи рана в ръката на зеления Зоро, а той от своя страна се изсмя подигравателно.
- Браво, Сангуине. Успя да ме одарскаш!
Току що Сенбон забеляза, че лилава течност на сан се уви около ръката му и започна да влиза в раната.
"Какво.."
- Отровно е.. - усмихна се Сан.
Драу се още се клатушкаше и се опитваше да синамери място.
Навъдиха се доста шинигамита. Сенбон трябваше да отстъпи, ако не искаше да има още една дупка.. в главата. Той раздели нишката лилава течност с меча си и хукна.
Драутран се опули.
Той явно смяташе да мине отново през нея.
Закри се с ръце.
Сенбон я хвана за колана като пазараска чанта и я замъкна със себе си.
Другите му другари го последваха..

Сенбон тичаше метнал Драутран на гръп държей ки я с главата на долу... нямаше време да мисли за нейното удобство, така, че в момента прахът от сандалите му отиваше върху лицето и, но пък за сметка на това поне не виждаше огромната потря помъкнала се след тях.

- ААААА, ПУСНИ МЕЕ! - Крещеше Драутран и го удряше по гърба. Погледна напред. Приближаваха..
Изведнъж Сенбон спря. За малко не падна на земята, но се задържа.
"По дяволите и проклетата отрова на Сангуине.."
Драутран реши да се възползва от слабостта на Сенбон. Без да забелязва какво правят дружките му тя скочи. Извади меча си и падна на гърба му. Наосочи острието към врата му.
- И такааа... - Все повече и повече Драу се надъхваше. Колко й бе приятно сега ТЯ да е on the top - Сенбон-сааан, ти ще бъдеш безмилостно убит от мен и моя Муген. Няма да боли... предполагам. ААААХАХАХАХАХААА!!!!
Тя засили Муген към врата на Сенбон.. ала някой я метна.. някъде.
"Дупка във въздуха?!! - мислеше си, докато летеше към нея - разбира се.. Кучики-сама ми обясни.."
Сенбон и останалите скочиха в нея.
- ПО-БЪРЗО! - извика Кучики.
Сангуине обаче беше на светлинни години по-напред от Кучики. Не се поколеба да се метне. Метна се. Дупката не изчака за никой друг. Затвори се.

брутално..

Блъд отвори очи....оказа се че е изпаднал в безсъзнание и беше останал сам....поне беше жив. Докато се оглеждаше наоколо опитвайки се да останови къде е, той чу някакви гласове да крещят.
- Вратата ще се отвори след 3 минути. Искам 2 - ри и 3 - ти екип тука...веднага ! - каза Бякуя Кучики с нормалното си спокойствие наподобяващо наподобяващо бавния, приятен залез на слънцето, потъващо зад хоризонта. ( не, аз не съм толкова поетичен....за това - благодарете на Драутран )
- Да капитане, разбира се капитане.
В този момент спомените проникнаха в главата на туко що събудилия се и той веднага се досети за каква врата става дума. Позамисли се и реши да отиде заедно с тях...какъв друг избор имаше ? Проблемът беше как да влезне незабелязано, защото той знаеше какво го очаква ако разберат за него. Докато се мислеше той видя едно младо шинигами, цялото изпотено ( видимо от притеснение ) което се опитваше да си върже колана държейки меча си...Блъд не можеше да изпусне тази възможност...засили се и блъсна младока към едно тъмно кътче. Докато шинигамито се осъзнае то вече лежеше на земята, а блъд го беше хванал за гърлото с едната ръка и беше насочил юмрука на другата към лицето му.
- Съжалявам - И докато нещастникът да успее да издаде какъвто и да е звук юмрукът се заледи и се засили към него. Шинигамито отвори очи очудено че все още е живо и се опита да изкрещи, но осъзна, че цялото лице от очите надолу, та чак до гърдите му....всичко е покрито с лед...но ледът не беше студен, той беше приятно затоплен, което му доставяше приятно усещане. Блъд му свали кимоното за нула време и се извини още един път...тръгна към групата от шинигамита която вече се беше събрала пред Бякуя Кучики. След кратки напутствия от негова страна той и групата шинигамита влезнаха в туко юо отворилата се черна дупка...Блъд влезе с тях.