Само на мене ли ми се пада да прая теми...

- Е, Драутран.. къде са? - попита строго Бякуя Кучики.
- Амм.. предполагам, че са в Indestructible. По това време Крас винаги е там..
- ...
- Това е заведение за изроди като мен - ухили се Драу - онова клубче..
- Тогава тръгваме натам.
Тръгнаха.
- Кучики-сама, ще ми кажете ли защо отново сме тук?
- Казах ти. За да ги заловим.
- Разбирасе, но защо ще ги залавяме?
Той се спря и обърна бавно към Драутран.
- Разбира се, че няма нужда да знам! - веднага каза тя.
Сан се опита да не се разхили.

- Е, явно ги няма тук ^^ - каза Сангуине на излизане от заведението.
Бякуя гледаше заплашително Драутран, но тя бе твърде заета да мисли за новата добавка към външността на заведението.
"Да.. сега определено не стои пусто. Хм.. Череп знае какво да прави, мамка му.."
- Кхм! - Сан си прочисти гърлото нарочно.
Драу се сепна.
- А.. аааа... аха.. амиии.. е, Крас вероятно си е у тях. Чрез него ще разберем къде живее и оняяяя - тя стисна заплашително юмрук - оняя, там.. оня! Никаквеца.. оня.. грррхрххр!!!
Последва пауза, през която Драу трябваше да осъзнае колко глупаво изглежда.
- Уау.. какво виждат очите ми..
Всички се обърнаха. Пред тях стоеше.. ъ.. човек (??) в кимоно и чупена маска на главата. Погледа му беше типично психопатски, дори надминаваше този на Драутран. Тя се оклещи и развика.
- ТИ ПЪК КОЙ СИ?!?!
- Сенбон, млада госпожице - поклони се.
- ТИ ПРИЛИЧАШ НА ДЕМОН! Човеко-демон! ДЕМОНО-ЧОВЕК!
- А ти ми приличаш на доста необразовано шинигами.
Бякуя и Сан гледаха с възможно най-спокойно-каменните си погледи. Само Драу изглеждаше като идиот.
- Какво правиш тук? - попита Сан.
- О.. не съм само аз - ухили се злобно Сенбон. Този отговор накара Бякуя и Сангуине да се намръщят, а Драу да подскача глуповато и да се опитва да разбере нещо от шинигамитата за странника.
- Не се тревожи, шинигами. Скоро ще разбереш защо сме тук.
- Сангуине-сан, знаеш ли къде живее този Крас? - попита Бякуя.
- Да.
- Чудесно.. Драутран?
- Да, Кучики-сама?
- Погрижи се за този да не застава на пътя ни.
- Какво?! - смая се Сан - Драутран няма да успее да се справи с него!
Драу се намръщи:
- Сангуине-сенсей, не ме подценявай.
Кучики се опули:
- Сенсей?! На какво те е научил?!
- Кучики-сама, тя е свикнала да ме нарича така просто заради земното училище! - Сан се опита да намали лицевите опори на Драу.
- Да държа епруветка! 100% ти не знаеш как се държи!
- Добре, убий с епруветка врага си! - ядоса се Кучики.
- Ако ти я вкарам в окото знаеш ли как ще те заболи!
- Не мисля, че е нужно да спорим за ненужни неща.. - обаждаше се Сан, като се опитваше да прекрати безмисления спор.
- Охоо, или пък май някой ревнува - ухили се Драу на Кучики.
- СПРЕТЕ ПО ДЯВОЛИТЕ!! - извика Сенбон. Всички се обърнаха ядосано към него.
- Вие тръгвайте - погледа й се стовари върху Сангуине - аз аз ще се справя с.. ъ.. заядливото нещо..
След като останаха само двамата Драу се усмихна невинно.
- Искаш ли да играем на не се сърди човече?
Той извади меча си.
- Съжалявам, но ми се играе на нещо друго.
Очите му пробляснаха заплашително.
- От играчка става плачка - Драу му отвърна със същата злобна физиономия.
- Тогава си приготви кърпичка..
Той нападна..

* В дома на Крас *
Блъд се събужда оглежда се и забелязва че е в няква убер яка стая с плакати и всякакви тем подобни работи. До него на барчето имаше студена бира. Той самият лежеше в легло и беше превързан. Тогава забеляза рокерът да стои на прозореца гледайки навън...той също държеше бира.
- Кой си ти ?
- Аз съм Кориалстраз...викай ми крас. А ти ?
- Блъд приятно ми е и... мерси.
- Аз бих казъл същото, спаси ми живота.
- Да, но... какво стана с мен...какви бяха онези с кимоната и катаните...каква беше онази шматка която постоянно се хилеше ?!?
- Успокой се...има време.
Той започна да обяснява на дълго и на широко всичко касаещо СС шинигамита тяхните умения и живот...всичко. През цялото време Блъд бе ококорил очи и не можеше да повярва...всеки път когато понечеше да се разсмее Крас го поглеждаше с възможно най - сериозния поглед.
- Значи така стоят нещата... а аз се чудех какви са тези " чудовища " и тези в кимоната. Това не променя нищо...това което притежавам...трябва да го развия и да стана ПО - СИЛЕН !! ( извика се той опитвайки се да се изправи... не можа, защото всичко го болеше). Успокои се и отпи малко бира.
- Разбирам твоето желание за сила...но живота не е само това.
- За мен е. Аз нямам нито семейство, нито приятели...няма за какво да се бия ! Затова ще стана по - силен, за да може когато намеря своята кауза, да я защитя ! Но както и да е...разкажи ми нещо за себе си.
Така започна един дълъг и нормален разговор, на нормални теми. На лицето на Блъд започнаха да се появяват емоции като смях и радост.

Драу се беше озъбила със най-страшната физиономия репетирана дълго пред огледалото и наистина успя да се представи във приличен вид. Вадейки обаче меча си тя замалко да се осакати сама.
На Сенбон това явно му беше достатъчно за да реши, че са изоставили най-слабия за да го забави и смени злобното изражение с това излъчващо досада. Прибра набързо извадения меч и каза.
- не очаквам да имаш Банкай, дори може да нямаш и Шикай, а реяцуто ти макар и силно очевидно е извън твоя контрол... което го прави безполезно, няма смисъл да се занимавам с теб.
Направи едно сонидо и хващайки Деау за врата я заби в клона на едно дърво. После изпрати едно серо по горния клон и без да поглежда какво е постигнал се обърна и се подготви да започне преследване.

"Задника ми.." Драу се изправи. Доста време се чудеше как да запази равновесие.
Погледна напред.. и видя, че и оставаше още няколко метра да се провали.
Постави меча си на въздуха, а той за учудване си стоеше. Тя скочи на него и полетяха напред. Сякаш караше скейт, но във въздуха.
Набързо препречи пътя на Сенбон.
- Накъде си тръгнал така?
- Не ми казвай, че не знаеш..
- Е, сори, няма да можеш.. ей, ау!
Сенбон извадил най-досадното си изражение просто натисна върха на меча с единия си пръст, при което меча се преобърна и Драу заби нос в земята.
- Сенбон-сааааан - зарева тя - това беше много долно.. ъ.. ей, чакай!
"Мамка му, пак ми се изплъзна! Е.. добре.. явно ще трябва да го изпозлвам"
Изправи се.
- Кusari, Mugen! Ichi!
Меча и се разпръсна и се насъбра на двете й ръце като дълги железни гривни. На всяка гривна имаше по 5 дупки. От една дупка от дясната й ръка излезе верига, завъшсваща с един голям остър шип. Преди можеше да контролира и десетте вериги с шипове, но сега едва се справяше с 2. Тя запарти веригата по Сенбон. Уви се около неговата ръка, а той се обърна. Погледна веригата. Погледна Драу. Тръгна пак да бяга.... и завлече Драу след себе си.
- ААаааааа, спри беее! - Викаше тя, докато се сурнеше по земята.
Да, ама той не спря и Драу понеже не можеше да мине през уличната лампа се прасна в нея. Сенбон се обърна - "леле.. това болеше"
Драутран се слвече не земята. Вдигна глава и от едното й око падна сълзичка.
Сенбон дръпна Драутран, като наосчи меча срещу нея. Тя летеше право към острието. Летеше и викаше.
- KISARIIII, MUGEEEEN! NIIIIIIII!
От гривната на другата ръка излезе още едина верига. Тя отлбъсна меча, литна нагоре и се уви около гърлото на Сенбон. Драу приближаваше все повече и повече.. с краката към него. Тя буквално стъпна върху тялото му, прасна го с крак по брадичката и литна нагоре, все още държейки го.
Спря се на една улична лампа.
- Сенбон, ако можех да контролирам поне 5 от веригите ми щях да си те превърна в моя кукла! Ъ.. поне така каза Кучики-сама.
- Малка гад такава.. сега ме ядоса..

(Готово, Коце. Поста не е дълъг!)

Бааа, тва ако не е дълго.

-Ааа ужас.. загубен съм... не трябваше да те подценявам... моля те пощадимееее... уаааааааа... *прас, първата верига падна на земята*.Добре ли го изиграх? Май малко прекалих с хленченето, но не си достатъчно страшна за да ми дойде музата *прас и другата верига пада* междо другото веригите ти са здрави. Ако можеше да контролираш достатъчно добре реяцуто си с което явно ги направляваш и ги беше направила достатъчно стабилни може би щяха да издържат на меча ми. За съжаление за да ги направиш по-здрави от него ще трябва още да потренираш.
-Ъ... мислил ли си да пишеш филосовски трудове? - опита се да си върне самочувствието със заяждане, Драу.
Шегата обаче не се хареса на Сенбон който замахна с меча светкавично и "подстрига" щръкналият кичур коса падащ на носа и.
-Не се ебавай с мен, да не ислиш, че съм дошъл тук да приказвам. Ако беше малко по силна щях да се бия, а не да дрънкам глупости.
-Е аз кво съм виновна, че страдаш от липса на интерес.
-Мамка му, губиш ми времето.
-Е какво, бързаш ли за някъде.
-Да *злобна усмивчица*, искам да си "поприказвам" с приятелите ти... те може да са по-интересни от теб.
Сенбон замахна с меча си и драу едва успя да парира на време. Сенбон настъпваше все повече, но драу усети, че я притиска към стената и използва шунпо за да се отдалечи. Зае удобна позиция на покрива на близката къща и се подготви да използва Кидо.


....

Крас продължаваше да се взира в улицата. В стаята вече цареше тишина, тъй като разговорът им с Блъд беше приключил.

-Не сте много умни... и двамата...
Крас се опули. Веднага се извъртя назад и съзря Сангуине и Бякуя да го гледат тъпо.
-Трябваше да се ометете оттук...
-Хехе, така ли? Крас плесна с ръце. Нищо не се случи.
-Спокойно, погрижихме се за капаните ти.
"По дяволите..." измърмори Крас. Капаните не успяха, а той нямаше сили да се бие много много. Раните го боляха.
"Трябваше да се изнесем навреме, подцених ги твърде много."
-Кучики-сама, да се заема ли с тях първи, като по-нисшестоящ.
-Съжалявам, че ще ти се налага да се унижаваш с тях.... в интерес на истината се изненадах, че са тук...
Сан изпъна напред едната си ръка.
-OO НЕ! Крас извади светкавично боксовете си и се устреми към Сан.
Замахна, но Сан изчезна с шунпо и Крас избуха въздуха. Залитна напред от инерцията си. В това време Бякуя го натисна по гърба с два пръста и Крас се строполи на пода по лице. Не можеше да помръдне.
Лежащия Блъд се опитваше с кански мъки да стане, но без успех.
-BAKUDOU 1: SAI! Сан насочи ръка към Блъд. Ръцете му се изпънаха нагоре и се затегнаха здраво зад гърба му. Блъд извика от болка. Сан насочи ръката си към падналия Крас
-Ха! Същата процедура се изпълни повторно.
Сан разпери пръсти и двамата се подвигнаха във въздуха.
-Ще ги заведа в СС.
-Хехе, бързаш да започнеш ли, Сангуине, толкова си нетърпелив, че даже и бившата си ученичка би оставил така лесно. Нали видя срещу кого се изправя. Не се ли тревожиш?
-Истината е , че СЕ тревожа. Но предположих, че след като сега тя е под ваше командване, обучение и надзор, ще искате ВИЕ да го сторите. Не отказвам и размяна в ситуацията.
-Не, заминавай... и започвай по-бързо, че и аз съм любопитен.
-КАКВО ЩЕ НИ ПРАВИТЕ?! Развика се Крас, който все пак можеше да си мърда лицето.
Сан го погледна ледено. Крас беше с главата насочена към пода и не можеше да се обърне и да види изражението на Сан, който не си даде труда да му отговаря. Блъд мълчеше. знаеки, че засега нямаше какво да стори. Но слушаше вномателно, следеше враговете си и ги преценяваше доколкото може.
Сан и Бякуя излязоха на стълбите.
-Kuchiyose! изрече Сан и пред него се пръкна красива черна пеперуда - адския молец.
-СЕЙРЕЙТЕЙ! Извика Сан. Пеперудата се завъртя във въздуха и отвори портал. Сан прекрачи през него, а пленниците го последваха, носейки се по въздуха като влюбен лисугер.
Порталът се затвори и Бякуя остана сам.
Битката на Драу и Тревичко беше на едно шунпо разстояние... буквално... Бякуя изчезна и за миг се пренесе при тях.

"Какво.. по дяволите"
Кучики забърза крачката си към червеното петно, в което Драу лежеше. До нея беше някакво странно.. същество. Имаше качулка на главата, в която беше непрогледен мрак и от която светеха заплашително очите му. Имаше бая масивно тяло и оръфани дънки, както и вериги по ръцете.
Погледите им се срещнаха и съществото изчезна. Появи се меча на Драу, където му е мястото.
Кучики се спря до Драу и клекна. Тя все още бе в съзнание, но скоро нямаше да е. Погледна го.
- Тоя.. ш-шибаняк.. - от устата й потече кръв и тя се закашля - за малко да ми с-свети м-маслото, д-деба копелето..
Той продължаваше да я гледа.
"Ама и ти си един задръстеняк.." мислеше си Драу.
- Е.. провалих се.. не успях да го убия..
- Не..
- ..?
- Задачата ти не беше да го убиеш, а да го задържиш. Ние успяхме да вземем човеците, а ти успя да го задържиш.
- Хааа-хааа - отново се закашля - аз съм баси добрата..
- Да вървим.
- Я чакай.. Сангуине-сенсей липсва. Къде е?
- Добре е, не се тревожи за него. Той ще ни чака в СС.
Кучики се опита дай помогне да се изправи, но тя не спираше да офка, псува, стене и плюе кръв. Всичко я болеше, но май повече я мързеше. Той видя, че така няма да стане... и я взе на ръце. Бялото му елече се изцапа с кръвта й, но това не му направи огромно впечатление. Драу се учуди.. тя си мислеше, че ще я хване за ръцете и ще я сурне до СС.
- Кучики-сама, какво беше това? Човеко-демон..?
- Ще разбереш след като се върнем в СС и след като се възстановиш.