На пътя, извън пътя.. там някъде. Където и да е.

Беше по-спокойно.
Сан пътуваше напред с мотора. Драутран беше по-назад. Обърна се, но не видя никакви грозотии, нито пък чувстваше нещо обезпокоително. Дали защото бяха далеч. Погледна пак Сангуине. Защо пък точно той се притече да й спасява задника. Той продължаваше да си пътува напред, но Драу нямаше това намерение. Дори не знаеше къде отиват! А най-мразеше да не е oсведомена за нещо. Реши да вземе нещата в свои ръце, а това винаги нямаше хубав край! Избърза напреди и мина пред Сангуине. Погледна го и с ръка му посочи да я пследва. По физиономията му личеше, че ще протестира, но Драу зави. Сан я последва. След като попътуваха малко той се сети накъде го води.
Пристигнаха близо до океана. Драутран се накани да слиза от мотора си. Залюля се, понеже не успя да издържи тежеста на мотора и се стовари на земята.
- Пууу @#$%^ и мотор с мотора ти!!!
Сангуине не си направи труда да слезе. Той започна направо от мотора.
- Какво правиш? Защо спираме?! Те са попетите ни!
- Ахааа! Аз май - Драу вдигна мотора и остави меча на него - трябва да те питам какво правим. И защо си облечен толкова смешно? Какво става?!?!?! За тебе това, което се случва може да е най-нормалното нещо на земята, ама за мене не е, даскале! Изведнъж от нищото се появяваш в къщата ми и.. абе ти слушаш ли ме?!
Нямаше отговор. Сангуине се бе заблял в океана. Красота - не може да се отрече. Особено както лунате бе оставила копринено бяла пътека по водите, а и звукът от разбиването на вълните би трябвало да действа успокоително. Градските светлини в момента биха били най-малкото нещо, което някой би искал при тая омагьосваща гледка. Единственото нещо, което не пасваше в картинката бе Драутран с непрестанното си мърморене и ругаене.
- А, каза ли нещо? - попита Сан, възръзвнал спокойствието в гласа си.
- ДА!! И искам нещо... искам.. искам да отида в това Соул Съсаяти и да говоря с оня олигофрен лейтенат Чичикака, дето е поръчал убийството ми. Мразя го! М.. после ще намеря брат си..
- Капитан Бякуя Кучики. Би било голяма грешка да отидеш там, а и той ще те очисти преди да си си отворила устата да кажеш каквото и да е.
- Пхахааа. Мераци! И защо ще ме очисти? Зак'во толкова ме мрази? И защо тогава ти не искаш да ме очистиш, като и двамата сте капитани на нещо си? И изобщо.. защо и аз не съм там с вас, ами съм тука на земята. А, да... и нямам спомени. Ъъъъъ.. да не би да съм убила някой?!
- Ъ.. я се успокой. Тук си на земята, защото си извършила нещо.
- Какво?
- .. откъде да знам!
- Ето, виждаш ли! Само там мога да разбера. Хайде, заведи ме!
- Виж, ще правиш каквото ти кажа, защото аз знам най-добре.
- Ааа, да, да. Не!
- Как така? Ако не бях аз сега да си мъртва! В противен случай никой нямаше да ти каже за това и така наречения ти брат щеше да продължи да притъпява способностите ти.
- Да бе да.
- На всичкото отгоре си рискувам работата и живота за да спася неблагодарния ти задник...
- Не съм те молила.
Настана тишина.
- Мхмм... тъй ли.. не си ме молила. Е, добре. Защо не каза така още в началото, че нямаш нужда от помощ?
- Ъ..
Сан запали мотора си.
- Мдааа. Сега ще отида, ше се отпусна на дивана, ще си пусна телевизора и така ще пракарам нощта, защото определено това можех да правя сега.
Сан придвижи мотора си назад, обърна.. Драутран наистина си помисли, че ще си тръгне и й стана малко кофти, но нямаше време да мисли.
Обърна се и видя как част от морето се надига. Грозник с маска се изправи, а от него закапаха капки вода. Той беше много по-висок и едър от останалите. Сан също се спря, въпреки, че той нямаше намерение наистина да си тръгва. И без това се беше набутал достатъчно в калта. Защо да не се поизцапа още?..
Драу посегна към меча си, но холоу изстреля нещо от устата си. Нещо лепкаво, слузесто.. блях.. абе гадно! Една струя към Драутран, друга към Сангуине. Той обаче я разсече с меча си, докато лепкавото нещо обви в пашкул Драу, като остави само главата й неомацана.
- Бляяя! Отврат! Ти, скапано..
Тъкмо бе подготвила цветущи ругатни, които за съжаление не успя да изговори. Сангуине бягаше с всички сили към нея.
- ЗАД ВАС!!! - извика Драу колкото можеше. Иначе би можела повече, но самото гадно слузесто нещо сякаш източваше силите й.
Сан без да се обърне грабна меча й от мотора и го метна, след което се обърна. Един крилат грозник го хвана неподготвен и му изшути един здрав по главата. Сангуине хвъркна и се прасна в земята. Погледа му се замаи, но след малко се оправи. От главата му потече кръв. Мечът се заби в земята до краката на Драутран с острото към нея.
Първоначално Драу не запали за какво го направи това... но след като холоу я задърпа към себе си пашкула бе разрязан от меча и Драу успя да извади едната си ръка. Взе меча, след което започна подводно пътешествие до оная грозотия.
Докато се пътуваше Сангуине вече се биеше с 2 от онея същества. Очакваше се да дойдат и още.
Драу най-накрая излезе на повърхността.. само за да се срещне с холоу. Тя показа меча си.
- Аха! Страхувай се, грозен!
- Не ме плаши с тая клечка за зъби.. - отговори то - хайде, пожелай ми приятна вечеря..
- Да се задавиш с мен дано, тъпо грозно нещо!!
Холоу я стисна много силно в ръката си. Драутран си помисли, че ако чудовището продължава в същия дух след малко ще трябва да й търси частите във водата, за да я изяде..
- Пусни ме! Пусни ме, или.. или.. тая маска ще ти я закача за задника!!! - Драу размаха повече смешно, отколкото заплашително меча си.
- О.. добре.. пускам те.
Холоу разтвори ръката си и за учудване на Драу наистина я пусна. Чак сега обаче тя се сети, че с гмуркането е на "Вие там на другата планета, как е времето?"
*ПЛЯС*
Жива е тя, жива е..
Поседя малко във водата, когато почувства, че излита нагоре. Излезе на повърхността и се върна пак на миналото си място, седейки с главата надолу. Зазяпа тъпо холоуто. Все още краката й бяха оплетени в онова гнусно нещо. Реши да го скъска, но тъпото беше, че летеше към устата на грозника.
Спря се на зъбите му.
Сан се обърна, само за да види, че Драутран се е осрала яко..
За голямо съжаление не успя да се задържи и падна в устата му, която се затвори и изви в доволна усмивка.
Докато се биеше с другите холоу поглеждаше от време на време, но от Драу нямаше и следва. Холоу започна да се потапя. Сангуине се ядоса и така здраво парира удара на едно от чудовищата, с които се бореше, че крайника му изхвърча. Сан скочи и заби меча си в маската му. После втори път. Скочи назад и опърли другия грозник със светлинен лъч.
Обърна се към чудовището в океана.
"Драутран... е, надявам се си щастлив, че успя Бякуя Кучики.." мислеше си Сан, докато гледаше потапящото холоу. Погледите им се срещнаха.
Това беше. Свърши се..
Сангуине реши да се маха, докато не са дошли още. Тъкмо да се обърне, когато забеляза погледа на чудовището. Присви очи.
- Какво по дяволите му става..
По едно време зъбът му падна. Оттам се показа Драутран.
- Ти.. грозен.. маскиран..ъ.. идиот. Клечките за зъби могат да са опасни.
Драутран скочи нагоре и после се засили към маската на холоу. Заби меча колкото се може по-навътре. Натисна още повече. Чудовището започна да вика на..ъ.. чудовищенски.. ( )
Драу се прасна във водата както преди малко. Тръгна да плува..бавно, едва едва. Беше изтощена. болеше я тялото при сблъсъка с водата, но едно нещо я накара да й светнат очите.
Сангуине остави чехлите си и съблече ризата!!! Метна се в океана. Стигна до нея и й помогна да се добере до сушата.
- Това беше добро. Поздравления.
Драу седна и се опита да си поеме дъх. Ухили се идиостки.
- Дааа.. определено беше мнооого хубаво... хехе.
Сангуине повдгина въпросително едната си вежда и отиде до Драу, като държеше ризата си в ръце. Обърса с ръката си кръвта, която течеше от главата му.
- За какво говориш?
- Е.. за туй де, хаха. Както и да е. Да си призная, честно.. вие сте най-симпатичния учител от всички олигофрени.
Сан се опули.
- Мислех, че ти си нямаш фаворит сред учителите!
- Е.. нали някой трябва повече ме кефи!
- Да, но теб никой не те кефи.
- Добре де.. имам в предвид вие изпъквате сред другите дъртофелници!
- Казваш, че съм дърт?!
- НЕЕЕЕЕ!! Искам да кажа, че изпъквате като даскал!
- Защо?
- Еми.. най-млад сте, а и.. хе-хе..
Сан гледаше недоумяващо.
- А и?
- И имате дълга коса!
Сангуине я зяпна. Той тъкмо бе пуснал косата си, за да изсъхне колкото може. Изправи се, а косата му падна свободно. Драу се ухили още повече.
- Това ли е? Ахахахаха! Ето защо не може да си учиш уроците! От заглеждане по мен! - Сан се хилеше.
- Аааааа!! Не се шегувайте! Това, че според мен сте най-готин сред учителите, не означава, че непременно ви харесвам!
Драу се изчерви. Тя казваше вярно, но той се майтапеше.
- Ааайде бе. Ако си видиш лицето! От бледо стана червено. Приличаш на метълски домат.
Драу се намуси, а на Сан му стана още по-смешно, но усмивките им изстинаха набързо и Драу пребледня. Обърнаха се разтревожени, при ревът на холоу.
- Още не са тук, но ни търсят. Ставай, изчезваме. Не е хубаво да се задържаме на едно място. - каза Сан.
Облече се и хвана косата си.
Драу стана и се метна на мотора си. Преди да запалят Драу се обърна към Сангуине.
- Не можем вечно да бягаме..
- .. Знам.
- Ъм.. също така все някога ще трябва да отида в това Соул Съсаяти.
- Мммда.. известно ми е.
- Не е задължително да идвате с мен. Вероятно няма да има добри последици за вас, след като ми помогнахте, за което.. - не знайно защо не бе в кръвта на Драу да се извинява. Един път се беше извинявала и то на Лави-сан. Чувстваше се като олигофрен.. - за което.. ъ.. съм виновна аз. Иии.. съжалявам..да.. съжалявам..
- Станалото станало! А и не си виновна ти. Аз можех да не се претека на помощ, въпреки, че знаех. Но и в двата случая съм виновен аз. Обаче вината е различна.. да оставя някой да умре, въпреки, че съм знаем и можел да му помогна е.. непростимо.
- Да, но и вдвата случая сте прецакан. Когато оставите човека да умре ще се чувствате виновен, но пък ако му помогнете рискувате както сам казахте работата си и собствения си живот.
- Зависи от коя гледна точка го гледаш. За да бъдеш някой трябва да гледаш не само от твоята гледна точка. Тези, които правят това са егоисти. Ограничени тъпаци.. и искаш ли да ти кажа нещо, което няма да ти хареса?
- Не...
- Ти си точно от тези хора. Не казвам, че не може да гледаш от гледната точка на другиго, но просто не го правиш. Не знам защо, но и не е моя работа. А сега да тръгваме, защото наближават!
Ревът на мотори огласи улицата..

Токио беше огромен град. В него имаше предостатъчно място за който и да е да се скрие. Не и в случая на Сан и Драу обаче. Техните врагове не бяха хора, на които би им отнело цяла вечност да претърсят целия град, а същества от друг свят, който можеха за секунди да се доберат до тях, ако останеха на едно място.
Другите пък, които вече бяха в света на хората също можеха да ги усетят и да се доберат до тях сравнително бързо. Затова най-логичното решение за двамата бегълци бе да си мърдат задниците 24/7. Сан не искаше да въвлича и невинни, нищо не подозиращи овчици затова беше решено да се изметат от Токио.
По изгрев слънце (да, необходими са няколко часа да пресечеш целия Токио, а ние отиваме чак до другия край, за да сме по-далеч от кочината с холоу в Каракура Таун) Драу и Сан вече бяха зад табелата "City of Tokyo" и търчаха по магистралата.
На първата бензиностанция двамата спряха. Добре, че Сан бе взел повечко Йени. Купиха си каски и ръкавици и по едно кожено яке. В интерес на истината Сан бе взел адски много йени...
Заредиха и с бензин и малко преди тръгване Сан си извади ГСМ-то.
-Извини ме за момент, Драу...
"позвъняване на някакъв тайнствен номер"
-Магазинът на Урахара, как можем да ви помогнем? - проехтя тънкото гласче на някакво момиченце
-Уруру, там ли е Кисуке-сан?
-Момент....

-Ябаааа, Сангуине-саааааан, отдавна не сме се чували!
-Здравей, Кисуке-сан... ъъ виж затънал съм до уши и имам нужда от помощта ти.
-Хехе, ясно ми е всичко, вчера става голямо меле тук, толкова много Холоу на едно място, имаше и доста шинигами, ама не достатъчно! Чак мене извикаха да помагам... междувременно после ме питаха и за теб, казах им че не знам къде си, което си е истина. Мислих, мислих, но не можах да измисля друга причина някой да те гони, освен ако не си спасявал нечий задник в противоречние с заповеди. Да не би да е Драутран-сан този някой...
-Правилно си познал, Кучики е пуснал тези холоу да я очистят, а после шинигамитата е трябвало да очистят холоу... адски глупав ход, можеха да пострадат невинни... както и да е, сега ни гонят от две страни и ми тряб...
-Няяяяяяма нужда да ми казваш, вече съм изпратил два чифта в Кйото, ето ти адреса [insert address here]
-Супер, благодаря много, Кисуке-сан, някой ден ще се видим за по бира... сега изчезвам

Сан затвори кутията с бутони.
-С кого говори 100 часа? попита с досада на метълската мутра Драутран
-Урахара Кисуке, мой стар познайник, беше ключова фигура в Соул Съсаяти навремето... както и да е, предвидил е хода ни и ни е пратил ръкавици за подтискане на реятсу в Кйото. Остава само да идем да си ги вземем.
-Какви ръкавици?
-С тях намаляш реятсуто си до колкото си искаш. Ако ги сложим ставаме все едно нормални хора и холоу и шинигами няма да могат да ни усещат повече, ще сме в безопастност.
-Супер, да потегляме тогава!
Драу и Сан запалиха моторите и се устремиха напред. Пътуваха на югоизток към старата столица на Япония и определено ги очакваше дълъг преход...

Старата столица на Япония...
В главата на Драутран изникваха спомени. Не много отдавна, но достатъчно отдавна, за да може спомените да бъдат нереални тя бе идвала в Киото със семейството си, което включва и брат и! Навръщане се бе случила ужасната катастрофа, при която загиват родителите им. Според Драу тея от Соул Съсаяти са добри сценаристи, а Лави - добър актьор. Погледна отново Сан. За какво ли си мислеше..

"Изключих ли печката.. май да, или пък не съм.."

По пътя Драу забеляза идващите чопъри, наредени в редица по един. Величествена гледка. Най-отпредбеше Череп. Не че му виждаше физиономията, но се забелязваше заради уникалния мотор - отпред имаше череп, който ако имаше глас щеше да завика, а в самата му уста бе фара.
Когато се приближи още повече Драу забеляза и моторната му екипировка - сива каска (такава не цяла, както са пистаци, ами.. сещате се, като тенджера за варене на фасул ) и очила. Носеше типично рокерския си черен, кожен елек с бял череп. Той също забеляза мотора, който сега бе на Драу. Премигна 2 пъти с фара и зави, като едва не го отнесоха няколко коли.
"Какво ли пък иска.." помисли си Драутран. Продължиха малко по-нагоре и отбиха. Драу свали каската си. Череп зяпна.
- Драутран!??!!!? Какво правиш на мотора на Хашимото?!
- Хехе.. има доста за обяснение..
- Определено! Аз си знаех, че Хашимото не може да е отслабнал до толкова... и да се е скъсил. Ама да ти кажа честно отива ти кожено яке.
- Ъхъ...
Сан свали маската си.
- Яяя, Сангуине! - Възкликна Череп - отдавна не си се мяркал!
- Какво?! Вие се познавате?! - попита Драу.
- Че много ясно. Всички жици се познаваме в града.
- Как така? И той ли?!
- Много ясно, че и той.
Сан и Череп се здрависаха.
- Вярно е, че не съм се мяркал, но бях затрупан от работа. А сега, Череп, наистина много бързаме! - отовори му Сангуине.
- Хм.. а какво правите с моторите не Хашимото и Ишимару?
- Хммм.. бягаме.
- От кой бягате?! Дай да му видим сметката. Виж колко много сме се събрали.
- Не, не..
- Ее. Знаеш, че мога и да убия!
- Знам, но не и.. това нещо.
- Да не става дума за.. онея същества, дето ми ги говореше след случката с летящите коли?
- Същите.
- Мамка му.. жалко, че не мога да ги виждам. Както и да е. Тръгвайте и се погрижете да върнете моторите здрави, че онея не знам какво ще направят.
- Дадено. - Сан сложи каската си.
- Успех и винаги може да ме потърсите! Също така да върнете и себе си здрави..
Драу се усмихна. Тя също сложи каската си и потеглиха.
Отново един дъъълъг път..

- Тук трябва да е - обади се Сан от мотора.
- Ъхъ.. да..
- Това между другото е Шоринин.
- Ахаа.. няк'ва къща.
- Мне. Будистки храм.
- Тука не бяха ли два?
- Да. Другия е Сенюджи.
- Мм.. няма хора. Спокойно е..
- Да. Иди да провериш дали са там.
Драу слезе от мотора и остави каската на него. Този път не падна. Тук беше красиво. Имаше един дълъг път с оградка, водещ до голяма дървена постройка с изкривен покрив. Навсякъде беше зеленина, имаше и ниски дръвчета, някакви статуи.
Точно това и трябваше - да се поразтъпче, че се схвана на тоя мотор.
Докато вървеше по каменния път тревогите й сякаш изчезнаха. Това беше едно от най-спокойните места на които е ходила! Докато вървеше към храма се прозя няколко пъти.
Изкачи широкото стълбище и фокусира някаква кутия най-горе чак до дървените врати. Изкачи още едни стълби и се добра до кутията.
Позяпа я, след което я отвори.
- ЯЯЯБББААА!!!
Птиците изхвърчаха.
Драу огледа двата чифта ръкавици, които бяха без пръсти. Избра си черните, кожените, които бяха на капси. Веднага свали нейните и ги метна в кутията при другите. Сложи си готините.
"Уау колко добре ми стоят" мислеше си.
- ЕЕЕЕЕЙ, САНГУИНЕ-СЕНСЕЙ! - викна Драу. Той се подпираше на мотора и гледаше полузаспало. - ТОЯ ОПРЕДЕЛЕНО ИМА ВКУС!!
Повдигна ръце, но от него нямаше никаква реакция.
Обърна се и тръгна да върви по терасата. Зави и пред нея се разкри великолепна гледка - много, този път високи дървета, зеленина и пътечки. Искаше и се да живее тук.
Сан видя, че ако сам не вземе ръкавиците си Драу изобщо не би се сетила..
Добра се до тях. Зачуди се.. кои са на Драу и кои са тези, които намаляват реятсуто. Разбира се, че по-големите.. сложи ги и потърси Драутран.
Намери я опитвайки се да прескочи оградата.
- Ееей, остави оградата намира. Хайде да тръгваме.
- Ааа.. аз съм скапана. Спи ми се, гладна съм, ходи ми се до кенефа и също така се нужадя от един душ.. - отговори Драу, като най-накрая се изтърси от другия край.
- Голямо мрънкало си..
- Човещинка.
- Тук ли смяташ да почиваш?
- Ъ.. не.
- Тогава скачай на мотора и след мен..

Сан и Драу се придвижиха от красивите и запазени ботанически градини, бивши дворци и настоящи храмове датиращи от Едо периода към вътрешността на града. Минаха покрай някои от големите производители на компютърни и конзолни игри...
По едно време Сан рязко спря мотора си
-Виж, Драу, на онази масичка на онова кафене си пие чая Кубо Тите - авторът на Блийч!
-Супер, може да го навестим някой път, както и Масаши Кишимото, особено сега като вече не сме в света на Наруто, все пак трябва да поздравя създателя на Орочимару-сенсей! Макар че още си седи в онзи медальон, той винаги ще живее в белия ми дроб...

Сан и Драу продължиха пътя си и скоро стигнаха до някакъв долнопробен хотел.
-Сори, Драу, тук ще е, трябва да пестим йени за бензин...
-Споко, сенсей, тук знам един два рокер пъба, може да си чопнем други мотори....
-Мнее, нали първо трябва да върнем тея.
-А даа, е май ще трябва да се примия и ще стоим в тази дупка.

Сан и Драу си наеха стая. Трябваха им пари зтова взеха единична стая. Драу щеше да спи на леглото, а Сан на пода или на тавана, ползвайки реятсу (колкото и да ми прецаква ръкавелата реятсуто, все ще ми остане малко за да се задържа на тавана респ. стената )
Качиха се горе и влязоха. Хотелът беше прецакан, но поне имаше климатик (все пак сме в Япония) и беше прохладно. Драу се просна на леглото и задиша тежко, а Сан заопитва да отлепи чехлите от краката си...
Скоро се свечери. Драу предложи да излязат за по рамен в близкия бар. Сан естествено се нави и двамата слязоха до рамен бара.

-Готино местенце- подхвърли Драу на бармана и му намигна - и рамена Ви е ефтин мисля...
-Аааааа дааа, за Вас с отстъпка...
-Естествено, иначе щях да ти прекърша гръкляна...
-ААААА?
-Нищо, нищо... Драу реши да не плаши повече горкия барман. Засърбаха със Сан рамена си.
По едно време до тях се пръкна висок и слаб червенокос и със странни татуировки на главата си мъж...
-Осу, Сангуине-кун! ^^
Сан почти не изплю рамена си...
-Абарай-кун!!
-Аха, вкусен ли е рамена.
Сан се изправи и хвана Драу за яката като я повлече извън бара.
-Пккваоо пхкоо дхявполите Вхи стхава?! Драу още бе с пълна уста. Преглътна пеликански и Сан я пусна.
-Какво става?! Защо беше това?!
-Меча ти нали е в теб.
-Да, но...
-Сангуине-кун, Драутран-сан, нека не се стига дотам... просто елате с мен и така ще уредим нещата по-лесно... нека не става по-сложно отколкото е сега, и без това и двамата сте в голяма, ама голяма каша...
-КАКВООО?! АЗ ЛИ СЪМ В КАША? КАКВО СЪМ ВИНОВНА, ЧЕ ПРОКЛЕТИЯ МИ БРАТ СПРЯЛ ТАМ ДА МИ ПРИТЪПЯВА СИЛИТЕ ИЛИ КВОТО ЩЕ ДА Е И СЯ ИМАМ СИЛИ И ТРЯБВА ДА МЕ ИЗКЪРТИТЕ! НЕ ЗАСЛУЖАВАМ ТАКОВА НЕЩО ПОНЕЖЕ НЕ Е ПО МОЯ ВИНА, И ДА СЪМ СТОРИЛА НЕЩО НЕРЕДНО ПРЕ Т'ВА СЕГА НЕ СЪМ ВИНОВНА, ЧЕ НАКАЗАНИЕТО МИ Е ПРЕЦАКАНО И НЕ ЗАСЛУЖАВАМ ДА УМРА!

-Спокойно, спокойно Драутран-сан, докато се стигне до умирането има време... първо има процес, после сигурно затвор поне 20 години и чак тогава може и да умреш...
-СУПЕР! Драу извади меча си, да те видим, боклук такъв! Това, че мязаш на пич (гледа ренджи изтупан в хубава риза и с изтъркани дънки) не значи нищо! Драу аха-аха да се засили, но Сан я хвана пак за яката и тя смешно зарита във въздуха...
-НЕ тук! Абарай, знаеш, че ако трябва ще срина цялата Соул Съсаяти, но няма да се откажа, познавап ми характера...
-Мхм, виж Сан, ти си Президентът на научния институт и честно да ти кажа, едва ли ще те накажат твърде сурово, защото ти си ни нужен, така че, в името на Хел Мот СПАСИ СИ ШИНАБИЯ ЗАДНИК поне веднъж..
-Говорейки за Института... имам толкова започнати научни работи, рискувам всичко да изгубя, би трябвало веднага да се откажа...
-Именно.
-КАКВО?!
-Но няма да стане, да идем в двора да се разберем както му е реда.
-Пак ти казвам...
-ШУБЕ ЛИ ТЕ Е АБАРАЙ РЕНДЖИ?!
Абарай от всичко най-мразеше да го наричат страхлив.
-Сам си го избра, Сангуине-кун, така да бъде, ще бъдеш арестуван със сила!

Тримата бързо се придвижиха към безлюдния заден двор...
-Драу, махни ги!
Сан и Драу си махнаха ръкавиците и ги прибраха в джоба си. После Сан извади от другия си джоб малко хапче и го изпи. Веднага след това от тялото му излезе втори Сан, облечен с шинигами роба... Сан бръкна в джоба на робата си и изкара красив черен пръстен с нещо като череп отгоре, сложи си го и цапна леко Драу с външното на ръката си. Драу излетя от тялото си и също беше в шинигами роба...
Внезапно тачито й (къс меч) се удължи и придоби по-различна форма, не беше така извито, превърна се в прекрасна катана с красива черна дръжка.
-Най-сетне си в пълна шинигами форма и имап СОБСТВЕН МЕЧ! А сега се отдръпни...
-Но..
-Ако имам нужда от помощ ще те извикам..
Намръщена Драу отстъпи леко настрана, но бе в готовност да скочи веднага.
Сан извади меча си бавно и величествено (йеа йеа, МУХАХАХАХА) и го насочи към Абарай
Напоследък бе по-изнервен отколкото личността му предполагаше, но дойде ли битката стана каменен както обикновено.
-Spill, Isadatumaru... около меча на Сан закапаха лилаво-черми тежки капки от някакво вещество.
Сан насочи меча си към Реннджи. Около върха се образува окръжност от течността, която се изстъни и уплътни, след което ядрото се изстреля, а периферията изчезна. Абарай отскочи и малкото течно кълбо пръсна някакъв контейнер с боклук зад него.
-Howl, Zabimaru! Странната катана на Ренджи се издължи, изви и изстреля напред. Отделните сегмени бяха съединени с плътни метални нишки. Сан парира удара с меча си и изстреля вълна от енергия към Абарай, който замахна със Забимару. Меча се разтегна и покри атаката на Сан. Следващата атака на Абарай бепе да замахне напред. Забимару се издължи доста и смаза огромно киличество земя, включително и половината от някакъв стар склад отпред. Сан обаче не бе наранен. Той изведнъж се появи зад Абарай.
-Шунпо?! извика Ренджи, но вече бе късно. Шунпото на Сан бе прецизно преценено и Ренджи беше наръган с Исадатумару в областта на стомаха. Богато кръвоснабдената част от тялото закърва, а Сан изтегли меча си.Той изпъна напред ръка и посочи с два пръста противника си.
-Hadou 1: Sai!
Ръцете на Абарай от само себе си се извъртяха назад и заключиха в яката енергийна хватка от кидоуто на Сангуине.
-До после, Абарай-кун.. Сан се ухили и обратно се върна в гигая си. Драу повтори неговото действие и се върна в тялото си. Двамата със Сангуине се изнесоха бързо от мястото на боя и бързо се устремиха към моторите си. Сложиха ръкавиците за задържане на реясту и каските и отпрашиха. Жалко само, че похабиха йени за стаята...

Току що Драутран загря, че когато Холоу се появи в даскалото й Сайфъс бе облечен в такава роба. Сега като в главата й изплува Сайфъс той би трябвало да е забелязал, че Драу липсваше в даскало, което си бе напълно нормално, но липсваше и Сангуине. В предвид обстоятелствата, щом и двамата липсваха той трябва вече да се е досетил, че са някъде там си и се опитваха да се спасят. Помощ винаги би била полезна и единствения човек.. така де.. и единствения, от който биха я получили бе Сайфъс, затова се надяваше да не се окаже и той някакъв, който е срещу тях.
Драутран засили мотора и изравни със Сангуине. Повдигна стъклото на каската си.
- Сенсееееей!! - провикна се и се ухили - направо го разби, ама ако може..
На него му стана ясно, че Драутран искаше обяснение. Това беше добре, че се интересува, но би му било много по-леко да не е натоварен с бремето ТОЙ да й обяснява. Изведнъж се опули. Драу караше в насрещното платно и изобщо не виждаше колата, която май нямаше намерение да спира.. какво толкова - един моторист по-малко! Той също повдигна стъклото на каската си.
- Драутран, гледай си пътя!!
- К'во викаш?
- ПЪТЯ!!
Драу се обръна.
- Мамк...
След много малко Драутран изчезна от погледа на Сан. Не се чу никакъв звук от удар. Сангуине се обърна назаде и забеляза как мотора се плъзгаше напред, а Драу някъде останала отзад. Спря мотора си насред пътя и слезе от него. Запъти се към Драутран, но срещу него на земята с пълна сила се пързаляше, че чак и искри хвърчаха мотора на Драутран и без проблем можеше да му счупи краката, като мине през Сан. Той застана на едно място. Повдигна крака си и мотора се удари в него. Това го накара да спре. Сан прескочи мотора и тръгна с каменната си физиономия към падналата на задника си Драу, която свали каската си и провери дали главата й е на мястото си. След малко се усети и погледна нагоре..
Видя високата фигура на Сан, зад която блестеше една улична лампа. Изглеждаше някак.. страховито..
Преглътна звучно.
- Добре ли си? - отекна страховито гласа на Сан.
Драу се почуди какво да отговори. Ако кажеше, че е добре можеше да понесе нещо неочаквано от Сангуине. Стигаше и само да гледа как се преобразува в Страховит Сангуине.
- Ъъъъ... зависи..
Той се наклони и приближи лицето си към Драу.
- От какво?
- Ъъ... а.. иаи.. йъъ...
Тя изгуби граматиката си.
Колата, която за малко да смаже Драутран бе спряла по-надолу. Човека излезе разтревожен и притича до "пострадалия".
- Наред ли е всичко?! - попита с треперещ глас той.
Драутран се изправи.
- Даа, да.. само дето си натъртих ужасно задника, но тези дни ми върви на пребивания..
- Наистина ли? Имате ли нужда от помощ?
- Не, благодаря. Важното е, че главата и е на раменете, въпреки, че не я изпозлва - обади се Сан - Не се безпокойте, може да продължите накъдето сте тръгнали.
Шофоьорът кимна и каза на Драу да внимава следващия път, след което изтича до колата си и тръгна.
- Да вървим и ние - каза Сан и тръгна към мотора си.
- Чаааакайте малко!
- Не тук..
- Аха-аха! Точно тук ще се разправяме!
Колите засвириха изнервено зад Драутран. Тя направи тъпа физиономия.
- Добре де.. не тук..

- Е! Супер! А сега какво по дяволите ще правим?! - попита Драу, стоейки до мотора си, под навеса, над който табелта "Бързи закуски" стоеше. До Драу се намираше и Сангуине, а вън праскаше як дъжд. Беше късно вечерта и всичко бе затворило..
- Хм.. какво ли може да правим. Преседват ни холоу, преследват ни шинигамита..
- Определено трябва да отидем в нещото, откъдето идвате всички.
- Освен това едва ли тук е само Абарай Ренджи.. - продължаваше да си наваля Сан - мога да се обзаложа, че и Бякуя Кучики не е искал да изпусне шоуто. Вероятно е тук за да се разправи с Драутран.
- Ахаааа! Само да ми дойде!
- Не, изключено да се справиш с него. Поне в това ти състояние..
- Аааа, какво чух? В това ми състояние! Значи си знаел за мен, нали? Само се правиш, че не знаеш! Разбира се.. всички знаят името ми и съответно коя съм била само ти ли няма да знаеш! Да, да..
- Уау, колко време ти трябваше да се сетиш..
- Пф.. е, каква съм била!?
- Хм.. много по-различна от сега! Тогава се държеше по съвсем различен начин, заради едно нещо..
- Ъ? Какво?
- Нарича се репутация.
- Репутация... а защо по дяволите съм тук!? Какво съм направила?
Сан присви враждебно очи.
Всичко стана толкова бързо, че Драу не усети как някаква силна ръка обгърна шията й и я допря до себе си. Дори не успя да изстене, заради хватката. Отвори бавно едното си око, но не можеше да види човека, който я постави в тоя положение. Той мълчеше.
- Пусни я, Бякуя Кучики! - каза Сангуине.
- Саан, Сан.. - обади се Ренджи, който бе свел глава и беше облечен с шинигами робата си - не си в състояния да даваш заповеди..
Погледна го и студените им погледи се срещнаха.
Дъждът все така продължаваше да се удря в земята..
- Кх.. значи - опитваше се да говори Драу - тоя ме държи. Супер.. сега.. ще му покажа.. аз..
Тя посегна към меча си, но Бякуя Кучики хвана ръката й, и я извди зад гърба й. Драутран изстена и реши да не мърда.
Ренджи се наведе към нея.
- Драутран-сан, ако беше преди щях да приема за възможно да оцелееш след битка с него, та дори и със Сангуине-сан.
Капитана на 6-ти отряд стовари безжизнения си поглед към Ренджи, който сега се усети, че изръси това пред неподходящия човек. Преглътна, след което се изправи.
- Както и да е! Нека се отправяме към Соул Съсаяти. Сангуине.. бъди благодарен, че ти ще се оттървеш леко, докато Драутран-сан я чака килията, след което смърт. Още в началото трябваше да направим това.. - погледна Драу със сериозен поглед - Много жалко за теб, Драу.. много.
Извади меча си.
- Е.. тръгваме ли..
А дъждът все така безразлично си падаше по земята..