INDESTRUCTIBLE

Та това е метъл, рок, пънк и джаз (добре, че Сан ме подсети) заведение! (предимно звучи метъл и рок) Тук се събират най-глемите копелета в цялото РПГ \m/

Пънк, цици, наркотици! Не, обърках..
Мрак, тъмнина, мотори, метъл..
От това главно бе съставено забутаното заведенийце, което беше една самотна сграда на самотна улица. Там освен заведение за изроди всяка година имаше мото събор, доста състезания. Тук също се провеждаше и надпиването с бира. Най-известният моторист беше Кориалстраз, който за сега нямаше нито една загуба.
Драутран яздеше своето колело. Беше вечер, но се забелязваха различните видове мотори паркирани пред заведението на широката и дълга улица.
Тя паркира и.... колелото си.
Отвори вратата на заведението и слезна по каменните стълби. По стените преди имаше факли, но сега не.. понеже едни пияници, докато изкачваха стълбите решиха да пробват колко истински е огъня и дали може да се надрусат с него..
Музиката се чуваше още отвън. Драу стигна до още една врата в края на стълбите и я отвори.
Пред очите й се разкри гледка, на която тя се бе нагледала. Огромно мрачно, опушено място с най-различни чудаци, маси и една сцена. Много колони, при това огормни. Имаше и един мотор(чопър), който беше за окраса. Стените бяха изрисувани в най-различни уродя, а само една беше цялата налепена с плакати.
Драутран се вгледа към бара. Забеляза един стар рокер с кожен елек на гърба на който бе изрисуван череп. Косата му беше дълга и руса. Брадата му също беше дълга, а той самия се гордееше с биреното си коремче. Точно тоя беше собсвтеника на заведението.
Сега надигаше чашката и клатеше глава в такт с музиката.
Драу седна до него. Той я забеляза.
- А, Драутран! Отдавна не си се вясвала тука..
- Еми да. От вчера. Между другото, Череп.. важи ли предложението да бачкам тука?
- Разбира се, че важи. Разбрах какво е станало..
- Мм?
- С брат ти. Много съжалявам..
Драутран мразеше да слуша как някой съжалявал.. станалото-станало!
- Да..
- Имам и още едно предложение. Нали знаеш, че по принцип е добре някое заведение да има банда..
- Еми знам..
- А нашето няма. Чувал съм ви как я раздавате с останалите. Искате ли да ни представяте?
- Предлагаш ни да сме бандата на заведението?!
- Да. Голяма атракция ще сте.
- Хм.. ще трябва да говоря с останалите, но съм сигурна, че ще се съгласят!
- Добре е да им споделиш. Също така знаеш, че има още един долен етаж, който спокойно може да си позлвате за репептиционна. Ще ви плащам, разбира се. Ще получавате и дял от заведението.. а със сигурност на теб ще ти трябват! Заплатата ти + това, че вече ще сте част от нашето заведение като банда..
- Много добре звучи! Определено няма да откажат, а аз съм навита! Кога започвам работа? Ще е забавно да се работи тук..
- Ако искаш и още сега. Явно ще си вечерна смяна, която през почивните дни по уж продължа до 4-5 часа, а останалото време 12-1.
- Защо "уж"?
- Защото по принцип е до когато има хора, но когат и изтече работното време може да изчезваш. Има хора, които не са ангажирани с училище, банда и си седят до когато всички хора си тръгнат.
- Дадено!
Драутран скочи. Взе една табла и я огледа. Един череп се мръщеше по средата. Ухили се. По едно време забеляза Крас със тайфата си на една маса. Най-голямо впечатление й направи кожения екип за мотор, който носеше.. Присви очи и видя, че той я вика. Тя отиде до тях.
- Е.. к'во ще бъде? Като гледам доста сте се почерпили.. - огледа празните бутилки бира, а и по-твърд алкохол.
- Яя.. Драутран.. - Крас си дръпна от цигарата, задържа пушека в себе си след което издиша в лицето й - ти к'во прайш тука е?
Тя хвърли един разучаващ поглед към Крас. Явно беше пиян и напушен.
- От тая вечер бачкам тук..
- Оо.. аз си мислех, че брат ти още те води до тоалетна! Яяя.. колко ме изненада.
"Кретен.. е са като ти изпера тая табла в главата и ше изтрезнееш набързо.." помисли си Драу.
- Добре.. за мен искам.. три бири. Останалите още се плюнчат на бирите в началния си старт.
Донесе ги. Тъкмо реши да се насочва пак към брата, като видя, че от вратата влизат някакви пънкари. Единия имаше зелена прическа тип гребен, обеци и.. носеше една бухалка. Той посочи на тайфата си Крас и тръгнаха към него.
Кориалстраз от своя страна ги гледаше с премрежения си поглед и дърпаше спокойно от цигарата си. Тя се спряха пред масата му, а този със зелената коса посочи Крас.
- Ето те.. най-накрая имам причина да ти строша подигравателната мутра.
- Оня твой приятел си заслужаваше боя. Мотора ми е най-ценното нещо, така че това беше предупреждение за него да не го пипа.
- Тая бухалка е предупреждение за теб.
Крас светкавично извади един не-заострен бокс и го сложи на дяснята си ръка. Пънкара посегна с бухалката, а Крас със бокса.. след малко бухалката стоеше потрошена на земята, а Крас се изправи. Тръгна към пънкара и го хвана за яката. Започна да го налага с бокса, като ударите бяха бързи и разбира се - болезнени. Останалите от компанията на зеленокосия веднага се втурнаха срещу Крас, но тайфата на Крас ги замлати.
Започна се бой.. всички викаха на Кориалстраз, който вече беше окървавил физиономията на пънкара изпаднал в безсъзнание. Самата кръв хвърчеше и цапаше пода, а и кожения му костюм.
Драутран гледаше с интерес развоя на събитията. След като пънкарите бяха на земята Крас прибра бокса си, седна пак на стола и запали цигара. Изпушия и изпи едната бира. Хвърли някакви пари на масата, стана, взе си каската и замина. Компанията му също се разотиде. Драу раздигна всички бутилки и боклуци от масата. Настани се отново на бара. До края на смяната й имаше още мноого време, но се забавляваше..

Нов ден, нов късмет, или по-точно нова вечер... опушеното и мъждиво барче пак беше пълно с хора. Драутран сервираше напитките на една банда рокери, когато забеляза някой познат да се намърдва на бара. Отиде при момчето...
-Какво правиш тук, Ренджи? попита тя ледено и остави таблата до него.
-Можем ли да излезем от това място за малко, шумно а ми трябва тишина, за да ти кажа някои неща...
-Хей, Череп, ще изляза за минутка става ли?
Рокерът зад бара сви индиферентно рамене. Драу и Ренджи се заизкачваха по стълбите към свежия въздух.

Излязоха и се озоваха на осветената само от една единствена лампа улица.
-Какво има? Драу скръсти ръце.
-Аааами... Ренджи се почеса зад тила- виждаш лиии, трябва ми една малка услуга...
-Ъ?
-Виж, преди... Лави да се замине от тук, аз и той отговаряхме за злите духове. С една дума ние ги трепехме в този район... онези големи зли гадни чудовища, холоу, сещаш се.
-Е?
-Тааа, сега когато той замина аз съм на смяна, само аз, да амааа, поради твоето хубавко реятсу...
-А това беше?
-Духовна сила.
-Ъхъ
-Та поради нея, наоколо взеха да се въдят повечко, вярно че те би трябвало да нападат направо теб като източникът на високото реятсу, тоест като потенциална закука, но от това, че се движиш напред назад из квартала, те обикалят там където е останала енергия и не винаги навестяват директно теб. Следиш ли мисълта ми?
-Да, Ренджи, следя я! натърти Драу- искаш да кажеш че общия брой на тия изроди се е увеличил заради моето рамацу или там каквото беше.
-Да точно, броят им е станал по-голям независимо, че от последния път като ти спасих задника в училище не са те нападали "лично" И все пак мисля, че ако това продължи в даден момент невинни хора може да пострадат, а и на теб ти трябва опит с тях...
-Накъде клониш...
-Извади меча от онзи калъф и ми помогни да се оправям с холоу...
-Ти сериозно ли?
-И без това от тук нататък ти предстоят битки с тях, по-ще ти е лесно ако сама ги търсиш...
-Наистина ли?- чу се отнякъде дебел и страшен глас.
-Ъъъъ, Ренджи, зад теб...
Сайфъс се обърна и видя накакъв огромен подобен на горила чичко с дупка в сърцето.
Ренджи извади от джоба си швейцарско ножче и освободи енергия в него. Ножчето бързо се издулжи и промени форма. След малко в ръцете си Сайфъс държеше дълга и лъскава катана.
-Ъъъ, робата забрави ли? ухили се Драу
-Нем, тя е само когато съм в шинигами форма.
-А не трябва ли да си в нея за да се биеш?
-Кой казва? Ренджи скочи и с един замах клъцна главата на чудовището пращайки го в отвъдното.
-И защо съм ти аз? Изглежда лесно? пак изнегодува Драутран
-Не съвсем, когато станат повече- Ренджи кимна с глава зад Драу. Приближаваше се друг холоу.
-ДРЪЖ! Драу хвана дръжката на меча на Сайфъс.
-Хехе, нека да опитам...
Тя се засили, но след малко се намери на земята отнесена от як шамар от гиганстаката лапа на звяра.
Бързо стана и избърса устата си...
"Я да опитам нещо" Държейки меча на Сайфъс Драу чувстваше, че енергхията й е по ясно очертана. Тя затвори очи и когато ги отвори отново скочи напред и хвръкна на около 3 метра във въздуха.
-Пфиуууу- изсвири с уста Сайфъс
-Хехе, НА ТИ!
Драу се засили надолу към чудовището с острието сочещо надолу и се приземи на главата му. Острието се впи дълбоко в окото. Холоу изрева и почна да се разгражда.
След малко Драу пак беше на земята. Тя подаде обратно меча на Сайфъс.
-Хехе, знаеш ли това е кеф, може и да си помисля за предложението ти!
-Супер. ренджи и намигна и прибра пак швейцарското ножче в джоба си.
-Е аз ще се връщам на работа- каза злобно ухилена Драу и пак влезе в опушения бар.

Незнаех каде да пиша затова тука. Сан ако нещо такова .. пиши ми утре по скайп ще го опрайм.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бе 5:40 часа през ноща , Крас караше мотора си из улиците.Той никога не спеше вечерта.. (даааа сега найстина е 2.. и нямам компания )
Изведнъж той осети нещо..
- Geez пак лиииии..? - Каза си пренебрежително той, след което извъртя мотора в насрещното и даде газ.
Кориал сви в една по затънтена пресечка и не дълго след това пред него се откри доста стряскаща гледка - Холоу.
Крас спря мотора и със същата неебателна физиономия се опита да превлече вниманието на чудовището.
- Ах.. колко сме гроооозниииии...
Никаква реакция.
- ОО.. навярно ще се опиташ да ме убиеш?
Холоу-то само издаде някакъв звук в знак на съгласие.
- Оо.. колко сме самоуверени.. ох.. а знаеш ли , че си по смешен и грозен от миналия който се опита да направи същото?
- ..
- Ама да ти кажа имате някаква прилика.. да не би това да е било баба ти? Ех жалко..She is already dead..
След което чудовището издаде някакви звуци наподобяващи "I'll kill you !" и се засили към Кориалстраз.
Крас от своя страна пъхна слушалките от MP3-то си в ушите и извади два бокса .. единия бе нормален , а другия бе с шипове (такива остри знаете за кво с тава въпрос) и ги сложи на ръцете си. Холоу-то удари с едната ръка , но Крас парира. Удари и с другата като удара бе по силен , вдигна се прах.. след малко се разясни , но нямаше следа от Крас, Холоу-то погледна нагоре и видя Кориал , който си подсвиркваше..
Крас го цапърдоса веднъж в главата или по точно в маската.. с бокса с шиповее.. (драматична пауза) след което урода доста бързо се разгради.
- Пфф.. този бе твърде лесен..
Крас седна на мотора си и се замисли.. след малко отпраши..

Браво, Крас! По-тъпо нещо не бях чела!

Това бе целта - нямаше да пиша, но ако не бях.. щях да умра от скука..

What's new? - Нищо! Weeeell.. явно само аз и Сан ще си пишем по форума, пак. Е, като от време на време се включва и Сайфъс.
Fine. Don't give a shit.
_________________________

"Каква хубава вечер.." мислеше си Драутран, излизайки от заведението. Пешачката тръгна да се прибира, като сложи слушалките в уши.
Беше 1 часа вечерта. Затова и улиците бяха пусти и тъмни, осветявани само от уличните лампи.
Мина покрай една, която издаваше странни бръмчащи звуци на интервали от време и пресвяткаше. Една торбичка мина зад Драу, отвявана от лекия ветрец..
Изведнъж Драутран се спря. Свали слушалките и спря джаджата си. Чувството за несигурност пропълзя по гръба й и я накара да изтръпне. Обърна се, но зад нея нямаше нищо и никой. Продължи да гледа към поглъщащия светлината мрак. Внезапно всички лампи започнаха да издават бръмчащ звук и да пресвяткат. Изгаснаха. Драутран сви юмрука си в очакване. Направи несигурна крачка назад, като продължаваше да гледа с изплашен поглед нанякъде към тъмнината. Малко трябваше, за да свикнат очите й в тъмнината.. и да се появят фигурите.
Пред нея се разкри черна, заради липсвата на светлина, висока и масивна фигура на някакво същество, приближаващо с бавни, но разтърсващи крачки. Зад него се появи още едно, по-ниско и широко.. нещо. Драутран направи още една крачка назад и още една, когато накрая се обърна и тръгна да тича... но се спря, защото пред нея имаше още едно грозно същество, което я гледаше. Драу се засили и се плъзна по гръб на земята. Мина покрай краката на чудовището. Изправи се и тръгна да търчи с всички сили. Грозноватие холоу не се замислиха,а се втурнаха подир нея.
Драу си спомни, че трябваше да си носи меча навсякъде с нея. Хубаво.. малко странно щеше да изглежда, но щеше да има по-голям шанс да оцелее.
Прескочи някакви стълби, които бяха доста. Падна на крака, като се подпря на земята с ръцете си, но определено се натърти. Дясната китка се обади. Явно още не и бе минала от последния път..
Изправи се и затича отново, но колкото и да тичаше те вече бяха до нея..
Иззад холоу се появи светлина на фарове, която приближаваше с бясна скорост. Ревът на мотора, който бе по-чудовищен и от ревът на холоу огласяваше целият тъмен квартал.
Мотора мина през стълбите и падна на земята по гуми. Продължи напред. Зад едното холоу ездачът му скочи и заби юмрук в маската на съществото. От цепнатината заблестя светлина, която обля съществото и то изчезна. Ездачът падна върху мотора си. Продължи напред, като паркира пред Драутран. Така препречи пътя на единия грозник.
Драу огледа моториста.. познат кожен моторен екип, познат мотор..
Ездачът удари ръката на холоу, което преди малко се бе пресегнала към Драутран с заострения бокс. Съществото изрева от болка и хвана ръката си. Крас скочи доста нависоко и заби юмрука си в маската му. Случи се това, което се случва с всички прецакани холоу..
Настъпи тишина. Лампите отново осветиха улицата.
Моториста се приближи към мотора си и свали каската и я остави. Оттам се показа отегчената физиономия на Кориалстраз. Той извади една цигара и я запали. Пое от отровата в дробовете си и издиша. Погледна към Драутран.
- Искаш ли?
- .. ти..
Той отново си дръпна.
- Аз?
- И ти ли..
Крас понечи да отговори, но се закашля.
- Ах, мамка му. Трябва да спра с тея боклуци. Ц.. и онова копеле избяга. Бяха 3. Таа.. какво "и аз ли"?
- И ти ги убиваш.. там...
- Ааа.. това ли било. Да ти кажа честно.. не съм тръгнал да ги диря. Уж приключих с това, но ако някое ми се отваря го меля и т'ва е. Просто няма да тръгна да ги търся.. нали разбираш. Не ми дреме, дори и да трепят хора.. аз си спасявам моята си кожа.
- Тогава защо спаси и мен?
- ... това е интересен въпрос. Знам ли.. както и да е. Утре сме на даскало..
Крас доизпуши цигарата, хвърли я на земята и я настъпа с крак. Седна на мотора и подаде каската на Драу. Тя го изгледа надоумяващо.
- К'во ме зяпаш? Слягай каската и скачай на мотора.
- Ъ.. не ща каска.
- Викам - слагай каската и скачай на мотора. Като се возиш с мен е добре да имаш нещо да ти пази рошавата глава да не се натърти..
- Къде отиваме? - попита Драу, сядайки намотора. Сложи тая каска..
- Как къде? Ше си те карам у вас, после отпрашвам нанякъде.
- Аха.. така ли.. еми..
- Дръж се.. - прекъсна я Крас и запали. Тръгна с бянса скорост напред и вдигна на задна гума.
Драутран се развика.. от кеф..

Беше студена вечер....то тъкмо се беше стъмнило но все пак беше вечер. Вратите на бара се отвориха и всички се вгледаха премрежено във влизащия. Той беше висок, със светла коса, която по свое му беше дълга и прикриваше едното му око ( смяташе да я подстригва но някаква си там наричаща себе си драутран заплаши да му отреже главата със своята катана ако го направи ). По намусената му физиономия ( това беше нормалното му състояние ) имаше доста синини и на места по ръцете беше превързан. Под на места разкъсаната тениска на Слипнот си личеше татуировката по която другите в бара познаха, че това е БлъдОнФаяр за когото те бяха само чували. Блъдът ( лол ) седна на бара:
- Здравейте...бихте ли ми дали една бира моля.
Барманът го изгледа сякаш пред себе си той виждаше някакъв чалгар...
- Дръж
- Мерси.
В този момент до него се приближи едър мъж гледайки го доста странно..сякаш искаше да го пребие .
- Ей ти...ти ли си онзи БлъдОнФаяр който се мислел за най - добрия бъхтич наоколо ?
- Махай се от тука...уморен съм.
В този момент едрият мъж се усмихна така сякаш бе спечелил от тотото. Той стана сграпчи Блъд и го хвърли на пет метра от бара. Блъд стана потърси се и забеляза че едната от раните му отново се е отворила. В този момент очите му светнаха сякаш в тях има огън . Той наведе глава и косата му отново прикриваше цялото му лице...виждаха се само 2 светлинки. Едрият мъж се засили към него с крясък който приличаше на някакво дет метъл изпълнение. Блъд дори не трепна...когато врагът му го достигна той направи някакво странно движение което никой от бара не можа да осъзнае. В следващия момент те видяха висока фигура да излиза от облакът прах. Той се насочи към бара изпи си бирата и излезе...след него на земята лежеше едрият мъжага със счъпена ръка крещейки от болка.Блъд отново беше намусен...беше все още уморен затова се бе запътил към импровизирания си дом.

п.п Извинявам се за многобройните правописни и пунктоационни грешки.

Блъд отново се бе озовал тук, спомените от последните му преживявания на това място незнайно защо въобще не го притесняваха. Беше изминало известно време от както той се върна от сейретей и той беше доста променен от тогава...беше по - силен, но в същото време доста раздразнителен. Поръча си бира на познатия барман но този път присъщата му учтивост я нямаше...бармана се намръщи макар да бе свиканл на такова отношение. Косата му беше побеляла от снегът който валеше навън, ушите и бузите му зачервени от студа, но той си гълташе бирата и гледаше намръщено. По едно време усети нежна топлина по врата и бузата си, обърна се и видя жена която го гледаше изпиващо....беше изкуствено защото тя очевадно беше проститутка търсеща поредния си клиент. Блъд я избута и тя падна няколко метра по - назаде, това не го притесни, за разлика от сутеньора който беше седнал на една от масите. Още докъто успее да довърши псувнята си и да се доближи достатъчно за да успее да удари, той усети халбата бира строшена с огромна сила върху главата си. Веднага половианта бар стана и се засили към Блъд, той стисна юмруци и също тръгна срещу тях сякаш въобще не му пукаше. Успя да повали 3 - ма и другите сякаш малко се поуплашиха и докъто се осъзнаят блъд налагаше един който вече беше в безсъзнание на земята...той щеше да го убие. Изведнъж блъд се спря и се вгледа в разкървеното лице на иначе здравия мъж.
- Това не съм аз...какво правя
Другите мъже вече бяха преудоляли страха си и му се нахвърлихатой не се съпротивляваше вече... дори осъзнаваше че си го е заслужил. Те го пребиха и изхвърлиха на улицата като куче. блъд лежеше в снега и се смееше през сълзи...не знаеше какво се случва с него но усещаше че се променя, след няколко секунди успокои смеха си и погледна звездите тъжно, покри цялото си тяло със свой сняг който можеше да го стопли и остана да лежи така надявайки се ...и той не знаеше на какво просто искаше спокойсвтие

и да отново се извинявам за правописните грешки сигурно са много